Иван Радоев

Иван Радоев; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Иван Дашев Радоев
Роден
гр. Пордим
Починал
гр. София
Жанроведрами, стихотворения
ИзданияБългарски воин, Септември/ Летописи, Литературен фронт/форум, Народна младеж, Росна китка, Стършел, Ведрина

Радоев, Иван Дашев (с. Пордим, Плевенска област, 30.03.1927 – София, 10.07.1994). Завършва гимназия в Плевен (1946). Учи право (1947–1949) и бълг. филология (1949–1951) в Софийския университет. Участва в бригадирското движение. Работи като редактор във в. „Стършел“ (1954–1955), в. „Родни криле“ (1955), сп. „Български воин“ (1957–1958). Драматург на Народната опера (1963–1968), главен редактор в БНТ (1969–1970). Драматург на театрите Сълза и смях (1971–1972), София (1972–1986) и Театър Боян Дановски – Перник, (1986–1990).

Първата публикувана творба на Радоев е стихотворението „Молба“ (в. „Росна китка“, № 8–9, 1939). Сътрудничи на вестниците „Ведрина“, „Народна младеж“, „Литературен фронт“, на сп. „Септември“. Първата му стихосбирка – „Шумят знамената“ (1951), е публикувана от издателство „Български писател“ благодарение на застъпничеството на главния редактор Н. Фурнаджиев. Тя е приета благосклонно, а стихотворението „Бригадирски шинел“ се превръща в образец на „бригадирската поезия“. През 1952 във в. „Литературен фронт“ излиза цикъл любовна лирика на Радоев, озаглавен „Пролетно разсъмване“ – първият цикъл с подобна тематика след 1944. Той става повод за разпалена дискусия около проблемите на „младата поезия“. Авторът е обвинен в ретроградност и „гнилост“, в „груб еротизъм“, липса на „бодрост“ и „правилно идеологическо осветление на нещата“ и пр. В следващата стихосбирка на поета – „Стихотворения“ (1958), тематичният кръгозор се разширява. Лириката на Радоев става значително по-умозрителна, „по-философстваща“ („Когато се раждаме“, „Когато живеем“, „Когато умираме“); типичната „лиричност“ е заместена от духа на иронията (цикълът епитафии в стихосбирката), стилът става лапидарен, епиграмен. През 1960 излиза „Баладична поема“, която бележи края на първия период в поетическото творчество на Радоев. Следващите петнадесет години той продължава да пише лирически творби, но не ги печата. През 1975 излиза стихосбирката му „Един бял лист“, организирана около идеята за мълчанието. С тази книга започва условният втори период в поетическото творчество на Радоев, отличаващ се с характерните постмодерни примесвания на стилове („Блудният син“). Във водеща се превръща внезапната, неочаквана фигуративност, целяща естетическия ефект на изненада, на приковаване на вниманието на възприемателя, както и специфичните „противоречия“ на образността („Диагноза“). В стиховете на Радоев зазвучава поставангардистка експресивност, императив, гняв. Тематиката осезаемо се организира около празнотата, отсъствието, смъртта („Спокойствие“). Стихосбирките, които следват – „Грешни сънища“, „Песъчинки-животинки“, „Бяло потъване“, „Да бъде любов“, „Ракия за Бога“ – включват творби на Радоев, голяма част от които са писани през 60-те и 70-те години. В тях се откроява един съвсем различен лирически почерк: осезаемото участие на цитата, оттенъкът на „каламбурност“, издирването на парадоксални фрази. Зад привидно безцелните игри на словото прозира изграждането на един нов лирически език в крайно динамизиращата се епоха. Външната и стереотипна смислова цялост се разпада в тематично несвързани помежду си фрази, асоциации, екстатични изброявания, провокативна метафорика. Естетизира се необичайната мисъл, а не думите и звуците. Лирическият Аз на тази поезия е поставен в контекста на „ускорението“, той търси опорите на собствената си личност.

Радоев е автор и на редица драматически творби: „Светът е малък“ (написана 1957), „Юстиниянова монета“ (1958), „Прокълнатият Романов род. Любов и омраза между леопарди“ (написана 1962), „Одисея“, „Голямото завръщане“, едноактните пиеси „Автостоп“, „Петрол“, „Джудо“, „Ромео и Жулиета“, „Над морското равнище“, „Червено и кафяво“, „Пожарът“, „Садал и Орфей“, „Криминална песен“. Наред с Ив. Пейчев, В. Петров, Б. Божилов, Д. Жотев и Н. Русев, Ив. Радоев е сред драматурзите, повлияли в посока „затопляне“ на драмата в края на 50-те и през 60-те години и създали т. нар. „лирична драма“, или „поетична вълна в драмата“. Персонажите на тази драматургия имат „лични чувства“, мотивите на действията им престават да са сковани в идеологическите шаблони „строител на социализма“, „партизанин“, „идеологически враг“ и пр. (както е в предходния тип драмописане, символизиран от фигурата на Лозан Стрелков), формата на изказа става значително по-образна, формулират се усещания и мисли, индиферентни спрямо политико-философската доктрина на епохата, появяват се и се изговарят вътрешни конфликти. В пиесите си „Биволът“ и най-вече „Човекоядката“ Ив. Радоев се насочва към проблематиката на обществото, неговото устройство и етически устои. Същевременно в „Човекоядката“ проговарят гласове от западноевропейския поставангард, характерни за персонажите са безсмислицата, алогизмът и безсловесността. Алегорично на сцената е представено устройството на тоталитарната структура и образът на властника (другарят Топузов). По специфичен за театралния род начин се активира екзистенциалната проблематика, състоянията и възприятията на човека в ситуацията на постоянна потенциална среща с „човекоядката“. Представителна за късната драматургия на Ив. Радоев е пиесата „Чудо“, в която въпросите на протичащото време и сенилността са „омекотени“, лиризирани, човешкото битие е осмислено през грижата за другия, близостта, общуването. Смъртта е опоетизирана и в някакъв смисъл „неутрализирана“ в словото и отношенията между персонажите.

Иван Радоев е носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена му от Международната академия на изкуствата (Париж) през 1992.

Негови творби са преведени на англ., белорус., гр., ест., исп., пол., рум., рус., слов., укр., унг., фр., чеш. и яп. ез.

 

Николай Кирилов

 

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева

Аудиоархив


Иван Дашев Радоев (01.06.1988 г.)

Говори за изкуството, болката и за стиховете си.

Файл: Радоев за изкуството, болката, стиховете си.mp3 (4,07 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Иван Радоев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Шумят знамената. стихотворения1951
Шумят знамената стихове1951
Израстват хора поеми1952
Пролетно разсъмване. стихотворения1953
Пролетно разсъмване стихотворения1953
Димо Димолее: Приказка за един певец, който онемя. поезия1954
Китайчето – Хао Ли поеми1954
Димо Димолее : Приказка за един певец, който онемя1956 (1969)
Стихотворения. стихотворения1958
Стихотворениястихотворения1958
Баладична поема. стихотворения1960
Баладична поемапоеми1960 (1995)
Светът е малък: Новела в 4 карт. драми1962
Светът е малък : Новела в 4 картновели1962
Одисея: Лъжа в 2 ч. драми1963
Одисея : Лъжа в 2 ч1963
Голямото завръщане: Пиеса в 6 карт. драми1965
Голямото завръщане. Пиеса в 6 карт. 1965
Ние не сме уморени: Едноактни пиеси. Автостоп; Петрол; Джудо; Ромео и Жулиета. драми1969
Ние не сме уморени : Едноактни пиеси : Автостоп, Петрол, Джудо, Ромео и Жулиета1969
Над морското равнище пиеси1970
Червено и кафяво : Пиеса в 2 ч. пиеси1972
Един бял лист.стихотворения1975
Един бял лист стихотворения1975
Избрани пиеси: Светът е малък; Голямото завръщане; Пожарът; Червено и кафяво; Садал и Орфей.драми1977
Избрани пиеси : Светът е малък ; Голямото завръщане ; Пожарът ; Червено и кафяво ; Садал и Орфейпиеси1977
Стихотворения и поеми.стихотворения1978
Драматични комедии.драми1978
Стихотворения и поемипоеми, стихотворения1978
Човекоядката : Пиеса в 2 ч. пиеси1979
Голямото куче на малкия Иванчо пиеси1981
Биволътпиеси1981
Чудо1983 (2007)
Грешни сънища: Стихотворения и поеми. стихотворения1987
Сън : Драм. комедия1987
Грешни сънища поеми, стихотворения1987
Драматични комедии1987
Таралеж : Драм. комедия1988
Песъчинки-животинки. епиграми1990
Песъчинки-животинкиепиграми1990
Бяло потъване: Децими; Феникс; Поема. кн. 1–2.стихотворения1992
Бяло потъване : Децими ; Феникс :1992 (На загл. с. отбелязани кн. 1, кн. 2 ; Кн. 2 отпеч. от обратната страна на кн. и има самостоятелна загл. с. и паг.)
Да бъде любов.стихотворения1993
Да бъде любов стихотворения1993
Чудо. Избрани пиеси: Садал и Орфей; Сън; Чудо; Кълбовидна мълния; Упи или театърът в края на века.драми1994
Ракия за Бога. стихотворения1994
Ракия за Бога поезия1994
Религиистихотворения1994
Свързване.стихотворения1997
Свързване : Избр. стихове / Подб., ред., бел., предг. М. Гаревастихове1997 (2007)
Чудо : Избр. пиеси / Подб. и ред. Б. Апостоловапиеси1998 (2007)
Автентичният абсурд: Съст. М. Гарева.стихотворения2001
Автентичният абсурд : Интервюта / Състав., ред., предг. М. Гареваинтервюта2001

Книги за Иван Радоев

АвторЗаглавиеГодина
Гарева, М. Иван Радоев: Литературна анкета.1987
Димчева, Р. Скокове през времето: Иван Радоев – духовен опит и творчество. 1993
Тодорова, М. Поемата „Зелената игра“ на Иван Радоев. 2003