Иван Христов

Христов Иванов, Иван (Борово, 16.02.1978). Завършва Националната Априловска гимназия в Габрово (1996) и българска филология в Софийския университет (2001) с магистратура по творческо писане. Защитава докторска дисертация в Института за литература на тема „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2008), която издава като монография през 2009.

Иван Христов е поет, литературовед и музикант. Дебютира със стихотворението „Монологът на мечката“ в „Литературен вестник“ (2000). През 2001 излиза дебютната му стихосбирка „Сбогом, деветнайсти век“. Между 2004 и 2018 излизат още три негови поетически книги: „Бдин“, „Американски поеми“ и „Любовен речник“. Сътрудничи на „Литературен вестник“, в. „Капитал“, „Сега“, сп. „Хемус“ (издание на българите в Унгария), на различни сайтове за литература и култура. Изявява се и като редактор на поезия (книги на Галина Николова, Калоян Христов, Александър Арнаудов, преводни поетически книги), редактор е на единични броеве от „Литературен вестник“ и сп. „НО поезия“, съставител е (заедно с Пламен Антов и Андрей Ташев) на сб. „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (ХХ–ХХI в.)“. От 2018 Христов превежда от английски език и участва в инициативата „Стихотворение на седмицата“ на електронното списание за литература „Кръстопът“.

През 2005 година заедно с писателите Петър Чухов и Емануил Видински и етномузиколога и преводач Анджела Родел основава групата за етно-рок поезия „Гологан“ и издава музикалния албум „Опит за запомняне“. През 2012 групата се разпада. През 2018 П. Чухов и Ив. Христов възстановяват част от композициите ѝ и издават албума „Гологан“, записан още през 2007.

Основни мотиви в поезията на Ив. Христов са личностната идентичност, разрухата, вечното търсене, свободата, любовта. Ключов е и мотивът за съня и спомена, пронизани от миналото, което е обект на разглеждане и преосмисляне в стиховете му. Отличителни белези на ранните стихове на поета са пресъздаването на пустотата, изплъзващото се съдържание и сравнението на хората с празни черупки (в стихосбирката „Сбогом деветнайсти век“). В поезията му се открояват постмодерни елементи – напр. пастишът, изграден върху различни вариации на народна песен (в „Бдин“). Характерно за лирическия аз е пребиваването му в едно своеобразно вакуумно пространство, в което съдържанието се изплъзва. Той се стреми към свобода (в „Американски поеми“) или претърпява различни метаморфози, за да достигне до любовта на желания обект (в „Любовен речник“). В поезията му може да се провидят влияния от творчеството на много български и чуждестранни поети, сред които Ат. Далчев, К. Павлов, Ив. Цанев, Б. Христов, Т. Елиът, А. Гинзбърг, Р. Карвър, С. Плат, Й. Бродски и др.

Поетът е носител на следните национални награди: Първа награда от Националния студентски литературен конкурс, Шумен 2001 г., наградата за поетичен дебют Южна пролет (2002) за книгата „Сбогом, деветнайсти век“, литературната награда Светлоструй (2006) за книгата „Бдин“. Носител е и на международните награди: Първо място от поетичен маратон в рамките на фестивала „Пролетта на Горан“, Хърватия (2009), награда Културата е спасение за хуманността от Международния форум на поезията в Мароко (2018).

Негови творби са преведени на араб., англ., тур., рум., фр., слов., унг., кит. и др. езици.

Боряна Владимирова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева