Крум Ацев

Ацев, Крум Емилов (София, 9.06.1948 – София, 19.04.2005). Завършва английска гимназия в София (1967) и английска филология в Софийския университет (1973) с дипломна работа на тема „Поезия и истина в „Уолдън“ на Х. Д. Торо“. Освен един от най-изявените български китаисти и изследователи на древноизточната класическа литература и култура Крум Ацев е поет, преводач, редактор, съставител, журналист. Преподавател по китайски език и култура в Нов български университет (1991–2003), където през 1998 основава и става директор на магистърската програма „Евроазиатска културология“ към департамент „Антропология“. Един от основателите и редакторите на библиотеката за източна литература „Лотос“ на издателство „Народна култура“.

Като ученик участва в главната мъжка роля във филма „Краят на една ваканция“ (1966) на режисьора Зако Хеския. По време на следването си прави специализация по китайски език и литература в университета на Лийдз, Англия (1972), и работи в екипа на журналиста Тома Томов в Българската национална телевизия. Печели конкурс за преводачи към Министерството на външните работи и специализира китайки език и литература в университета в Пекин, Китай (1974–1978). По това време работи към Българското посолство в Пекин, като следи и анализира английския и китайския печат. По-късно прави специализация по история на будистката култура в Института „Добогирин“ в Киото, Япония. След завръщането си продължава да се занимава с китайски език в Софийския университет, специализира в Прага. Работи за изд. „Народна култура“ и „Кибеа“. В началото на XXI век води различни курсове в Нов български университет – „Идеографическо въведение в китайския език и цивилизация“, „Превод на извънсловесното (върху основата на старокитайски идеографически текстове)“ и др.

Първите му публикувани стихотворения „Есенна импресия“ и „Откриване“ са в литературното списание за ученици „Родна реч“ (1963). Като ученик пише стихове още във вестниците „Средношколско знаме“, „Народна младеж“. По-късно една част от стихотворенията и преводите му намират място на страниците на „Литературен вестник“ и в сп. „Сезон“, „Панорама“, „Съвременник“, „Lettre Internationale“ и др. След смъртта му излиза и единствената му стихосбирка „Това-онова“ (2016), в която са публикувани първите по хронология варианти на многократно редактираните текстове.

Стихотворенията му се доближават до поетиката и вътрешната сетивност на древноизточната поезия. Те по парадоксален начин съчетават в едно хармонично цяло западната и източната философия. Поетичният глас в тях се „пробужда“ в празните полета, в играта на думи, в подхлъзването между „тук“ и „оттатък“, между природата и цивилизацията.

Основните занимания на Ацев са свързани с изследвания и преводи на китайската, старокитайската и старояпонската поезия и проза, на философски трактати и на литературното творчество на чан/дзенбудизма. Най-представителна книга за тенденциите на китайската литература и култура от края на 70-те и началото на 80-те години е сборникът с разкази „Опустошеният храм“ (1989), в чийто предговор Ацев подлага под съмнение доколко са релевантни термините от западноевропейската традиция към китайската естетика. Предговорът му към „Пълнолуние. Японски тристишия“ (1985) е първото критическо изследване за традиционното японско хайку. През 2006 излиза последният, незавършен вариант на „Бели облаци: от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“, над този превод и съставителство Ацев работи близо двадесет години, но не успява да го издаде приживе.

 

 

Андриана Спасова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Крум Ацев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Това-оновастихотворения, хайку2016