Йордан Василев

Кратка информация
Име Йордан Асенов Василев
Роден
гр. Радомир
Починал
гр. София
Жанровеочерци, рецензии, спомени, статии, студии, литературноисторически изследвания
ИзданияЛитературна мисъл, Септември/ Летописи, Демокрация , Народна младеж, Пионерски ръководител, Ново слово

Василев, Йордан Асенов (Радомир, 26.09.1935 – София, 28.05.2017). Завършва гимназия в Троян (1953), където семейството му попада след изселване от София през 1948 – първо в Радомир, после в Троян. През 1959 завършва българска филология в Софийския университет. По време на следването си е изключен от университета по време на Унгарското въстание от 1956. Работи като журналист и редактор във в. „Народна младеж“ (1960), сп. „Пионерски ръководител“ (1961–1962), Полиграфиздат (1964–1966), сп. „Септември“ (1966–1967), откъдето е уволнен и две години остава без работа. През 1969 е назначен за уредник на сп. „Литературна мисъл“, но и оттам е уволнен заради инициирането на свободна дискусия за съвременната българска поезия (1975). След това е назначен като филолог специалист в Института за литература – БАН (от 1975). През 1980 защитава дисертация на тема „Иван Хаджийски в българската култура“ и получава научната степен кандидат на филологическите науки (дн. доктор). През 1990 е избран за старши научен сътрудник II степен (дн. доцент). Хабилитацията му е възпрепятствана от властите преди 1989.

Активен деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и на Съюза на демократичните сили. Сред създателите и първи главен редактор на в. „Демокрация“ – от първия му брой, 12 февруари, до края на август 1990. Депутат в VII Велико народно събрание, член на групата на 39-те, които не подписват новата конституция на България (1991). Депутат в  XXXVI Народно събрание (от 1991), което по средата на мандата напуска несъгласен с водената тогава политика.

През 1993–1994 редактира всекидневника „Ново слово“. Връща се на работа в Института за литература, където се пенсионира. Чете курс лекции „Българската култура от 1878 до 1944 г." в Нов български университет (2001–2002).

Първите публикации на Й. Василев са свързани с литературата за деца. Те датират от 1960, а детската литература е честа тема на критическите му занимания докъм средата на 60-те години. Още в тях  младият критик проявява перо и възгледи на естет и показва способност да се дистанцира от обекта на интерпретация, за да постигне най-адекватната му художествена оценка. В статиите и рецензиите си прави опити да върне литературата за деца на подобаващото ѝ място в националното литературно поле – нещо, което още е нерешен проблем на критиката и литературната наука. Същия критически подход демонстрира и по отношение на фантастиката – също маргинализирана и вписвана в кръга на литературата за деца. Блазнещото за младия литератор в тези занимания е възможността да застане срещу инерцията, да разчупи клишетата, в които се мисли за тези творби. Подобни предизвикателства Й. Василев намира и в следващите години, вече натрупал професионален опит, като избира за фокус на своите научни дирения творчеството и културното дело на нестандартни и гранични за литературата ни личности – дипломатите Михаил Маджаров и Симеон Радев, народопсихолога Иван Хаджийски. На творчеството на Хаджийски посвещава дисертацията си, която преработва и издава в книга. Заедно с това издирва негови есета и други текстове, невключени в двутомника му от 1966, и ги издава в книгата „Гражданска смърт или безсмъртие” (1986). Привличат го още мащабните фигури на големите ни културни строители проф. Иван Шишманов и проф. Боян Пенев. В съвременността приятелство го свързва със забележителните му колеги проф. Тодор Боров, Минко Николов, Цветан Стоянов, проф. Тончо Жечев, проф. Кръстьо Куюмджиев, с писатели и поети, с които пътищата му се пресичат. На тях той посвещава работата си като литературовед изследовател (книгата му „Мнения” съдържа портрети на български критици, публицисти и есеисти), като съставител и редактор на издания с творбите им. Сред тях най-напред във времето стоят двете документални и литературноисторически книги за Елисавета Багряна от 1975, написани в съавторство със съпругата му Блага Димитрова, последвани от трета в края на столетието. Следват съчиненията на Цветан Стоянов, чието първо издание (1988) Василев осъществява съвместно със съпругата му Антоанета Войникова; студиите и статиите на Минко Николов за българската литература, които заедно с Богомил Попов и Невена М. Николова събира в изданието „Профили и проблеми” (1989); литературната му анкета с Христо Радевски, чийто ръкопис излиза след 10-годишна забрана (1993).

