Кръстьо Кръстев

Кръстев, Кръстьо Котев (Пирот, Сърбия, 31.05.1866 – София, 5.04.1919). Учи в Пирот (до 1878) и София. Завършва класическата гимназия в София (1885) и философия в Лайпциг (1888) с докторат на тема „Лотцевото метафизическо понятие за душата“. В последните класове на гимназията работи като стенограф в НС. Директор на педагогическото училище в Казанлък (1888–1990), учител по логика, психология и етика в класическата гимназия в София (1890–1991), драгоманин при Министерството на външните работи (1892), професор по философия във Висшето училище (дн. Софийски университет) (1895–1996), учител в Софийска мъжка гимназия (1899–1904), лектор по философия във Висшето училище (1899–1907), директор на педагогическото училище в Скопие (1907–1908), извънреден професор по философия, психология, етика и естетика в Софийски университет) (1908–1919). Дописен член (1898), действителен член (1900) на БКД (дн. БАН).

Първата си литературно-критическа студия „Иван Вазов. Етюди за стихотворната му поезия“ (сп. „Труд“, 1888, № 5-6) пише като студент в Лайпциг. Сътрудничи на „Периодическо списание“ (на БКД), сп. „Труд“, „Денница“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, на в. „Гражданин“, „Демократ“, „Народ“ и др. Публикува обзорни студии върху новата българска литература в редица чуждестранни издания – сп. „Современник“ (Санкт Петербург), „Вестник Европы“ (Санкт Петербург), „Internationale Wochenschrift“ (Берлин). Издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ (1890) и сп. „Критика“ (1891). Създател и главен редактор на най-значимото българско литературно списание до Първата световна война – „Мисъл“ (1892–1307), около което в началото на XX в. се формира първият литературен кръг с ясно определена естетическа и културно-просветна програма. Като продължение на списанието издава два сборника „Мисъл“ (1910).

Превежда „Емилия Галоти“ от Г. Лесинг (1890), „Философски размишления.....“ на Р .Декарт (1898), „Джон Габриел Боркман“ (1892, 1912), „Кога мъртви възкръснем“ (1907), „Призраци“ (1911), „Народен враг“ (1911) на Х. Ибсен и др.

Кръстев е литературен критик, литературен историк и теоретик, критик и теоретик на преводната литература, публицистиката, психологията, философията и естетиката. Философските му възгледи са еклектични, в лоното на субективния идеализъм. Воюва срещу вулгарния материализъм на Л. Бюхнер и срещу българските му проповедници Д. Благоев и Д. Димитров, като защитава интуитивизма и релативизма. Възпитаник на В. Вунд, Кръстев е основоположник на експерименталната психология в България. Естетическите му възгледи са формирани под въздействието на немската неокантианска естетика (К. Грос, К. Ланге, Й. Фолкелт). Защитава едновременно релативния и нормативния характер на естетиката. Провъзгласява естетическата наслада за единствена пряка цел на изкуството и се обявява срещу тенденциозността в него. Студията му „За тенденцията и тенденциозната литература“ (1903) и книгата му „Млади и стари“ имат естетико-програмен характер и проправят път за модернизма в българската литература. Прокарва рязка граница между литература и публицистика, между литературноисторическа и естетическата стойност на художествената творба. Заедно със съратниците си от кръга „Мисъл“ (П. П. Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров) воюва за отграничаване на българската литература от другите области на духа; отхвърля политическите тенденции като художествено недопустими. Като критик участва активно в литературния живот близо три десетилетия.

Литературно-критическото му творчество е извънредно разнообразно в жанрово отношение – от кратките критически бележки, отзиви и рецензии през критическите етюди, есета и памфлети до проблемни литературоведски студии, студийни портрети и монографии. Стреми се да улови характерологичното за писателя. Открива и утвърждава П. П. Славейков, П. Яворов, П. Тодоров, К. Христов, дава точни характеристики за Т. Влайков, М. Георгиев, Ст. Михайловски, Д. Великсин, Н. Начов. В стремежа си към обективна, подчинена на строги естетически критерии литературна критика, Кръстев робува на известен нормативизъм и догматизъм. Подценява като „художници“ Ив. Вазов, З. Стоянов, Л. Каравелов, А. Страшимиров, Елин Пелин, отчасти и Ал. Константинов, когото оценява много високо като личност. Оценките му за Вазов еволюират от благосклонни към отрицателни; цени го предимно като поет, но има резерви към неговата белетристика и драматургия. Като теоретик се обявява за „безпристрастна критика“, но на практика е пристрастен, полемичен. Като редактор на сп. „Мисъл“ е толерантен и привлича широк кръг сътрудници.

Автор е на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика; има смели граждански прояви. Републиканец и демократ, Кръстев пише остри статии срещу княз Фердинанд I и царедворските правителства. След освиркването на княза през 1907 застава категорично на страната на българските студенти. В навечерието на Първата световна война организира комитет за борба срещу германофилската политика на правителството и участва в съставянето на позив против въвличането на България във войната, за което е арестуван. Подпомага морално и материално борбата на македонските българи за свобода.

Псевд.: Б. Миролюбов, Боян Благомиров, С. Делиспасов, З. Ф. О., К. К. и др.

Цветанка Атанасова (текст и библиография)