Иван Пауновски

Пауновски, Иван Димитров (София, 10.10.1935 – София, 27.09.1990). Завършва средно образование в София (1953) и руска филология (1960) в Ленинград, днешен Санкт Петербург. Редактор последователно във в. „Литературни новини“ (196–1964), изд. „Народна култура“ (1964–1973), сп. „Пламък“ (1973–1983), където завежда отдел „Публицистика“. До смъртта си е член на редколегията на сп. „Пламък“.

Иван Пауновски дебютира със статия за съветския писател С. Н. Голубов „Едно сърце тупти за България“ („Литературен фронт“, № 34, 22 авг. 1957). Активно сътрудничи на всекидневния и литературния печат – в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Пулс“, „АБВ“, „Учителско дело“, „Вечерни новини“, „Отечествен фронт“ и др., в сп. „Септември“, „Родна реч“, „Литературна мисъл“, „Панорама“. Пише рецензии, статии, студии, есета, очерци. Като ерудиран специалист по руска литература Пауновски участва в съставянето, редактира и пише и предговори за събраните произведения на редица руски и съветски писатели – А. С. Пушкин, И. С. Тургенев, Н. В. Гогол, М. Пришвин, М. Горки. Неговите предговори надхвърлят рамките на въвеждащи и запознаващи с отделното творчество текстове и добиват характер на самостоятелни студийни изследвания, отличаващи се с дълбочина и оригиналност. Пауновски активно превежда от руски и изследва още творчеството на М. Ю. Лермонтов, Ф. И. Достоевски, А. Н. Островски, И. Г. Еренбург, И. Бабел, В. Луговский. Литературно-критическите и изследователските му интереси се характеризират преди всичко с широк поглед върху българската литература. Не по-малко внимание отделя той както на класиците ѝ – Христо Ботев, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, така и на най-значимите ѝ съвременни представители – Никола Фурнаджиев, Веселин Ханчев, Иван Пейчев, Александър Геров, Владимир Башев, Андрей Германов, Любомир Левчев. Оригиналността в изследванията на Пауновски произтича от съсредоточаването му върху индивидуалността на писателя и на способността му в значителна степен да се съобрази с нейната широка специфика – творческа и жизнена. Съчетавайки художествения с документално-историческия материал, Пауновски изгражда тезите и концепциите си от необичайни гледни точки. От такива позиции той пише документалната си повест „Възмездието“, претърпяла три издания и добила характер на „политически роман“, а така също и публикуваните посмъртно негови изследвания за Христо Ботев „Но защо?“.

Превеждан на рус. и пол. ез.

Псевд.: А. С. Ужким.

 

Румен Шивачев

Книги от Иван Пауновски

ЗаглавиеЖанровеГодина
И пак да си спомниш : Литературна критика1967
Възмездието : Документална повестповести1971 (1982, 1988 (3 изд. с подзаглавие „Политически роман“))
Малки неща : Литературни очерциочерци1978
Впечатлениялитературнокритически очерци1984
Минало несвършено етюди, студии1985
Точка Разни очерци1987
Но защо? : Детективна проза : Ново за Христо Ботев : Факти и фалшификацииизследвания1993
Смут и човек : избрано2015