Емил Манов

Кратка информация
Име Емил Радославов Манов
Роден
гр. София
Починал
гр. София
Жанроведрами, новели, пиеси, повести, разкази, романи, стихотворения, сценарии
ИзданияРодна реч, Ученически подем, Вестник на жената, Жар, Литературен фронт/форум, Народна младеж, Работническо дело, Светлоструй

Манов, Емил Радославов (София, 29.7.1919 – София, 30.08.1982). Завършва гимназия в родния си град (1937) и право в Софийския университет (1941). Като гимназист се свързва с младежкото комунистическо движение (през 1932 става член на РМС), изключен е от гимназията, а като студент – член на БОНСС (Български общ народен студентски съюз). През 1941, 23-годишен,  е осъден на доживотен затвор като един от организаторите на столичните бойни групи (с ръководител Н. Ботушев). Изпратен в плевенски затвор, а малко след това е преместен в лагера край село Динево, Хасково. През 1943 е прехвърлен в Ловеч.

 След 9 септември 1944 е полковник в народната армия, подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1952–1954), заместник главен редактор на изд. „Български писател“ (1955–1958), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1958–1966), подпредседател на Съюза на българските писатели (1967–1968). Сътрудничи на в. „Работническо дело“, „Народна младеж“, „Литературен фронт“ и др.

Емил Манов дебютира с поетични опити – през 1935 публикува стихотворенията „Полъхна пролетта“ и „Идеал“ в сп. „Ученически подем“ и е активен участник в кръга около изданието, заедно с  Александър Геров, Богомил Райнов, Михаил Величков, Александър Вутимски,  и др., който бавно започва да се разпада след 1937.  С Александър Вутимски ги свързва близо приятелство не само заради съвместното участие в този кръг и идеологическите посоки, но те имат и общи занятия в училище. В същото списание излиза и първият отзив за разказите на Манов от Р. Бояджиева, която подчертава лекотата на неговото писане, здрава идея, предадена с дълбочина и художественост.

 Сътрудничи с разкази, импресии, очерци, репортажи и статии на в. „Жар“, „Светлоструй“, „Вестник на жената“ и др. Участва в литературния сборник „Праг“ (1938), заедно с Александър Геров, Александър Вутимски др. В сборника Манов публикува разказите „Към града“, „Данъчният“, „Вражда“ и др. През 1945 излиза първата му книга с разкази „Млади герои на Отечествената война“.

Творчеството му обхваща разнообразни жанрове – разкази, новели, повести, романи, драми. Воден от романтичната идея за бъдещето, разбирано като нов свят на ценности от висок етичен порядък, Манов непрекъснато търси в произведенията си причините за разминаването между идеал и действителност. Това очертава и основните тематични насоки в творчеството му, обвързани с етичните проблеми на съвременността и междуличностните отношения. Писателят съсредоточава вниманието си върху проблемите на съвременния неудовлетворен човек – „Бягството на Галатея“ (1963). Друг тематичен кръг очертават произведенията, посветени на антифашистката борба: затворническата хроника „Пленено ято“ (1947) – лирическа изповед на  преживяванията на  Манов в лагера.  Като своеобразно продължение на „Пленено ято“, на темата за антифашистката борба, за жертвите и за поколението на автора, се появяват  книгите „Краят на Делиите“ (1954), „Ден се ражда“ (1959) и „Стръмнини“ (1965). Трите романа образуват трилогия и излизат обединени през 1970 с общо заглавие „Подир синята птица“.

Самостоятелен тематично поле  обособяват философските проблеми за познанието (драмата „Ноланецът“), за смисъла на живота („Писма от София“, драмата „Улица Безименна“ ), за връзката между човек, общество и бъдеще („Галактическа балада“, „Пътуване в Уибробия“).

Литературните си образци писателят търси както в развилата се към средата на века фантастика (философски повести и романи, антиутопии, технически утопии и др.), така и в класическата сатира на Апулей и Рабле, на Суифт и Волтер. Отнасяйки се със скепсис към опитите за по-далечно прогнозиране и моделиране в сферата на социалния и духовния живот, той постоянно се връща към автори като Айзък Азимов, Станислав Лем и особено Рей Бредбъри, насочващ своето перо към обрисуване на мрачното бъдеще, изхождайки от дълбоко хуманистична и демократична позиция.

Показателна за светогледа на Емил Манов е „Галактическа балада“ (1971), неговата първа творба в областта на антиутопията. Това произведение може да се определи най-общо като философска повест. Повестта за въображаеми събития тук се превръща в есе или памфлет в зависимост от това дали писателят изказва, или осмива определени идеи.  Докато в „Галактическа балада“ преобладават философските посоки на повествованието, в „Пътуване в Уибробия“ (1975) надделява сатирата. Манов пародира или „дописва“ знаменитите „Пътешествия на Гъливер“ на Суифт. Долавяйки ироничния тон на английския писател спрямо собствената му причудлива „утопия“, Манов превръща някогашната „идеална“ общност на уинъмите в тоталитарната държава Уибробия. Схващайки цивилизацията като движение, а не като пристан, Емил Манов вижда в антиутопията най-подходящата сатирична форма, в която може да се вложи трагичния опит на XX век.

През 60-те и 70-те години Манов пише и сценарии за филми: „В края на лятото“ (1967), „Стръмната пътека“ (1961), „Тихият беглец“ (1972) и др. През 1962 е екранизиран  и неговият роман „Пленено ято“. През 1965 получава наградата Заслужил деятел на културата. Негови произведения са преведени на руски език.

 

Псевд.: Еман, Кис-кис

 

 Елена Борисова

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Аудиоархив


Емил Радославов Манов (27.06.1978 г.)

В разговор, посветен на 60-ия му рожден ден, писателят говори за първата си мемоарна книга „Пленено ято“. Разказва за дебюта си в литературата в средата на 30-те години на ХХ в., когато като ученик публикува стихотворението „Пролет“ в сп. „Ученически подем“, списвано в Първа мъжка гимназия под ръководството на една „чудесна учителка по литература“ – Анастасия Балабанова.

Файл: Манов за творчеството си.mp3 (2,70 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Емил Манов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Млади герои на отечествената война : Разказиразкази1945
Пленено ято : Затворническа хроникахроники1947 (1948, 1955, 1984)
Генерал-полковник П. Панчевски : Биогр. очеркбиографични очерци1951
Краят на Делиите : Романромани1954 (1955)
Недостоверен случай : Повестповести1957
Огънчето : Разкази и новелиновели, разкази1957
Бадемовото клонче : Разказиразкази1958
Ден се ражда : Романромани1959 (1966)
Кольо комунарчето : Разказразкази1962
Бягството на Галатея : Романромани1963
Грешката на Авел : [Драма]драми1963
Бегство Галатеи : Романромани1963
Букова вода : [Разказ за деца]разкази1964
Разузнавач : [Разказ за деца] : За начална училищна възрастразкази1965
Стръмнини : Романромани1965
Кручи : Романромани1966 (1975)
Ваня и статуетката : Разкази и новелиновели, разкази1967
Моето първо лято : Романромани1967 (1980)
Съвест : Пиеса в 5 карт.пиеси1968
Писма от Софиямемоари, писма1970
Подир синята птица : Трилогияромани1970
Галактическа балада : Романромани1970
Кучето на разузнавача : Повести [за юноши]повести1972 (1977, 1986)
Улица Безименна : Пиеса в 2 ч.пиеси1972
Младоженецът : [Комедия в 4 карт., интермедия и епилог]комедии1973
Синът на директора : Романромани1973 (1977, 1983)
Бягството на Галатея и Моето първо лято : [Романи]романи1975
Пътуване в Уибробия : Романромани1975
Сын директора : [Роман]романи1975 (1979)
Внуците : Писма до Алеко : [Фейлетони]фейлетони1977
Разкази; Галактическа балада; Писма от Софияразкази, романи1977
Галактическа буфонада : Фантаст. новелиновели1978
Избрани произведения : В 2 т.1978
Старите млади години ; Берковски силуети ; Софийски силуети1979
Пътуване в Уибробия : [Научнофантаст.] романромани1981 (1986)
Пиесипиеси1982
Литература, критика, публицистика : [Сб. статии и есета]есета, статии1983
Недостоверен случай : Повест ; Бягството на Галатея : Романповести, романи1984
Превъплъщения : Романромани1986
Съчинения : В 2 т.1988
Галактическая баллада : Романромани1989

Книги за Емил Манов

АвторЗаглавиеГодина
Обретенова, Ю.Емил Манов : [Разговори и беседи]1985