Иван Цанев

Цанев Иванов, Иван (с. Острица, Русенска обл., 30.11.1941). През 1959 завършва русенската Втора гимназия „Баба Тонка“. В края на 1962 участва в русенския литературен сборник „Поетическо вероизповедание“. Сборникът е заклеймен в окръжен партиен доклад, а Цанев е един от най-критикуваните му автори. През есента на 1963 е студент в Софийския университет, където следва българска и руска филология. През пролетта на 1965 жури с председател Никола Фурнаджиев му присъжда голямата награда за поезия в националния младежки конкурс на в. „Пулс“. През май 1968 в поредицата „Смяна“ на изд. „Народна младеж“ излиза от печат първата книга на Иван Цанев, озаглавена „Седмица“. Стихосбирката е посрещната като едно от явленията в младата българска поезия. След излизането на втората му стихосбирка („Неделен земетръс“, 1973) е приет в Съюза на българските писатели. Следват „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014). Между 1966 и 1991 поетът работи (с многократни прекъсвания по различни причини) като литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ и сп. „Родна реч“, редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“ и в детско-юношеските редакции на издателствата „Български художник“ и „Български писател“. През 90-те години инцидентно е консултант във в. „Литературен форум“, а в началото на ХХІ век – в сп. „Родна реч“. През 70-те и 80-те години се утвърждава и като един от най-добрите български поети за деца. Издава над десет книги с детски стихотворения и поеми.

Макар и безспорен новатор за своето време, Иван Цанев се явява продължител на български лирически традиции от 20-те и 40-те години на ХХ в. Поезията му най-често бива сравнявана с тази на Атанас Далчев. Той е ярък представител на т.нар. поетическа вълна „тиха лирика“ от втората половина на 60-те години на ХХ в., която се характеризира с нов интерес към вътрешната вселена на човека и философско-екзистенциалните теми за сметка на външната действителност и обществената ангажираност на доминиращия тогава социалистически реализъм. Към тази вълна биват причислявани още поетите Екатерина Йосифова, Калина Ковачева, Борис Христов, Владимир Попов, Веселин Тачев и др. Поезията на Иван Цанев се откроява със своята деликатна чувствителност, дълбинен психологизъм и автентичен драматизъм, със стремежа да се намери най-точната, „едничка дума“, което ѝ придава отличителна класическа простота. В поезията си за деца Цанев изгражда един романтизиран, утопичен образ на хармоничната природа, чрез който постига още по-силно утвърждаване на вечните съкровени ценности. Характерна особеност на детското му творчество е възможността то да бъде четено с двойна оптика – и като творчество за възрастни.

Иван Цанев е носител на редица престижни литературни награди, като Националната награда Петко Р. Славейков (1991), наградата за детска литература Калина Малина (1993). През 1997 е отличен с наградата Иван Николов за цялостно литературно творчество. Книгата му „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература Христо Г. Данов през 2002. През 2012 е удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет. През 2016 г. е отличен с Националната литературна награда Иван Динков, през 2019 – с наградата на Министерството на културата Златен век, и редица други.

Стихове на Иван Цанев са превеждани на почти всички европейски езици. Негови отделни стихосбирки излизат в Унгария (Versei, Budapest: Euròpa Könyvkiado, 1985) и в Словения (Nedel’nè zemetrasenie. Slovenský spisovatel; в съавт.; 1988).

Иван Христов

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова