Кева Апостолова

Апостолова, Кева Цветкова (с. Славотин, Монтанска обл., 7.08.1946) Завършва гимназия в гр. Михайловград (дн. Монтана), след което българска филология във Великотърновския университет (1976). Работи като редактор във в. „Девети септември“ (1976); като редактор във в. „София нюз“ (1978); завеждащ редактор в БНТ (1981); редактор (от 1981) и главен редактор (от 1992) на сп. „Театър“. Публикува пиеси, стихове и други журналистически материали във в. „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Пулс“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“; в сп. „Страница“, „Море“, „Факел“ и др. В годишното издание на Сорбоната „Place de la Sorbonne 3“ (2013) е публикуван цикълът „Временен текст“.

Започва да публикува стихове още като ученичка във в. „Септемврийско слово“ (1963–64). Дебютната стихосбирка на Апостолова – „Орбити в мен“, излиза през политически и културно знаковата 1989. В нея поетесата заявява самобитен лирически език на екзистенциалното разсъждение и вглеждането в крехките опори на личността в света. Животът е разбиран като ежедневие, като поток на дните, но и като непрестанен сблъсък с големите и малките феномени на природното. Усетът към абстрактното, към вселената и другите е едновременно отдалеченост и близост, мигновена среща и безвремие. Съграждането на една чисто лична поетика, отграничена от „всички досега“, е осезаема стратегия на този художествен език. Въпреки късния си поетичен дебют и въпреки публичното ѝ аташиране към театралното слово, а не толкова към лирическото, Апостолова е относима формално, според поколенческия исторически модел, към групите на 80-те и 90-те (К. Мерджански, Зл. Златанов, А. Илков, Вл. Левчев и др.).

Автор е на 10 стихосбирки, като четири от тях излизат именно през 90-те години и носят характеристики на представителната лирическата вълна на десетилетието. За това вписване свидетелства и първата драматическа творба на авторката – „Света Петка“ (1990), публикувана в едноименната библиотека към алманаха „Мост“ на Е. Сугарев. Творбата, вдъхновена от пиесите „Жана д’Арк“ на М. Минков и „Другата смърт на Жана д’Арк“ на Ст. Цанев като „българска алтернатива“ на римокатолическата светица, е в интертекстуален диалог по жанра, езиковата форма и тематиката си и с „Богомилката“ на Бл. Димитрова. Определена като „мистерия“, успоредно с агиографския наратив за светицата, тя носи и черти на бурлеската в сцените си за сблъсъците на духовните учения на средновековната епоха.

Една друга „мистерия“ на Апостолова – „Христос и Магдалена“ (2006), в апокрифната си визия също е в интертекстуална връзка с други драматически текстове от 90-те и преди това, боравещи с новозаветна образност, като „Тайното евангелие на Йоан“ на Ст. Цанев и двете „евангелски“ пиеси на Ст. Гечев. Творбата разработва елементарно-интимното, „бидраматичното“, отношението мъжко – женско в квазихристиянски дискурс и единствено чрез фигурите на Христос и Магдалена. В изящната си „сложна простота“ творбата е наситена с лиричен изказ и находчива образност, разтварящи богатство от интерпретации. През 2009 е поставена на сцената на Overground Physical Theatre в Ню Йорк. В пиесата си „Стояна и Ангел“ (2006), травестийно и иронично също определена като „мистерия“, Апостолова демонстрира умението си да играе с театралния дискурс и с езиковите пластове, предлагайки една радичковска ситуация на срещата на архаично остарялото с технократски съвременното – „ангелът“, който слиза при старицата Стояна има характеристиките на робот. Яркият хумор на творбата на езиково равнище се ражда от засрещането на северозападния говор с езика на електронното и механичното, езика на изкуственото и метала. Характерни за често радикалния експериментален подход на Апостолова са и нейните „свободни пиеси“ – напр. „Пергамон“, изградени в несвързан и асоциативен, абсурдистки диалог.

Кева Апостолова е автор и на пиесите „Багажът“, „Мълчаливите“, „Още сто години“, „Умирай спокойно“, „Холът“, „Булевардна история“ („Кошмарна история“), „Километри“, „Безсмъртно танго“ и др.; на пиеси за деца, на книга за Лора Кремен и на книгата с интервюта „Театър, театър, театър“ (1998).

Нейни творби са превеждани (и поставяни) на англ., фр., сръб., унг., пол., чеш., рус., монг. и др. ез.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова