Иван Пейчев

Кратка информация
Име Иван Петров Пейчев
Роден
гр. Шумен
Починал
гр. София
Жанровепиеси, поезия
ИзданияСептември/ Летописи, Литературен фронт/форум, Народна войска, Народна младеж, Отечествен фронт, Работническо дело, Стършел, Младеж, Литературен ек

Пейчев, Иван Петров (Шумен, 16.12.1916  – София, 9.07.1976 ). Учи гимназия в родния си град. През 1933 е изключен като член на ученически стачен комитет без право да продължи образованието си. Член на РМС. През 1939 идва в София и се свързва с левите литературни среди. На 9.09.1944 взема участие в свалянето на властта в Шумен. През 1949 е изпратен в командировка в Димитровград. В периода 1950–1953 живее в Шумен и за кратко време работи в градската библиотека. Следващите години животът му преминава между София, Шумен и Калофер (1950–1963), без постоянна месторабота и местоживеене. От 1964 е в София. Драматург на Сатиричния театър в София (1968).

Първата публикация на Иван Пейчев е стихотворението „Родина“ (в. „Литературен ек“, 1942, №11). Сътрудничи на вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“, „Народна войска“, „Работническо дело“ „Стършел“, „Народна младеж“, на сп. „Септември“.  Литературната критика свързва Пейчев с поетите на 40-те години и търси ключа към неговата поетика в идейно-художественото своеобразие на това поколение. Духовно свързан с него, той се откроява като самобитен, артистичен и оригинален творец, с интелектуално усложнен и дълбоко драматичен художествен светоглед. Литературният мит за Иван Пейчев с ритуалното му живеене като бохем, съдбовното писане на поезия и неприспособимоста му към социалистическия бит го сродява с поетите от 20-те години – Александър Вутимски и Димчо Дебелянов.
Дебютната книга „Стихотворения“ (1948) носи типичната за неговата поетическа парадигма романтична трагика и самота, субективизъм и меланхолия. Преобладаващата в нея декадентска романтика поражда остра критическа реакция, намерила израз в статията на Борис Делчев „Един поет търси брод към реализма“ (сп. „Младеж“,1949, №4–5). Критиката отчита напрежението между социално-гражданската позиция и импресивно-изповедната нагласа на лирическия Аз, между „стари“ и „нови“ теми в ранната му лирика. За да приобщи декадентстващия поет към строителството на новия живот през 1949 Иван Пейчев е командирован в Димитровград и назначен за кадровик.  Със създадените „димитровградски стихове“ поетът не успява да се впише в утвърдената схема на бригадирската поезия като теми, образи и поетика. Редакцията на сп. „Семтември“ му връща част от стиховете с препоръка за преработка в по-съвременен и актуален дух. Авторският стил на поета с характерната му интелектуална вглъбеност и съзерцателност и изискванията на соцканона са повод за постоянно неудоволетворение и творчески кризи. („Безпокои ме много невъзможността да се справя с така нареченото вдъхновение“ – споделя поетът). Романтично-патетичната и идеологическа поезия на Пейчев, събрана в стихосбирките „Минути преди атака“ (1955) и „Началото на деня“ (1955) е в духа на стиловите подражания на популярни образци на патриотични стихотворения, посветени на  антифашистката съпротива и участието на страната ни във Втората световна война, на бригадирското движение и строителство на новия живот. По-голямата част от тези стихотворения са сюжетни, написани в първо лице и създават илюзията за изповедност и автобиографичност. Родината и свободата са основни тематични реалии в лириката му от този период. Стихосбирките „Далечно плаване" (1962), „Лаконично небе" (1967), „Есен на брега" (1968) въвеждат втория етап в поезията на Пейчев и експлицират нови черти от поетиката му: нравственият императив, ритмизираният стих и романтичната образност отстъпват пред интелектуално философската резигнация и изповедност, пред белия стих, подтекстовата асоциативност и метафоричност. Те пораждат проблематично зареденото слово, чуждо на идеологеми и поетически трафарети, пронизано от скрити и явни литературни цитати, които динамизират стиха. Лирическият герой на Пейчев става все по-самотен и обречен, все по-вглъбен и безкомпромисен към еснафско-прагматичната стихия и баналното в ежедневието, все по-взискателен към творческия си свят .( „…нека само/ неизбежният мрак/ ни застигне/, за да можем/ без небе,/ без море/ и без мрак/ да достигнем до мрака“.  („Ще вървим“). Морето и любовта са двете опорни точки в поетическия му свят, символи на стремежа към абсолютната чистота и хармония, на мечтаната себереализация и свобода. Тези теми се разгръщат в различна вариативност, привличат позната образност и лексика, които авторът разиграва в различни комбинации върху своята словеста шахматна дъска, за да изрази най-точно дълбинния свят на твореца и сакралната същност на творческия акт. Драматичната равносметка и мъчителното самовглъбяване засилват словесния експеримент в късната лирика на Пейчев, разпъвайки я между разрушителните клишета на поетическия език и изстраданото екзистенциално внушение.

