Константин Константинов

Константинов, Константин Илиев (Сливен, 20.08.1890 – София, 3.01.1970). Начално и средно образование получава в родния си град. През 1911 завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Същата година заминава на специализация в Париж, но поради липса на средства се връща в България. През 1912 започва стаж в Софийския окръжен съд. Член-съдия във Врачанския окръжен съд (1914), мирови съдия в Цариброд (1914–1915). Работи като юрист в Ловеч, след това отново във Враца. След Първата световна война постъпва в Софийския окръжен съд като заместник-прокурор, а след това като съдия в Трето гражданско отделение. От 1923 до 1934 е юрисконсулт на Българската централна кооперативна банка, а от 1935 до 1944 – адвокат в Кооперативната централа „Напред“. В периода 1945–1947 е председател на секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, същевременно е председател на СБП (1945–1946). От 1946 е директор на Института за преводна литература при Министерството на информацията и изкуствата.

Първите си литературни стъпки К. Константинов прави през 1908 със стихове и хумористична проза. Ранни публикации помества във в. „Българан“ и сп. „Съвременна мисъл“. Сътрудничи още на списанията „Демократически преглед“, „Смях“, „Знание“, „Българска сбирка“, „Оса“, „Златорог“, „Наш живот“, „Наблюдател“, „Българска мисъл“, „Съвременна илюстрация“, „Начало“, „Шантеклер“, „Листопад“, „Слънце“, „Свободно мнение“, „Народ и армия“, „Отечество“, на вестниците „Вестник на жената“, „Литературен глас“ и др. През 1914 заедно с Димчо Дебелянов издава сп. „Звено“, автор е и на предговора към „Стихотворения“ (1920) на Дебелянов – първото, посмъртно издание на творбите му.

Първият сборник с разкази на К. Константинов – „Към Близкия“ (1920), е стилово и жанрово разнороден, включва скици, есета, портрети, лиризирани прозаически миниатюри. Концептуално томът е обединен от силен етичен и социален патос, който противопоставя човека на новите ценности в столичния град и старомодния провинциален идеалист, носител на романтичния патриархален идеал, който слива лична и национална памет.

Значително по-хомогенен жанрово, сборникът „Любов“ (1925) издава безспорно белетристично развитие, доближава се осезаемо до поетиката на късните разкази на К. Константинов от 1936–1940. Погледът на писателя се обръща към вещите, към естетиката на битовия детайл, създава убедителни психологически профили, проблематизира философски битието чрез носталгично-споменни рефлексии. Тематично сборникът е посветен на феномена на любовта в многобройните нюанси на изживяването ѝ, в конфликта между импулси и норми в сложната игра на половете, на уязвимостта на единичното съществуване и разнообразието от роли в гъстата колективна мрежа. Тук К. Константинов започва да се развива като майстор на женския образ, на търсещата (себе си) жена. Наслагването на различни хронологични отрязъци конструира колажно сюжета. Разказите от сборника „Любов“ носят и силния антивоенен патос, който ще кулминира в бележника „Птица над пожарищата“ (1946), в разказите „Под сливите“ и „Затворникът“, в романа „Кръв“ и др.

В разказите от сборниците „Трета класа“ (1936), „Ден по ден“ (1938) и „Седем часът заранта“ (1940) К. Константинов развива най-пълноценно философските, психологическите и естетическите си търсения. Образи и мотиви буквално „мигрират“ от разказ в разказ. Характерен става копнежът по движение, блянът по машинната и културна динамика на големия град, подчертани и от плашещата пустота на малкия град, който вече не е родният. Движението и многолюдното общество обещават анонимност, отморяват, лекуват, спасяват от усещането за екзистенциална самота („Неврастения“, „Завещание“). Константинов е майстор както на подробния, богато нюансиран психологически портрет, така и на лаконичния психологически щрих.

Пътеписите на К. Константинов, включени в сборниците „По земята“ (1930) и „Нашата земя хубава!...“ (1940), описват негови пътувания из различни кътчета на България и Европа. Те са мащабни исторически и документални платна, в структурата на които авторът вгражда миниразкази, спомени, легенди, дори части от поетически или документални творби, пресъздава духа на мястото чрез историческа реконструкция и характерни битови детайли.

Константинов е автор на романите „Кръв“ и „Сърцето в картонената кутия“ (и двата от 1933). Докато „Кръв“ пресъздава политическите събития в периода 1923–1925, „Сърцето в картонената кутия“, написан в съавторство със Светослав Минков, е гротескно-лирически дует, предизвикателен стилов експеримент на двама ярко различни белетристи, работили неведнъж заедно. И двата романа са истории за търсещата и преоткриваща себе си идентичност в амбивалентното живеене с телесното и духовното, за сложния път между припознатите, привидните идентичности, за проблемното съществуване с другия, другото, другите.

Историк и теоретик на литературния процес, в своята мемоарна книга „Път през годините“ К. Константинов ни е завещал в поредица от есета ценен документален разказ за литературния периодичен печат след края на Първата световна война, за артистичния, обществен и политически живот на столицата, както и редица оригинални виждания за литературния процес. Ерудит и преводач, интелектуалец с широки контакти, К. Константинов запознава читателите и с културните, и в частност литературни процеси във Франция и Русия, както и с най-изявените творци на своето време, с някои от които го свързват лични познанства. Допълнението „Път през годините. Неиздадени спомени“ (2011) включва и автентичен разказ за драматичните събития около Деветосептемврийския преврат.

Освен в пътеписните и споменни текстове за българската провинция родолюбието на Константинов е в основата и на своеобразната му кратка художествена история на България в есета от сборниците „Върхове“ (1967) и „Празници“ (1969), както и в биографичните му книги за П. Р. Славейков и Д. Чинтулов. Константинов е автор и на книги за деца и юноши.

В разказваческата си техника К. Константинов си служи с разнообразни пластически стилизации, работи с форми, линии, цветове, материи, с обилие от аромати, звуци, тактилни усещания. Той съполага близки и далечни планове на изображение, различни перспективи и плоскости, редува колажно фрагменти от обекти, диалози, минисюжети.

Развива и активна преводаческа дейност: публикува стихове на Балмонт, Х. Хайне, Ю. Жадовска, В. Брюсов, С. Прюдом, Ж. Весиер. През 1922 във „Вестник на жената“ печата едни от първите преводи на стихове на Анна Ахматова, придружени с критически коментар. Превежда от руски още Ив. Тургенев, А. Пушкин, Л. Толстой, А. Толстой, Н. Гогол, М. Горки, А. П. Чехов, Ив. Бунин, от френски – Г. Флобер, Е. Зола, А. дьо Сент Екзюпери, Р. Ролан и др.

За обществената и литературната си дейност е награден с кавалерски кръст на Народен орден за гражданска заслуга, Народен орден за гражданска заслуга, III степен, почетна значка на град Сливен, орден Кирил и Методий, II степен, орден Червено знаме на труда, Голямата награда на Сливен за литература и изкуство Добри Чинтулов. Носител е на почетното звание Заслужил деятел на културата.

Творби на К. Константинов са преведени на англ., грц., есп., исп., ит., кит., нем., португ., пол., рум., рус., словаш., словен., срб., фр., чеш., яп. и др. езици.

Псевд.: К. Бродяга, Полишинел, Душечка, Polichinel, Semper idem и др.

 

Александра Антонова

 

Аудиоархив


Константин Илиев Константинов (1966 г.)

Писателят говори за своето поколение, за неговото призвание и служение.

Файл: Константинов за своето поколение.mp3 (1,34 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Константин Константинов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Към близкия : Разказиразкази1920
Приказки за тебеприказки1924 (1933, 1987, 1998, )
Любов : Разкази разкази1925
Приказки за щурчетоприказки1927 (1945)
Боса команда : Разказразкази1929
Кръв : Романромани1933 (1946, 1991)
Отбор юнаци : Весели разкази разкази1933
Сърцето в картонената кутия : Седем невероятни приключения (в съавт. със Св. Минков)разкази1933 (1939, 1986)
Трета класа : Разказиразкази1936 (1943)
Приключенията на котарака Мър-мърразкази1937 (1945)
Ден по ден : Разказиразкази1938 (1943)
Ехо-о-о! : Разкази за децаразкази1938 (1946)
Нашата земя хубава : Пътеписипътеписи1940 (1945)
Птица над пожарищата : Бележник бележки1944 (1946)
Избрани разкази. 1957;разкази1957
Приказки за тебе : Избр. приказки и разказиприказки1959 (1972, 2016)
Срещу Нова година : Приказкаприказки1959
Път през годините : Спомени. Т. 1–2.1959–1962 спомени1959 (1966, 1981, 1997, 2015)
Сказки для тебе / Пер. с болг. Г. Раппопорта, А. Игнатьеваприказки1960 (1961)
Разкази и пътеписиразкази1961
Когато децата заспят : [Приказка] приказки1962 (1977)
Върхове : : Естет. портрети на велики личности в бълг. история есета1967
Разкази за Добри Чинтуловбиографични очерци1967 (1973)
Day by day : [Сб. разкази и очерци] / Transl. [от бълг.] by Marjorie Pojarlievaразкази1968
Избрани разкази и пътеписиразкази1968
Празници : Пътеписни есета за срещи с Иво Андрич, И. Еренбург, Л. Н. Толстой, Златю Бояджиев, Анна Ахматова /есета1969
Медената питка : [Приказка] : За предучилищна възраст приказки1976
Пътуване към върховете : Портр., спомени, есета/ Подб. ред. П. Алипиев, П. Анчевесета1976
Медената питка : [Приказка] / Нарис. Любен Зидаров. приказки1976
Приказки / Състав Татяна Пекуноваприказки1978
День за днем : Избранные рассказы / [Прев. от бълг. Ю. Цървуланов и др.]разкази1980
Надлъж и на шир : Пътни картинипътеписи1987
Малкият коминочистач : Разказ : За предучилищна възраст разкази1989
Срещу Великден : [Кн.-играчка] игри1991
Когато децата заспят ; Приключенията на котарака Мър-Мър : [Приказки и разкази за деца]приказки1995
Приказки за тебе и Босата команда : [Приказки и разкази за деца] /приказки1998
Старият щърк : [Приказки за деца] / Състав. и ред. Е. Латеваприказки1998
Приказки на щурчето : Избрани приказки и разкази приказки2001
Приказки на щурчето ; Приказки за тебе ; И избрани разкази и приказки приказки2002
Ден по ден / Състав. Панко Анчевразкази2006
Приказки за тебе / Състав. Владимир Панайотов.приказки2006
Път през годините : неиздадени спомени спомени2011
Приказки за тебе : избрани приказки и разкази приказки2016

Книги за Константин Константинов

АвторЗаглавиеГодина
Сб.Отговорността да бъдеш човек – Константин Константинов : Науч. конф. по случай 110 г. от рождението му, 10–11 май 2000, гр. Сливен : Сб. с докл. / Състав. Р. Петрова-Василева; Ред. Ив. Сарандев2000
Душкова, М. Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази "Трета класа", "Ден по ден", "Седем часът заранта"2012 (2013)
Антонова, А.Константин Константинов: възможности на разпознаването и себеразпознаването 2015
Душкова, М. Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници2018
сбНационална кръгла маса Константин Константинов - познатият и непознатият (Сливен ; 2018)2018