Иван Шишманов

Шишманов, Иван Димитров (Свищов, 22.06.1862 – Осло, 22.06.1928). Син на възрожденския книжовник Димитър Шишманов. Учи в родния си град и във Видин (1871–1876). Получава стипендия към Виенското дружество „Напредък“ по предложение на унгарския учен Феликс Каниц и завършва Педагогическото училище във Виена (1876–1882). Учителства в Свищовското мъжко класно училище (1882–1883) и в Първа мъжка софийска гимназия (1883–1884). Следва с държавна стипендия философия в Йена (1884) и в Женева (1885–1886). Слуша лекции по културна история, философия, психология, древноизточни и нови литератури, етнография. През 1885 написва апела на българските студенти в Женева към всички народи да подкрепят Съединението на Източна Румелия с Княжество България. През 1886 в Женева се сближава с украинския публицист Михаил Драгоманов, по-късно се оженва за дъщеря му Лидия Драгоманова. Защитава докторат при проф. Вилхелм Вунд на тема от експерименталната психология (1886–1888). Началник на отделение към Министерството на народното просвещение (1889–1894) и след това негов министър (1903–1907). Напуска по време на университетската криза поради несъгласие с действията на правителството под натиска на двореца. Заминава за Швейцария (1907–1909) и продължава научните си занимания. Пълномощен министър в Украйна при управлението на Павло Скоропадски (1918–1919).

Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София (дн. Софийски университет). В началото е извънреден преподавател (1888–1889, 1892–1894), а после – редовен преподавател и професор по всеобща литературна и културна история (1894–1903). След прерастването на Висшето училище в Университет Шишманов става частен хоноруван доцент (1909–1911, 1919–1921), редовен професор и титуляр на Катедрата по сравнителна литературна история в Софийския университет (1911–1918, 1924–1928). Чете лекции по културна история, всеобща история на литературата, история на източните литератури, теория на народната поезия, начало и развитие на литературната история, история на Италианския ренесанс, сравнителна литературна история на западноевропейските литератури – от Средновековието до XVIII в.

Основател и редактор (1889–1902) на „Сборник за народните умотворения, наука и книжнина“ – издание, което има важна роля за развитието и популяризирането на българската наука и култура. Участва в редактирането на сп. „Български преглед“ (1893–1900). През 1921–1923 Шишманов е почетен гост във Фрайбургския университет, където чете лекциите си „Славянският свят“.

Инициатор за основаването на множество важни културни институти – Софийския университет, Народния театър, Художествената академия, Етнографския музей, Музикалното училище в София; организатор на просветни дружества, библиотеки, читалища, изложби и др. Създава училище за слепи (1906). Председател на Учредителния конгрес на Общия читалищен съюз (1911), преизбиран многократно. Усилията му са насочени към нововъведения в образователната система, изпраща в чужбина редица учени, писатели, художници, музиканти, учители. Участва в множество конференции и конгреси, сред които: Международния конгрес по статистика във Виена (1891); Археологическия конгрес в Киев (1899); конференцията в Стокхолм (1917); Първия конгрес на славянските географи и етнографи в Прага (1924); Първия паневропейски конгрес във Виена (1926) и мн. др.

Член на дружеството „Славянска беседа“ (1890), дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград (1892), член на гръцкото филологическо дружество „Парнас“ (1896), дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1899), на Виенското антропологическо дружество (1900), действителен член на БАН (1902), почетен член на университета в Харков (1907), основател и почетен член на Съюза на българските писатели (1913), действителен член на научното дружество „Шевченко“ в Лвов (1914). Председател на българската секция на Паневропейския съюз и на българската секция на ПЕН-клуба (1926). На конгреса на Международния ПЕН-клуб в Осло (1928) представя идеята на българската интелигенция за мир и културно сътрудничество.

Иван Шишманов е сред най-изявените учени на българската хуманитаристика. Изследователският му поглед е широкообхватен, насочен към литературната история, етнографията, културологията, литературознанието. Използва ценни свидетелства, привлича новооткрити творби и архивни материали и на тази основа за първи път разработва детайлно въпроси, разкриващи генезиса и развитието на отделни явления, тяхното взаимоотношение и закономерност. Централно място в българската хуманитаристика заемат статиите и студиите му по проблемите на фолклора, възрожденската, следосвобожденската и западноевропейската литература. Още 26-годишен Иван Шишманов публикува студията „Значение и задачи на нашата етнография“ (1889), която поставя основите на българската фолклористика заедно със студията му „Песента за „мъртвия брат“ и поезията на балканските народи“ (1896), посветена на възникването и разпространението на баладата. Заниманията му с възрожденската литература осветяват нови неразработени проблеми и засягат възлови въпроси около творчеството на Паисий Хилендарски („Паисий и Русо“, 1890; „Паисий и неговата епоха“, 1914); на Неофит Бозвели („Един непознат труд на Н. Бозвели, неговата цена за историята на нашето възраждане и неговите отношения към „Мати Болгария“, 1901); на Иван Добровски, Константин Фотинов, Георги Раковски, Васил Априлов, Неофит Рилски и др. Приносна в българското литературознание е студията му „Психосоциологичният метод в литературната история (Нужда от една нова наука: литературна социология)“ (1926), в която са изведени психобиографичният метод, социологическите значения на литературноисторическите факти, естетическото въздействие. Като литературен критик Иван Шишманов следи съвременната литература на XX век и пише статии за К. Величков, М. Георгиев, П. Яворов, Елин Пелин, К. Христов и др. Значително научно постижение е излязлата посмъртно книга, редактирана от М. Арнаудов, „Иван Вазов. Спомени и документи“ (1930), в която е използвана методиката на анкетния подход.

През 1892 Иван Шишманов получава Народен орден за гражданска заслуга и през 1897 – орден Св. Сава, III степен.

 

Андриана Спасова

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Книги от Иван Шишманов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Личните сношения на Павла Jосифа Шафарика с българите статии (б. г.)
Мястото на Х. Сенкевича в европейската литератураизследвания (б. г. )
Читалищният съюз и народните четения : Реферат, четен на I редовен конгрес на българските читалища (б. г.)
Кога и от кого е купил д-р Петър Берон мушията си в Ромъния? (б. г.)
Речи на Министъра на народното просвещение в защита на законопроектите по изплащане платките на учителите в народните основни училища, по заемите за постройка на училищни здания и по бюджетопроекта (б. г.)
За тъй наречения "Умствен пролетариат" : [Към въпроса за обновата на нацията]статии (б. г.;)
Географический словарь западнославянских и югославянских земель и прилежащих стран, составленный Яковом Головацким, Вильна 1884 : Критика (б. г.)
Нови данни за историята на нашето възраждание : Ролята на Америка в българското образование : [По повод статията на Лео Вийнер America's share in the regeneration of Bulgaria (1840-1859) : Отпечатък]статии (б. г.)
Един нов руски критик : [Отпечатък]статии (б. г.)
Две неизвестни гръцки писма на Априлова и Палаузова до Неофита Рилски : От 1837 и 1838 г.писма (б. г.)
Константин Фотинов, неговият живот и неговата дейностбиографични очерци (б. г.)
Тенденциозно изкуство или изкуство за себе си : [Отпечатък]статии (б. г.)
Ролята на Америка в българското образование : [Отпечатък]статии (б. г.)
Песента за мъртвия брат в поезията на Балканските народи: Ч. 1-3народоведски проучвания (1896–1898)
Венелиновите книжа в Москва : В 2 томастатии (1897–1898)
От Паисий до Раковскиизследвания (б. г., 1944, 1952, 2004)
Значението и задачата на нашата етнографиястатии1889
Историята на Шуми Марицастатии1891
Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариградстатии1891
Тракийската теория на Цаня Гинчовстатии1891
Принос към българската народна етимология : Из книга IX на "Сборника за народни умотворения, наука и книжнина"статии1893
Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейностбиографични очерци1894
Нови хипотези за праотечеството на арийцитестатии1895
Впечатления от пражската народописна изложбастатии1895
Бележки за българските тайни езици и пословечки говори : (По повод "Die Geheimsprachen bei den Slaven" от В. Ягич, Виена 1895)студии1895
Няколко бележки за педагогическият отдел при Пражката народописна изложбастатии1895
Иван Добровски : (По лични спомени и съобщения)спомени1896
Д. Матов : Некролог1896
Славянски селища в Крит и на другите гръцки островистатии1897
Първата среща на Априлова с Венелина : (Отделен отпечатък от литературно-научния сборник, издаван от Кюстендилското държавно педагогическо и трикласно училище за в полза на бедните ученици)статии1899
Южнославянският епичен размер от едно ново гледище : (Предварително съобщение)статии1899
Владика Йосиф Щросмайер : Спомени от една лична срещаспомени1899
Наченки от руско влияние в българската книжнинастатии1899
Руското влияние в езика и Богоровата реакциястатии1899
Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името "Българин"статии1900
Българите в "Orlando Furioso" и в по-старата френска драмастатии1900
Десетгодишнината на Министерския сборник : (1889–1899)статии1900
Един непознат труд на Неофита Бозвели и неговата цена за историята на нашето възраждане и неговите отношения към "Мати Болгария" : [Увод и текст]1901
Основите на училищната ми политика и бюджетът за 1904 г. : (Посвещава се на народните представители)статии1904
Опити за обяснение на литературните явления : С особен поглед към образователния факторстатии1905
По законопроекта за изплащане платките на учителите : По законопроекта за общинските заеми за училищни здания По бюджетопроекта за 1905 г., речи на...1905
Речи : По законопроекта за изплащане платките на учителите II. По законопроекта за общинските заеми за училищни здания III. По бюджетопроекта за 1905 г.1905
Реч на Г-на Министра на просвещението по повод на дебатите върху отговора на тронното слово, 1905 г. 1905
Нови данни за историята на нашето Възраждане : ролята на Америка в българското образованиестатии1907
Кузман Шапкарев: [1834–1909]биографични очерци1909
Възможен и нужен ли е един международен помагален езикстатии1912
Значение и заслуги на братия Миладинови : (Реч, държана в Академията по случай петдесетгодишнината от смъртьта на двамата братия, 12.I.1912)1912
Възможен и нужен ли е един международен помагален език; За 1. изд. се счита материалът, отпеч. в сп. "Съвременна мисъл" Г. III, кн. 2статии1912 (1924)
Нашата дипломациястатии1913
Към обнова : Възможна ли е тя и с какви средства?статии1913
Гръцките професори за "българските жестокости в Македония"статии1913
Конституционная записка графа П. П. Шувалова. К вопросу о роли графа П. П. Шувалова в конституционном движении 80-х годов : [Статии]статии1913 (1914)
Тарас Шевченко, неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождениетостатии1914
Паисий и неговата епоха : Мисли върху генезиса на новобългарското възражданестатии1914
Едно писмо на Стефана Верковича за сръбските претенции върху Македониястатии1914
Сравнителна литературна история : Ренесанс : Стеногр. бел. от лекциите на Иван Димитров Шишмановкритически бележки1914
Читалищният съюз и Общият съюз на българските земледелчески кооперациистатии1915
Раковски като политикстатии1917
Априловият сборник от български народни песни в архивата на Раковскистатии1919
Чрез възпитание към обнова : [Реч държана в София]1920
Спомени за Вазовата майкаспомени1920
[Трети] III международен конгрес по нравствено възпитание в Женева : Лични наблюдения и бележкистатии1923
Наложителни реформи в читалищното делостатии1924
Първият конгрес на славянските географи и етнографи в Прага, 4-8 юни 1924 гстатии1924
Френската наука и "Веда Словена" : С особен оглед към критиката на Луи Лежестатии1924
Вторият международен конгрес на "Лигата за новото възпитание" при Montreux – Швейцариястатии1924
Личните сношения на П. Йос. Шафарик с българитестатии1925
Есперантостатии1925
Литература и образованиестатии1926
Кризата в нашето възпитаниестатии1926
Нови студии из областта на Българското възраждане : В. Е. Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвелиизследвания1926
Алеко Константинов от едно ново гледищеизследвания1927
Баща ми като читалищен и театрален деецстатии1927
Драган Цанков : [1828–1911]биографични очерци1927
Кога се начева новобългарската литературастатии1928
Хенрих Ибсен : [Реч в Народния театър, 20. III. 1928]1928
Бачо Киро : Из литературните ми спомени [Сказка в Писателския съюз]1928
Иван Вазов : Спомени и документиспомени1930 (1976)
Епиграми и портертиепиграми, портрети1931
Литературна история на Възраждането в Италияизследвания1934
Невяста Боряна ; Страхил страшен хайдутин : Драмидрами1939
Българско възраждане : Т. 1. Студиистудии1965
Избрани съчинения : В 2 т.1965
Епиграмиепиграми1968
Студии, рецензии, спомени, писмаписма, рецензии, спомени, студии1969
Дневник : 1879–1927 г. дневници2003
Избрани трудове / състав. Кирил Топалов 2012
Дневник и досиета: 1879–1927 г. дневници2015

Книги за Иван Шишманов

АвторЗаглавиеГодина
Димов, Георги Немската литература от ХVIII век през погледа на Иван Шишманов (б.г.)
Димов, Георги Иван Шишманов и проблемите на славянознанието (б.г.)
КолективЮбилеят на проф. Ив. Д. Шишманов по случай тридесет-годишната му книжовно-културна дейност1920
КолективПроф. д-р Ив. Д. Шишманов : In memoriam1926
Димов, Георги Иван Димитров Шишманов - литературен историк и критик1956
Димов, Георги Иван Шишманов : Литературно-критичен очерк1964
Радева, Мария Философските и политическите възгледи на Иван Д. Шишманов1977
Под ред. на Георги Димов и др.Иван Д. Шишманов, д-р К. Кръстев, Боян Пенев в спомените на съвременниците си 1983
Димов, ГеоргиИван Шишманов : Строител на българската национална наука и култура1988
Дафинов, Здравко Първостроителят на българската култура : Док. хроника за живота и творческото дело на проф. д-р Иван Шишманов2001
Гечева, Кръстина Иван Д. Шишманов : Биобилиография2003
Колев, ЙорданТримата големи Г. Живков, К. Величков, Ив. Д. Шишманов в историята на Министерството на народното просвещение Йордан Колев2006
Милтенова, Анисава и др.Иван Д. Шишманов - форумът : Сборник с научни изследвания / Кн. 1. 2008
Михайловска, Елена Създадени сме и за размишление... : Димитър Ив. Шишманов: биография2010
Конева, Румяна Иван Шишманов и Обединена Европа2011
Състав. Георги КонстантиновПроф. Иван Д. Шишманов - възрожденецът и европеецът 2012
Състав., [предг.] Лозинка ЙордановаМоята девиза беше... : Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция на Националното етнопедагогическо сдружение "Проф. Д-р Иван Шишманов" : Посвещава се на 150-годишнината от рождението на проф. Иван Шишман и 40- годишнината на Сдружението 2013
Отг. ред. Лозанка Пейчева ; Ред. кол. Владимир Пенчев и дрШишманови дни 20122013
Анчев, Анатол От психологическата основа в народоуката на Иван Д. Шишманов до българската аналитичнопсихологическа антропология. Кн. 1-32016