Иван Пейчев е автор на пиесите „ Всяка есенна вечер“,  (написана през 1955 и отпечатана 1960), „Ковачи на мълнии“, (1958 ) и „Денят след най-кратката нощ“, (1959 ). Те се вписват в т. н. „лирическата вълна“ в българската драма от 60-те години на ХХ в., заедно с пиесите на Валери Петров, Иван Радоев, Никола Русев и др. С тях писателят реабилитира, индивидуализира и психологизира превърналия се в идеологическа щампа образ на партийния функционер от миналото, на партизанина и настоящия партиен чиновник. Пиесите му са камерни, състоят се от картини и следват естетиката на синтетизма, характерен за авангарда. Авторът признава, че пише „драматическа поезия и поетическа драматургия“ и не вижда голяма разлика между двата жанра, които „са страшно близки – крепят се на синтетизма“. Интелектуално-философските размисли и наситеният психологизъм  доминират над външната сюжетност и събитийност, придавайки на словесното действие вътрешна динамика и напрегнатост. Сюжетите, конфликтите и героите рязко се отличават от клишираната драма за антифашистката съпротива от 40-те и  на 50-те години, характерна за произведенията на Крум Кюлявков, Орлин Василев, Лозан Стрелков и др. Особено популярна е пиесата „Всяка есенна вечер“, полемизираща с модела на тезисно-плакатните пиеси, написани в духа на соцреалистическия канон. Основната тема за героиката на съпротивата е изместена от екзистенциалните въпроси за личностния избор и свободата в любовта, за компромиса и смисъла на саможертвата в нелегалната борба.  Затвореното камерно-психологическо действие, акцентът към вътрешните преживявания и кризи в протагонистите, самостоятелното мислене и поведение на персонажите  подриват идеологическия канон и неговите послания.  Въпреки това, пиесата е посрещната добре от критиката, превеждана и поставяна в много чуждестранни театри. Със следващите си пиеси „Ковачи на мълнии“ (1958) и „Денят след най-кратката нощ“ (1959), Пейчев продължава да изследва сложния духовен живот и противоречия в ежедневието на  човека от съпротивата като акцентира върху трагиката и ироничните обрати в ежедневното му битие, върху  противоречията между колективна и индивидуална воля, партийни канони и нравствени закони, върху кризата между високите пориви на личността и моралния нихилизъм. Екзистенциалната конфликтност, ирония и гротескова образност в пиесите му разрушават идеологическия дискурс и разкриват личната драма на героите в гранична ситуация, изправени пред съдбовен избор – да отстояват своите чувства  и идеи пред смъртта. Пиесата „Денят след най-кратката нощ“ (непубликувана и до днес) въвежда темата за марионетъчното съществуване на човека в социалистическото обществото и открито руши митовете за новата власт. Гротесково-абсурда образност, сюрреалистични интонации и модерна постройка я сближават с търсенията на  авангардната драма от 20-те и 30-те години на ХХ в.

И. Пейчев е удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1967). Отличен с Димитровска награда (1974) за пиесата “Всяка есенна вечер”.

През 2004 е учредена национална награда за лирика Иван Пейчев.

През 2016 е създаден филмът „Поетът Иван Пейчев. Един невероятен гладиатор“, продукция на дирекция „Информация“ на Българската национална телевизия за рубриката „В кадър“ с продуцент Петя Тетевенска. Режисьор на филма е Александър Донев, сценарият е на Марияна Фъркова.

Отделни творби на Пейчев са преведени на  чеш., пол. , рус., и фр. език.

Мариета Иванова-Гиргинова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова  

Аудиоархив


Иван Петров Пейчев (10.1963 г.)

Изпълнява стихотворението си „Земя“.

Файл: Пейчев изпълнява свое стихотворение.mp3 (6,44 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Иван Пейчев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Стихотворениястихотворения1948
В минути пред атака : Стихотворениястихотворения1955
Начало на деня : Стихотворениястихотворения1955
Всяка есенна вечер : Пиеса в 7 карт. пиеси1960 (1976)
Далечно плаване : Стиховестихове1962
Всяка есенна вечер. Ковачи на мълнии : Пиесипиеси1963
Лирика : Избранолирика1964
Лаконично небе : Стиховестихове1967 (2017)
Стихотворениястихотворения1967
Есен на брега : Стихотворениястихотворения1968
Избрани стихотворениястихотворения1970
Знамената са гневни : Стиховестихове1973
Лирика : Избрани стихотворениястихотворения1976
Орбити : Стиховестихове1976
Сенки на крила : Стихотворениястихотворения1977
Далечно плаване : Лирика, драма, спомени за поета1986
Уморени думи : Стихотворениястихотворения1993
Далечна близост : Поезия, писма, спомени1996
Стиховестихове1996
Не чаках есента : [Стихотворения] стихотворения2000
Есен на брегастихотворения2004
Лирикалирика2006
Драмидрами2006
Взидани сърца / апокрифиапокрифи2014
Лирикалирика2016

Книги за Иван Пейчев

АвторЗаглавиеГодина
Кунчев, Б. Иван Пейчев : [Литературнокрит. очерк] 1986
Бешевлиева, В. Иван Пейчев : Био-библиографски указател1996
Иванов, В.Последният гладиатор на българския Монпарнас: Литературно-критически очерк за Иван Пейчев2008
Кол.Иван Пейчев : психография и критика2016
Кол.Иван Пейчев : Сто години от рождението на поета : [T. 1–2] 2016
Колева, И. Иван Пейчев: био-библиографски указател2016
Шуликов, П. Иван Пейчев. Стилистика на веридикцията2016
Кол.„Отидоха си моите пристанища“ : Нови изследвания върху творчеството на Иван Пейчев от конференциите по случай 100-годишнината от рождението на поета, проведени в Шумен и София. Декември 2016 г. / Състав. и ред. Ал. Антонова, П. Ватова. 2018