Калин Терзийски

Кратка информация
Име Калин Николов Терзийски
Роден
гр. София
Жанровеинтервюта, разкази, романи, статии, стихотворения
ИзданияЖената днес, Труд, Съвременник, Стандарт, Монитор, Новинар, Biograph, Eva, Клуб М, Егоист, Sax, Едно, AZ, 24 часа, Галерия

Терзийски, Калин Николов (София, 22.03.1970). Завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ в София (1988) и медицина в Медицинския университет в София (1996). Работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. Специализира психиатрия в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, Курило (1998–2000). От 1998 е колумнист и коментатор в сп. „Bibioograph“, „Eva“, „Клуб М“, „Егоист“, „Sax“, „Едно“, „АZ“, „Съвременник“, „Жената днес“, в. „Труд“, „24 часа“, „Новинар“, „Монитор“, „Стандарт“, „Галерия“ и сайтовете „OffNews“, „Edna“, „Deutche Welle“ и „Новини Лондон“. Сценарист на хумористични телевизионни и радиопредавания. През 2006 заедно с М. Карбовски и А. Константинов-Аци участва в създаването на литературния клуб „Литература*Диктатура“, в който се включва и брат му Св. Терзийски, също писател. Клубът, наред с поетите от кръга „Бърза литература“ (Р. Парушев-Чарли, Ст. Иванов, Т. Марков, М. Николов, В. Георгиев), се насочва към авангардисткия експеримент и радикализирането на словото, за да изрази света на „граничното поколение“. През 2007 групата издава сборника „Проект „Троица“, а през 2008, заедно с автори от „Бърза литература“ – „Антология на живите“. През 2009 и 2010 участва в публичните четения „Зачитане“ на поета Ст. Иванов. От 2009 е писател и сценарист на свободна практика.

Започва да пише художествена литература през 1997. Автор е на стихотворения, романи и разкази. Първата му самостоятелна стихосбирка – „Сол“, излиза през 2008 и носи идеята за драстична промяна на казионното литературно слово, възприемано като символ на посттоталитарното общество. Правописните деформации (главна-малка буква, отсъстваща пунктуация), интелектуалният вулгаризъм и външното „демелодизиране“ изразяват мелодията на размисъла, „потока на съзнанието“ във време, в което поезията на „тоталитарните отци“ е неадекватна и „бавна“.

Първият роман на Терзийски – „Алкохол“ (2010, написан в съавторство с Д. Драгоева), задава подхода на мемоарната изповедност, на абсолютното себеразкриване, на въвличането на читателя в света на лично-интимното. Това е постмодерният вариант на традицията, която може да се изведе от „Изповедите“ на Русо, а в по-ново време присъства в автобиографичния роман (Х. Милър – „Тропик на рака“, У. Бъроуз – „Сбъркан“, Дж. Керуак – „По пътя“, Ч. Буковски – „Поща“). В тъканта на романа са вплетени безизкуственият разказ за алкохолизма, за себепоробващото освобождение, за изолацията, но и за изместването на зрителната точка на „пиещия човек“, на виждащия безгрижно и по друг начин сивотата на света. Основно остава оразличаването на вътре и вън (света на Аза, на душата и света на посредственото битуване, на заробеното ежедневие). Екстравагантното, провокативното, шареното, олитературяването на нелитературното (SMS-и като епиграфиране), играта на форматите, безсюжетието, фрагментарността са в основата на стилистиката на този тип разказ. Вторият роман на Терзийски – „Лудост“ (2010), продължава идеята на мемоарното писане, разказвайки за годините, в които авторът работи като психиатър. Лудостта е освободена от художествената си украса и е доведена до натуралистична истинност. Милостта и спасението, смирението, добродетелите на лекуващия са изведени в откровение. „Войник или Упование на обезсърчените“ (2012) е история за граничното и за приятелството, за пътя, музиката и поезията, за ерата на „психеделик рока“, за мъжеството, за усещането, че си Спасител. Изтънчената ирония и будизмът съжителстват по необичаен начин, разкривайки идеята за памет и път. Романът „Любовта на 45-годишния мъж“ (2013) разказва за света на интимното в социалните мрежи. Той е посветен на ситуацията на глобална позволеност на всичко, на тъжното отмиране на „старата любов“ в електронния хаос, на опазването на „Божията частица“.

Терзийски е носител на наградите Златен каунь (2009), Златното цвете на Хеликон за най-продавана българска книга (2010, за романа „Алкохол“); EUPL – Европейска награда за литература (2011); Златно перо за принос към българската култура (2013); Най-четен автор на Столична библиотека (2014).

Текстове на Терзийски са преведени на англ., исп., итал., нем., пол., рум., рус., сръб., тур., хърв., чеш. и др. езици.

Псевд.: Кайо

 

Николай Кирилов