Граничното изследователско поле, в което избира да работи Й. Василев, е свързано с неговата нагласа на литературен историк, за когото изключително важна е грижата за миналото, за опазването и препредаването на историческата и културната памет, разбирана не само като източник на познание, но и като упование и гаранция за бъдеще. Тези уроци Й. Василев усвоява от своите предходници и се стреми да предава на съвременниците си – чрез многобройните текстове, разпръснати в периодиката, литературоведски и публицистични, по проблемите на културата, науката, обществото и образованието, проблемни статии, очерци, спомени. Изследванията му се опират на скрупульозно проучване на документи и свидетелства, ситуират проблема си в изследователски контекст, прилагат услужлив справочен апарат, издават респект към езика и грижливост по отношение на стила. Като цяло изследовател, който избира класически подходи и инструменти на изследване, Й. Василев експериментира в научното поле с разчупване на жанрове и матрици. Често структурира научните си текстове като интригуващи литературни и културноисторически сюжети, които будят любопитство и носят наслада. Показателна в това отношение е литературноисторическата му новела „Сто години неизвестност“ (сп. „Септември“, 1988, № 9), образец на истинска литературна криминалистика.

Ценни с прецизността в работата с изворите и документите и със сладкодумието на разказвача на спомени са книгите „Женски силуети, етюди”, „Българско слово за всекиго от Х до ХХ век”, „Патила и радости, спомени”, двутомникът „Това се случи пред очите ми“, мемоарно-очерковата книга „Щрихи“ и преинтересният пътеводител из историята на нашата столица „История на булевардите, улиците и площадите в София“. Особено значение не само за литературната ни история, но и за личната и професионална биография на Й. Василев има и дългогодишната му работа върху пълното издание на творчеството и архива на Блага Димитрова. Съставител и редактор е и на първите два тома от седемтомното издание на събраните съчинения на Емилиян Станев (1981) и на мемоарния сборник „Блага – така я помним“ (2006).

 

Пенка Ватова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Йордан Василев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Младостта на Багряна и нейните спътници (в съавт. с Блага Димитрова)изследвания, документалистика1975 (1993)
Дни черни и бели : Е. Багряна – наблюдения и разговори (в съавт. с Блага Димитрова)изследвания, документалистика1975 (1993)
Иван Хаджийски в българската култура литературноисторически изследвания1988
Мнения : Български критици, публицисти и есеистилитературноисторически изследвания1989
Христо Радевски : Лит. анкетаанкети1993
Кръстопътна среща [с Елисавета Багряна] : Докум. новела (в съавт. с Блага Димитрова)новели, документалистика1999
Женски силуети : Етюдиетюди2000
Патила и радости : Спомени, свидетелства, сюжети, сбогувания, споделяния, снимки, срещимемоари2002
Блага Димитрова : Биография в снимки : Албумалбуми2007
Това се случи пред очите ми : Кн. 1. България през мандата на президента Петър Стоянов и промените след падането на комунизмамемоари2012
Това се случи пред очите ми : Кн. 2. България през мандата на президента Петър Стояновмемоари2013
История на булевардите, улиците и площадите в Софияпътеводители2013
Щрихи : Силуети на близки и познайницимемоари, биографични очерци2014
Симеон Радев : Биография, пълна библиография, споменибиобиблиографски очерци, спомени2015

Книги за Йордан Василев

АвторЗаглавиеГодина
Кол.Мостове : Сборник в чест на 70-годишнината на Йордан Василев / Състав. П. Ватова2005