Илия Троянов

Троянов, Илия Маринов (София, 28.08.1965). Бяга от България едва шестгодишен, заедно с родителите си, политически емигранти. Завършва немска гимназия в Найроби, Кения (1984). След дълъг престой в Париж следва право и етнология в Мюнхен (1985–1989). През 1998 се преселва в Момбай, Индия, а в периода 2003–2007 е в Кейптаун, ЮАР. От 2007 се установява трайно във Виена. Преподава в Свободния университет в Берлин (2007); в Тюбингенския университет (2007); в Немския литературен институт в Лайпциг (2009–2010); в Центъра за съвременна немска литература към Вашингтонския университет, Сейнт Луис (2012); Залцбургския университет (2013); Каселския университет (2014) и Дартмутския колеж, Ню Хемпшир (2016).

През 1989 основава издателство “Kyrill und Method”, по-късно преименувано в “Marino-Verlag” (1991), специализирано предимно в издаването на африканска литература. Съставител е на антология със съвременни африкански писатели, превежда произведения на африкански автори. Африка е решаваща тема за пробива му в литературата. Като първо свое произведение посочва “In Afrika. Mythos und Alltag Ostafrikas“ („В Африка. Мит и всекидневие на Източна Африка“) (1993). За литературните му изяви е типично популяризирането на забравени или неконвенционални автори от маргинални региони (от 2008 издава поредицата “Weltlese – Lesereien ins Unbekante” („Подбор от света – вчитания в непознатото“), както и съавторството с писатели, журналисти, фотографи.

Илия Троянов създава текстове в жанровете пътепис, репортаж, научна фантастика, роман, хуманистична полемика, есе, философски фрагменти и лирика. Стилът на репортажа бележи изначално прозата му – неслучайно негови учители са Ричард Капушчински и Егон Ервин Киш. В развоя на Троянов е налице известна кръговост: изходна точка е пътеписът, по чиято канава са промислени дебютният роман, обединяващ автобиографично и фикционално, “Die Welt ist groß und Rettung lauert überall”, 1996 („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, 1997), както и многопластово промисленото, експериментиращо с перспективата на разказване повествование за диплома̀та и пътешественика откривател Ричард Бъртън “Der Weltensammler”, 2006 („Събирачът на светове“, 2007). В тази творба, донесла му световна слава, Троянов тематизира идентичността на индивида като ефект на интеркултурни пресичания. Отвореността към неевропейските култури е лайтмотив на пътеписните му творби, неизменно внушаващи идеята за синтез на културите, заявена манифестно в “Kampfabsage. Kulturen bekämpfen sich nicht – sie fließen zusammen” („Стичането. Пътят към всички култури“, 2011; в съавторство с Ранджит Хоскоте).

„Мегажанр“ у Троянов е документалното разследване, повече или по-малко охудожествено: от литературния репортаж “Hundezeiten”/ Кучешки времена, 1999 (в български превод по второто, допълнено издание от 2006 “Die fingierte Revolution. Bulgarien, eine exemplarische Geschichte” („Кучешки времена. Революцията менте – 1989“, 2012) до монументалния роман “Macht und Widerstand”, 2015 („Власт и съпротива“, 2016), основан на досиета от архива на Държавна сигурност на НРБ. Правдивото реконструиране на миналото е неотстъпна авторова интенция, демонстрирана още в документалния филм “Vorwärts und nie vergessen – Ballade über die bulgarischen Helden” („Напред и никога да не се забравя – балада за българските герои“), ZDF, 2007, на който Троянов е сценарист. През 2008 режисьорът Стефан Командарев създава филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ по едноименния роман на писателя. Романът „Власт и съпротива“ е успешно инсцениран като „политически театър“ през 2016 от режисьора Душан Давид Парижек – Schauspiel, Хановер).

Темата за механизмите на властта и медийната инвазия в частната сфера на индивида задава поредния кръг проблеми, които Троянов дискутира в т.нар. хуманистични полемики, както и в романа “Doppelte Spur” („Двойна следа“), 2020 – отново синтез между репортаж и документално разследване. Писателят непрестанно релативира понятията родина и чужбина, както и идентичността на индивида през гледната точка на емигранта и беглеца, на „скитника европеец“, пределно отворен към другите култури. Все по-голям превес в творчеството му добива темата за застрашената лична свобода – от тайните служби и вездесъщия надзор на медиите.

Илия Троянов е носител е на наградата Адалберт фон Шамисо (2000); на Наградата на Лайпцигския панаир на книгата (2006); на Берлинската литературна награда (2007); на наградата Вюрт за европейска литература (2010); наградата Хайнрих Бьол на гр. Кьолн (2017); Почетната награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията (2018).

Произведения на Илия Троянов са преведени на над 30 езика, сред които араб., кит., фар. и др. ез.

Бисера Дакова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова