Иван Мирчев

Иван Мирчев; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Иван Мирев Мирчев
Роден
гр. Стара Загора
Починал
гр. Стара Загора
Жанровестихотворения
ИзданияБисери, Везни, Златорог, Литературен час, Хиперион, Хризантеми, Светлоструй
Направления и кръговеСимволизъм

Мирчев, Иван Мирев (11.10.1897, Стара Загора –14.04.1982, Стара Загора). Завършва гимназия в родния си град (1921). През 1921–1949 е чиновник в БНБ.

За пръв път печата стихове през 1913 в сп. „Бисери“, редактирано от Иван Ст. Андрейчин. Редактор (1916–1918) на сп. „Хризантеми” (Ст. Загора), в което дебютира Гео Милев и публикуват някои от най-добрите си творби Емануил Попдимитров и Иван Хаджихристов. Сътрудничи на списанията „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, на вестниците „Светлоструй“, „Литературен час“ и др. Негови стихотворения Иван Радославов включва в антологията „Млада България“ (1922).

Дистанциран от столичния литературен елит, Мирчев създава творчество, което не се поддава на еднозначно определение. Първите му стихосбирки прехвърлят мост от символистичната традиция към следвоенната „предметна“ поезия. В тях личи влечение към конкретност на поетическата ситуация, лирическото преживяване е белязано от несвойствена на символизма интелектуална промисленост и рационална хладина; абстрактната символистична образност е съвместена с предметно-битови реалии. Посветени на майката, родината, любовта, стиховете на Мирчев излъчват овладян социален критицизъм и са напрегнато тревожни, а нерядко и песимистично интонирани. В началото на 40-те години сигнализират кризисно изчерпване, което лирическият аз се опитва да преодолее чрез вживяване в оптимизма на следвоенната действителност.

„Пренастройването на лирата“ минава през илюстративността и натуралистичното правдоподобие на сборниците от 50–60-те години и дава зрели резултати в късната лирика на Мирчев. Домогвайки се в житейската си есен до „истинското съдържание на думите“, поетът осъществява синтез на „вечното” с текущото време и на символиката на ранното си творчество с духовните тежнения на настоящето.

Псевд.: Биби, Йоан, Хризис, Черни Маргарит, Иван Грустнички

   

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Аудиоархив


Иван Мирев Мирчев (18.10.1976 г.)

Говори за реалистичните тенденции в българската литература след 9.09.1944.

Файл: Мирчев за литературата след 9 септември 1944.mp3 (6,87 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Иван Мирчев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Реките викат стихотворения1920
Тринадесет мистерии / Съавт. Ив. Хаджихристов1921
Есенна флейта стихотворения1924
Елегиистихотворения1926
Видениястихотворения1928
Отстранена земястихотворения1929
Златно и синьо стихотворения1935
Сонетистихотворения1935
Кажете, небеса стихотворения1942
Сонети за житото1942
Самарско знаме поеми1950
Срещи с Геостихотворения1956
Прозорецът се отваря стихотворения1957
Звезди над Нева стихотворения1961
Чудесно преображение стихотворения1963
Парламент на чувствата стихотворения1965
Часовник на стареца стихотворения1967
Избрани стихове1968
Есенни наздравици стихотворения1971
Гнездо от съчки стихотворения1976
Младост : Избр. стихотворения1977
Цигулка под прозореца стихотворения1980
Розовият хляб стихове1982

Книги за Иван Мирчев

АвторЗаглавиеГодина
Тонков, ПетърИван Мирчев : Лит.-крит. очерк1977
Тонков, ПетърИван Мирчев : [Разговори и беседи]1985