Кръгът около сп. „Везни“
Кръгът около сп. „Везни“ в никакъв случай не е консолидиран в степента, в която това може да се каже за кръга образец в българската литературна история – „Мисъл“. Самата естетическа платформа на списанието, решително направлявана от обединяващата фигура на Гео Милев, обаче предполага много по-изяснени и последователно спазвани критерии в сравнение с тези на предхождащите го символистични издания (сп. „Звено“, „Художник“, „Слънце“). Въпреки че няма своя конкретна програма, благодарение на лидерската фигура на Гео Милев и на подбора на авторите – с техните индивидуални интереси и творчески тенденции, „Везни“ се отличава с по-еднороден вид от модернистичните си предшественици, включително и от сп. „Мисъл“, което в по-голямата част от съществуването си е еклектично. Така именно кръгът автори около „Везни“ прави от списанието най-изчистеното модернистично издание до появата на „Хиперион“.
Списание „Везни“ е замислено като литературно-художествено и обединява писатели и художници модернисти, въодушевени от идеята за радикално обновление на българското изкуство, за „юнифицирането“ му, за скъсването с родното, битоописателното и маргиналното в него. Пътя към това те виждат в прекъсването на реалистичната традиция и свързването на българското изкуство с модерните течения на европейската литература, театър, живопис. Списанието излиза в София в тежките следвоенни години от 1919 до 1922, следвано от алманах „Везни“ (1923), и е всепризната печатна трибуна на символизма и експресионизма у нас. Самото му заглавие (както преди него и името на издателството на бащата на Гео Милев – Мильо Касабов, който поддържа финансово периодичното издание) е заето от „Весы“ – водещото списание на руския символизъм.
„Везни“ първоначално е символистична трибуна, като от втората му годишнина в него започват да излизат и текстове, пропагандиращи експресионизма. Гео-Милевата статия „Посоки и цели“ (г. 1, кн. 2, 1919) играе ролята на манифест на изданието. Емблематични концептуални текстове в него са и „Фрагментът“, „Небето“, „Родно изкуство“ (пак на Г. Милев). Към края на съществуването му обаче неговият главен идеолог публикува и статии, насочващи курса на периодичното издание към сговаряне с обществения ангажимент и социалната проблематика и реабилитиращи духа на родното. Като ясно откроен повратен момент традиционно се отбелязва статията му „Възвание към българския писател“ (г. 3, кн. 4, 1921).
Списание „Везни“ целенасочено отбягва еклектизма на „Мисъл“ и „Звено“, постигайки характер, който го превръща в емблема на модернизма от началото на 20-те години у нас. Самият Гео Милев проектира списанието си като „нещо средно между „Мисъл“ и „Художник“, но най-вече прилично на някои модерни европейски списания: вътрешно – смислено и дълбоко, външно – семпло, но все пак красиво“. Подобни намерения трудно могат да бъдат осъществени без сътрудничеството на избран кръг от творци. И в това отношение Гео Милев, чиято визия е водеща за крайния облик на изданието, недвусмислено се прицелва именно към „избран кръг“ сътрудници, като изрично държи и на списването от „Редакционен комитет“. Въпреки перипетиите по издаването, свързани с финансови затруднения, отразяващи се на периодичността, оформлението и хартията на изданието, авторите и преводачите, събрани около „Везни“, създават рядка по художественото си качество модернистична трибуна.
Кръга около него формират Гео Милев, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Николай Райнов, Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Чавдар Мутафов, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Георги Михайлов, Иван Хаджихристов, Ботьо Савов, Иван Мирчев, Ламар, Йордан Стратиев, Боян Дановски, Николай Дончев, Борис Първанов, Йордан Стубел, Асен Златаров. Както е видно, в този списък фигурират знаковите имена на българския символизъм от този период, но и представители на нахлуващото течение на експресионизма (Гео Милев, Чавдар Мутафов, Ламар). Модерните тенденции в живописта са застъпени от Сирак Скитник, Владимир Димитров-Майстора, Иван Бояджиев, Георги Машев. В алманах „Везни“ участват и Иван Милев, и Мирчо Качулев.
Преводите в изданието – и на художествена литература (Е. Верхарн, А. Холц, Ж. Роденбах, П. Верлен, А. Блок, Е. А. По, Ш. Бодлер и др.), и на философски и естетически текстове (Фр. Ницше, А. Шопенхауер, Фр. Шлегел, А. Шлайхер, О. Уайлд и др.), на свой ред са прицелени към създаване на обхватна картина на модернистичните европейски тенденции.
Кръгът около сп. „Везни“ е подготвен в културната динамика на второто десетилетие на ХХ век, в която Гео Милев участва с младежко въодушевление. Списанията „Звено“, „Слънце“, „Листопад“ – въпреки ненормативните си, относително широки естетически платформи, в някаква степен моделират първото символистично поколение. Много от бившите им автори се събират във „Везни“, за да се насочат по-късно към сп. „Хиперион“ или сп. „Златорог“.
Елка Димитрова