Константин Петканов

Петканов, Константин Николов (с. Каваклия, Лозенградско, 29.11.1891 – София, 12.02.1952). Семейството му участва в църковно-националната борба и Илинденско-Преображенското въстание (1903), а по време на Балканската война (1912–1913) се преселва в България. Петканов завършва Одринската българска мъжка гимназия „Д-р П. Берон“ (1907). Следва славянска филология в Софийския университет (1912–1915). През 1913 прекъсва следването си и постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва школата за запасни подпоручици в Скопие. Участва в Първата световна война (1914–1918). През 1910–1912 е учител в Малко Търново, с. Инедже, Лозенградско, и Бунархисар, а през 1919–1920 – в Созопол. От 1920 живее в Бургас, където е председател на музикалното дружество „Родни звуци“, преподавател по цигулка в новосъздаденото Народно музикално училище и библиотекар в Общинската библиотека (1921–1930). Редактира в. „Странджа“ (1920–1921). През 1930 се установява в София. През 1932 се жени за писателката Магда Драгова (М. Петканова). Библиотекар в Българо-югославското дружество (1933–1934), директор на културата в Министерството на информацията и изкуствата (1944–1947). Редактор на сп. „Тракиец“ (1930 – 35) и в. „Балкански преглед“ (от 1946). Член  и секретар на Върховния тракийски комитет. Участва в редактирането на неговия печатен орган – в. „Тракия“ (1922–1935). Академик (1945) и един от създателите на Института за литература при БАН (1948).

За пръв път печата през 1920 във в. „Странджа“ (Бургас). Сътрудничи още на списанията „Изкуство и критика“ (на което е и съосновател), „Листопад“, „Златорог“, „Философски преглед“, на вестниците „Завет“, „Тракия“, „Литературен глас“, „Съвременник“, „Вестник на жената“ и др. Значително влияние върху развитието му като писател оказва дългогодишното му приятелство с художника Ил. Бешков и литературния критик Г. Цанев.

Константин Петканов е автор на огромно по обем и обхват творчество – романи, повести, разкази, драми, произведения за деца, есета, политически и народопсихологически текстове, мемоари, рецензии. Най-значимият продължител на битоописателната линия в българската проза след Първата световна война. Петканов е певец на Тракия. Пресъздава живота и борбите за свобода на българите от Източна Тракия. Идеализира патриархалния бит, селския труд и историческите старини. На тази основа се гради култът му към родното, който понякога го води до изконно български религиозни представи и настроения, отчетливо присъстващи в творчеството му. Предпочита спокойния, плавен повествователен тон, подробното описание на пейзажа и обстановката. Пише цяла поредица от исторически разкази за големи личности и събития от различни периоди на българското минало, които излизат като самостоятелни книжки в библиотека „Древна България“. Автор е и на забележителен цикъл градски разкази, посветени на страданието и самотата на бежанците.

Въпреки че кратките му белетристични творби се посрещат с голям интерес, Петканов предпочита по-мащабната епическа форма на романа, където са и най-значимите му творчески постижения. Романите му създават широко платно на българския живот. С трилогията си „Жътва“ („Старото време“, „Хайдути“ и „Вятър ечи“) и с последвалите „Морава звезда кървава“, „Кирпичената къща“ и „Ангелина“ създава внушителна хроника на българското село от времето на османското владичество до периода след войните. Най-зрялото му произведение е битово-психологическият роман „Морава звезда кървава“, изследващ катастрофалните поражения, които Първата световна война нанася на българското село и селянин, като нарушава изконната връзка на селянина със земята, което води до неговия материален и морален упадък. Със своите силни антивоенни послания романът предизвиква шумна дискусия в българското общество в средата на 30-те години.

В спомените си, издадени под заглавието „Детски години“, Петканов топло и с носталгия разказва за родния си дом и за сърдечната атмосфера, в която е израснал.

Публикува и есета (сред които „Българинът, драмата и театърът“, „Бунтарски настроения у българина“, „Характерни черти на българина“, „Селският дом“, „Селската душа“, „Славянското сърце“, „Смъртта в представите на българина“ и др.), които го утвърждават като наблюдателен и проникновен народопсихолог. А политическите му текстове свидетелстват за неговия последователен стремеж към демокрация дори и след установяването на тоталитарния режим в България след 1944.

Разказът на Петканов „Нестинарка“ (1938) вдъхновява композитора М. Големинов да създаде едноименната танцова драма.

Негови произведения са преведени на нем., унг., чеш. и др. езици.

Псевд.: Константин Николов, К. Н., К. п. Н., К. Проданов

 

Андрей Ташев

Книги от Константин Петканов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Самодива поеми в проза1923
Тракийски разкази : Кн. 1разкази1925
Без деца романи1927 (1943)
Беглец повести1929
Старото време романи1930 (1944)
Легенда за смъртта на цар Иван Шишман1931
Нямата 1931 (Т. 4 от Книга на книгите)
Хайдути романи1931 (1945, 1953)
Вятър ечи романи1933 (1946)
Легенда за цар Бориса1933
Овчар юнак1933
Черният вълк1933
Идеологията на Тракийската организация1934
Морава звезда кървава романи1934 (1945, 1979, 1983, 2003)
Индже войвода : Кн. 1 : Равна гора 1935
Индже войвода : Ч. 2 : Инджето1935
Кладенец1936
Момчил : Драматична балада в 6 картини 1936 (1946 (В ония дни (Момчил))
Симеоновият меч1936
Сънят на монаха1936
Царица Мария Ирина1936
Иде от равнината романи1937
Преселнициромани1937
Първият годеж на Самуила1937 (1991)
Цар Иван Страцимир1937
Цар Иван Шишман1937 (1942)
Вълноломромани1938
Девет дни1938
Екзарх Антим I1938
Златната земя : Кн. 1романи1938
Златната земя : Кн. 2романи1938
Илинденски дни1938
Непобедимият1938
Омайно биле разкази1938
Слънчева роса разкази1938
Четири легенди1938
Богомилът Василий1939
Боляри : Кн. 1 романи1939
Боляри : Кн. 2романи1939
Бунт в Несебър1939
Войводата Сермон1939
Кирпичената къща романи1939
Слово за Априлското въстание1939
Теофилакт Охридски1939
Ангелинаромани1940
Лъжите на Ивана1940
Мощите на Иван Рилски1940
Победа1940
С нами Бог1940
Битка при Одрин1941
Магия1941
Пожар в равнината1941
Велик Събор1942
Най-бялото нещо1942
По божия воля1942
Смъртта на свети Сава1942
Сърцето на народа1942
Човекът с дългите уши разкази1942
Великата земя1943
Дамяновата челяд : Кн. 1романи1943
Кръст господен1943
Черната чума1943
Славянско сърце : Три беседи1945
Сух залък разкази1945
Индже войвода романи1946 (1985)
Белите извори романи1946
Размирникповести1949
Бунт в равнината : Разкази и спомени за Преображенското въстниеразкази, спомени1955
Детски години / Ред. Б. Делчевспомени1965
Жътваромани1968 (Роман-трилогия), 1981 (Старото време, Хайдути, Вятър ечи)
Белият вятър на Странджа : Избрани творби1983
Жътва - хроника на селото : В 6 кн : [Кн. 1]: Старото времеромани1989 (В кн. означено 2. изд)
Жътва - хроника на селото : В 6 кн. : [Кн. 2] : Хайдутиромани1989 (В кн. означено 3. изд.)
Жътва - хроника на селото : В 6 кн. : [Кн. 3]: Вятър ечиромани1989 ( В кн. означено 2. изд)
Българският характер : Народопсихология2003
Опасно знание : Публицистика 1944 – 1948 гпублицистика2014
Бележник на писателя2017

Книги за Константин Петканов

АвторЗаглавиеГодина
Василев, Михаил ИвановКонстантин Петканов : [Живот и дейност]1970
Коларов, СлавДуми за Константин Петканов1997
Бенин, Никола ДимитровБит и историчност в трилогията "Жътва'' от Константин Петканов : Дисертация2016