Константин Павлов
Кратка информация | |
---|---|
Име | Константин Мирчев Павлов |
Роден | с. Витошко, Перн. обл. |
Починал | гр. София |
Жанрове | сатира, стихотворения, сценарии |
Издания | Български воин, Наша родина, Пламък, Родна реч, Вечерни новини, Литературен фронт/форум, Народна младеж, Работническо дело, Септемврийче, Стършел |
Павлов, Константин Мирчев (с. Витошко, Софийска обл., дн. изселено, 2.04.1933 – София, 28.09.2008). Завършва гимназия в София (1952), следва право в Софийския университет (1953–1955). Редактор в Радио София (1957–1959), изд. „Български писател“ (1961–1962, 1964–1965), в. „Литературен фронт“ (1963), в „Мултфилм“ (1965–1966), консултант и редактор в „Българска кинематография“ (1973–1991), главен художествен ръководител на Канал I в БНТ (1992). Заради независимото му поведение и творчество е преследван и уволняван, често е безработен.
За първи път печата стихотворение във в. „Септемврийче“ през 1947. Сътрудничи на в. „Стършел“, „Литературен фронт“, „Народна младеж“, „Вечерни новини“, „Работническо дело“, на сп. „Пламък“, „Наша родина“, „Младеж“, „Родна реч“, „Български воин“. Участва в сборниците „Смяна“ (1955, 1956) и „Поезия“ (1962). Превежда от руски език.
Константин Павлов започва творческия си път с хумористични стихове и епиграми предимно на обществено-политически теми. Поезията му от периода на зрелостта е на границата между лириката и сатирата, отличава се активност на авторовата позиция, нюансирано преливане на самоирония, ирония и сарказъм, споени от многозначни алегории. Тя е нравствен протест срещу насилието върху човешката личност при тоталитарната система. Творбите на Павлов са неподражаем реализъм на абсурда: психологическото и социалното проникновение на поета представя духа на времето, в което кошмарът измества естественото битие. Стиховете му провокират интелектуалното познание на духовно освободения читател. Павлов е между най-значителните български поети и кинодраматурзи през II половина на ХХ в., автор с релефно очертана физиономия и оригинална стилистика. Има значителна роля за формиране на съпротивата срещу официозността на изкуството по време на комунистическия режим. Павлов изгражда един гротесков свят, в който човешкият дух е окован от невъзможността да направи своя избор. Поетиката му е новаторска – органично синтезира пародийното и сериозното, художествена условност и натурализма, притчовото и злободневното. Оригиналността на Павлов намира високо признание в чужбина още в края на 60-те години. Официалната литературна критика в България се нахвърля необуздано върху поета и предизвиква забрана върху неговите творби за повече от 20 години. Първата му книга „Сатири“ излиза през 1960, втората – „Стихове“ – през 1965, а третата – „Стари неща“ – през 1983 по повод 50-годишнината на автора. Павлов е автор на пиеси, повечето от които не са получили разрешение за поставяне на сцена в продължение на десетилетия до 1990 – „Табу“ (в съавт. със Стефан Цанев, 1968), „Стари неща“ (1968), „Древна трагедия“ (1970), „Бунт в неделя“ (1971), „Птици“ (1971). По някои от сценариите на Павлов са заснети филми, други са били спирани – „Ние не се предаваме“ (1962), „Птици“ (мултфилм, 1966), „Данил“ (1967), „Проводник“ (1967), „Алфонс“ (1967), „Софрониада“ (1968), „Двама майстори“ (1973), „Село в равнината“ (телевизионен сценарий в 6 серии, заснет от режисьора М. Андонов, но забранен за излъчване, 1973), „Масово чудо“ (1974), „Спомен за близначката“ (1977), „Чуй петела“ (1978), „Илюзия“ (1980), „Бяла магия“ (1982), „Зла памет“ (1984), „Без драскотина“ (1986).
Стихове на Павлов са преведени на англ., исп., нем., пол., рус., сърбохърв., унг. и др. ез.
Йордан Василев (текст и библиография)
Аудиоархив
Константин Мирчев Павлов (1988 г.)
Изпълнява стихотворението „Всекиму своето“ и откъс от „Безкрайна поема“.
Файл: Павлов чете свои стихотворения.mp3 (7,90 MB) Държател: Архив на Българското национално радиоКниги от Константин Павлов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Сатири | сатира | 1960 |
Стихове | стихове | 1965 |
Стари неща : Избрани стихове и киносценарии / [С предг. от Любомир Левчев] | стихове, сценарии | 1983 |
Появяване | стихове | 1989 |
Агонио сладка | стихотворения | 1991 |
Убийство на спящ човек | стихове | 1992 |
Елегичен оптимизъм : Избрано | 1993 | |
Фьони мъти кръгли камъни : Тъжна приказка | приказки | 1993 |
Изгребано небо / Избор, препев и предг. Гане Тодоровски | 1994 | |
Интервюта | интервюта | 1995 |
Репетиция за гала танц | поезия | 1995 |
Спасение | стихотворения | 1995 |
Zerkratzter Himmel : Gedichte aus vierzig Jahren / Aus dem Bulg. von Rumjana Zacharieva | 1995 | |
Отдавна... | поезия | 1998 |
Записки 1970-1993 | 2000 (2002, 2017) | |
Cry of a former dog : Poems of Konstantin Pavlov / Sel. and transl. by Ludmilla G. Popova-Wightman | поеми | 2000 |
Персифедрон / Състав., предг. Ани Илков | 2001 | |
Надпяване : Пасквил | 2001 | |
Другия бряг | стихове | 2002 (2002 [2008] (2 изд. с подзагл. Графики Светлин Русев )) |
Сценарии | сценарии | 2002 |
Хладна изповед | 2004 | |
Елегичен оптимизъм : Избрано / Константин Павлов = Optimisme elegiaque : Recueil de poemes / Konstantin Pavlov ; Trad. Lydia Natcheva-Uldry | поеми | 2006 |
Избрани интервюта и частици от доноси срещу Константин Павлов | интервюта | 2006 |
Perszifedron / Mumellekletek Szvetlin Ruszev ; Osszealliotta Szondi Gyorgy | 2006 |
Книги за Константин Павлов
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Сб. | Константин Павлов в българската литература и култура : изследвания, статии, есета / състав., предг. Пламен Дойнов | 2009 |
Илков, Ани | Несъвършеният гений : книга за Константин Павлов | 2010 |
Golek-Sepetliewa, Dorota | Formuły absurdu w twórczości poetyckiej Konstantina Pawłowa | 2011 |
Дойнов, Пламен Иванов | Алтернативният канон: поетите : Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова | 2012 |