Кольо Георгиев

Георгиев Колев, Кольо (с. Голямо Ново, обл. Търговище, 26.12.1926). Като гимназист писателят участва в младежкото нелегално движение на БРП като секретар на нелегалния Работнически младежки съюз на поповската гимназия „Христо Ботев“, поради което е арестуван и изпратен като политически затворник в Шуменския затвор (1943–1944). Завършва гимназия в Попово (1945) и икономика и планиране на промишлеността в Ленинград (дн. Санкт Петербург, Русия) през 1955. Работи като редактор във в. „Работническо дело“ (1953–1955) и кореспондент на вестника в Москва до 1958; отговорен и заместник главен редактор в Радио София (1958–1968) и секретар на Съюза на българските писатели по международните въпроси (1972–1973); драматург в Народния театър за младежта (1974–1978) и директор на Театър „София“ (1978–1986); драматург в Студията за игрални филми „Бояна“ (1987–1990); председател на Съюза на българските писатели (1990–1993). В периода 1993–1998 е директор на Агенция „София прес“. Депутат в VII Велико народно събрание (1990–1991).

Кольо Георгиев е белетрист и автор на пиеси. За пръв път печата през 1954 във в. „Вечерни новини“. В творбите му присъства автобиографичното начало, смешното и трагичното се преплитат или съжителстват. Често разказите му са обединени в цикли, които създават усещане за автентичност. Повечето от героите минават през перипетиите на антифашистката съпротива; понякога идеите им се сблъскват остро с грозните прояви на тоталитаризма във всекидневието. Ранните му разкази се отличават с тезисност и праволинейност, произтичаща от идеализма и фанатичната преданост на персонажите му към политическите идеи. Въпреки черно-бялата стилистика К. Георгиев изследва човешките измерения и трагиката на личностния избор, саможертвата и героизма в името на надличностна кауза. Хуморът, иронията и самоиронията са често срещани в разказваческата палитра на писателя. Белетристичният му стил се усложнява след промените през 1989 – ретроспекцията, смесването на минало и настояще, неочакваните обрати в сюжета създават колажна структура.

Кольо Георгиев е автор на повече от 15 пиеси, които свидетелстват за добра драматургична техника. Те се отличават с прецизна постройка на драматичното действие, с безкомпромисна гражданска позиция и морална чувствителност, с умело изграден сценичен диалог. Някои от тях ни връщат към времето на Съпротивата, за да поставят общочовешки въпроси, разкриващи драматизма на историческото време. В пиесата „Синьо-белият скреж“ К. Георгиев пресъздава трагиката на един достоверен случай – в едно семейство единият брат е партизанин, а другият е жандармерист. Превръщането на бившите антифашисти в политическа номенклатура, затънала в разкош и облаги, в прагматизъм и морален нихилизъм, е предпочитана тема за драматурга. Популярната пиеса „Съдии на самите себе си“ още с метафоричното си заглавие поставя остро проблема за съвестта, като единствено условие за лична и обществена значимост на личността. В драмата „Пресечката“ виден представител на властта удря пешеходец в нетрезво състояние. За да избегне наказанието, той предлага на шофьора си да поеме отговорността за случилото се, като си разменят местата. Властта и парите създават корупцията и прикриват престъпленията. Свободата се превръща в сложен казус, в морален ангажимент и отговорност пред другите.

Като драматург и директор на Театър „София“, заедно с Ив. Радоев, Ст. Цанев, К. Илиев и П. Стефанов К. Георгиев създава национална драматургична школа в театъра, която допринася за развитието и престижа на националната драматургия през 70-те и 80-те години на ХХ в.

Авторът пише увлекателна проза за деца и юноши, в която доминира романтично-приключенското и дидактическо начало („Лека нощ, татко“, „Приятели“, „Възможни и невъзможни признания“ и др.).

Носител е на Вазовата награда за литература (2003), на орден Св. св. Кирил и Методий, I степен – за големи заслуги в областта на културата (2007), на наградата Елин Пелин (2007), на Националната награда за чистота на българския език Д-р Иван Богоров (2020). През 2010 отказва да приеме ордена Стара планина, защото смята, че президентът Георги Първанов е принизил най-висшия български орден, награждавайки с него писателя Петър Христозов.

Негови произведения са преведени на англ., рум., рус., унг., фр. и чеш. ез.

Георги Цанков, Мариета Иванова-Гиргинова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова