Иван Методиев

Кратка информация
Име Иван Методиев Маринов
Познат катоИван Методиев
Роден
гр. София
Починал
гр. Добринище
Жанровепоезия
ИзданияПламък, Септември/ Летописи, Литературен фронт/форум

Методиев, Иван Маринов (София, 13.09.1946 – Добринище, 14.07.2003). Завършва гимназия в родния си град  и химия в Софийския университет (1970). Работи в Института по почвознание (1973–1982); редактор в издателство „Български художник“ (1982– 1983) и в отдел „Поезия“ на сп. „Септември“ (1983–1991). Първите му публикации са стихове във в. „Пулс“ (1973). Сътрудничи на  списанията „Пламък“, „Септември“, на вестниците „Литературен фронт“, „Пулс“. Дебютира сравнително късно след връстниците си със стихосбирката „Прости сетива“ (1980). Още в нея се очертават контурите на индивидуален поетически свят, различен от преобладаващия  контекст, които ще се разгръщат в следващите книги на поета –  амбивалентността на пространствата, картинната застиналост, в която се съдържа идеята за движението на времето, вещната материалност на градския и природен пейзаж, които по думите на Светлозар Игов се  „превръщат в метафизически пейзажи, в лирически модели на „нещата“, извеждането на лирическите сюжети до универсални идеи за особената логика на екзистенцията, която прозира еднакво силно и в социалните мотиви, и в ония миниатюри, които детайлизират дърво, глухарче, птица. Човекът и  вселената, човекът като вселена, светът като сътворяващ се, сиротността, самотата, окръглеността на началото и края са мотивите, около които Методиев съгражда своята визия за битието. „Всичко в света – дори и най-нищожната от песъчинките – е част от смисъла на човешкото съществуване! Вън от единството с природата няма човек, а получовек – жалко двуного, което се лута между противоречията на света! И вън от човека няма вселена, а само полувселена – мъртва материя, безначална незавършеност, сляпа жажда за съвършенство! Вселената е духовно състояние! – каза Нàви“. („Структури“, 1989).

В началото на 90-те години Методиев се опитва да създаде поетическо движение на кратките форми със свое списание „Нава“, от което успява да издаде само няколко броя.  „Нава“ е понятие от старославянски – зли духове, които обладават човека и го водят към страдание и смърт. В „Книга на прашинките“ (1995) поетът развива своите концепции за „нава“: „Под хармония разбирам всяка съвкупност, чиито елементи са в единство, без да са взаимозависими. Това е възможно, ако елементите произтичат от обща първопричина, която е вън от съвкупността. Нава е пределно краткият и неизбежно поетичен израз на тази първопричина.  Доколкото е видима, тя води към нея.“ В основата на поетическата визия на Методиев е убеждението: „Защото поезията е единственото спасение на Света. Тя е инстинктът на мирозданието да съществува без абсолютно никакви основания.“  Поетът винаги е настоявал на оразличаването и несводимостта на „нава“ до философията на „хайку“ и източните практики. През 1994 публикува „Гъзове и облаци. Най-скандалната книга, писана някога на български език“.  Тя реално скандализира някои, тогавашният председател на Съюза на българските писатели, Николай Хайтов, иска изключването на Методиев като член на Съюза, но предизвиква възторг у други. В следващите си книги авторът продължава в стила на  поетиката на кратките лирически форми.

В началото на юли 2003 след кратко боледуване Методиев заминава на почивка. Умира в местността Лошин, край река Места близо до Добринище на 10 юли 2003 г.

Поезията на Методиев е превеждана на: англ., нем., фр., чеш. и араб. език.

 

Маринели Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

 

Аудиоархив


Иван Методиев (18.02.2002 г.)

Интервю, в което поетът говори за проблемите на българската литература и за стихосбирката си „Време и нищо“.

Файл: Методиев за книгата си „Време и нищо“.mp3 (4,07 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Иван Методиев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Прости сетива : Стиховепоезия1980
Пейзажи на душата : [Стихотворения]поезия1983
Космогонии : Стиховепоезия1987
Брод : Поемипоеми1989
Структури : Стихотворенияпоезия1989
Майка на вселената : Стихотворения поезия1990
Гъзове и облаципоезия1994 (2006)
Книга на прашинките : Док. на едно забравено учениеесета1995
Песни за сираци и сирачета : [Стихотворения]поезия1996
Време и нищопоезия2001
Повече тишинапоезия2003
Избранопоезия2004
За образите и световетеесета2006
Пейзажи на душата : избрани стихове и поемипоезия2016