Иван Мирчев

Мирчев, Иван Мирев (Стара Загора, 11.10.1897 – Стара Загора, 14.04.1982). Завършва гимназия в родния си град (1921). През 1921–1949 е чиновник в БНБ.

За пръв път печата стихове през 1913 в сп. „Бисери“, редактирано от Иван Ст. Андрейчин. Редактор (1916–1918) на сп. „Хризантеми” (Ст. Загора), в което дебютира Гео Милев и публикуват някои от най-добрите си творби Емануил Попдимитров и Иван Хаджихристов. Сътрудничи на списанията „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, на вестниците „Светлоструй“, „Литературен час“ и др. Негови стихотворения Иван Радославов включва в антологията „Млада България“ (1922).

Дистанциран от столичния литературен елит, Мирчев създава творчество, което не се поддава на еднозначно определение. Първите му стихосбирки прехвърлят мост от символистичната традиция към следвоенната „предметна“ поезия. В тях личи влечение към конкретност на поетическата ситуация, лирическото преживяване е белязано от несвойствена на символизма интелектуална промисленост и рационална хладина; абстрактната символистична образност е съвместена с предметно-битови реалии. Посветени на майката, родината, любовта, стиховете на Мирчев излъчват овладян социален критицизъм и са напрегнато тревожни, а нерядко и песимистично интонирани. В началото на 40-те години сигнализират кризисно изчерпване, което лирическият аз се опитва да преодолее чрез вживяване в оптимизма на следвоенната действителност.

„Пренастройването на лирата“ минава през илюстративността и натуралистичното правдоподобие на сборниците от 50–60-те години и дава зрели резултати в късната лирика на Мирчев. Домогвайки се в житейската си есен до „истинското съдържание на думите“, поетът осъществява синтез на „вечното” с текущото време и на символиката на ранното си творчество с духовните тежнения на настоящето.

Псевд.: Биби, Йоан, Хризис, Черни Маргарит, Иван Грустнички

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева