Ламар


Кратка информация | |
---|---|
Име | Лалю Маринов Пончев |
Псевдоним | Ламар |
Роден | с. Калейца (Ловеч) |
Починал | гр. София |
Жанрове | импресии, поеми, приказки, разкази, романи, стихотворения |
Издания | Български воин, Всеобщ преглед, Турист, Ехо, Новис |
Ламар (псевд. на Лалю Маринов Пончев, с. Калейца, Ловeшка обл., 1.01.1898 – София, 21.03.1974). Завършва Търговската гимназия в Свищов и ШЗО в София. Участва в Първата световна война като подпоручик-артилерист. След войната е чиновник в Земеделска банка в Троян, но е уволнен през 1923 заради анархистичните си убеждения. Установява се в София, където създава собствена печатница „Ново изкуство“ и издава сп. „Новис“ (1929–1932). Участва във Втората световна война като командир на културната бригада към Щаба на българската армия. Заместник-главен редактор на сп. „Български воин“ (1962–1974), член на редакционната колегия на сп. „Турист“ (1956–1974), основател и член на редакционната колегия на в. „Ехо“ (1958–1974). Секретар на СБП (1956–1958), председател на Печатарския съюз (1946).
Дебютира със стихове в сп. „Всеобщ преглед“ (1917). До 1922, когато излиза първата му стихосбирка „Арена“, стиховете му се вместват в каноните на предвоенната литературна традиция. Съдбовно влияние върху поетичния му стил упражняват Гео Милев и свързаните с него авнгардисти. Ламар е поетът, който в течение на две десетилетия претворява на дело посланието на своя приятел „Българската литература се нуждае от оварваряване“. „Арена“ има характер на авангарден манифест и e провокация спрямо литературните конвенции. Това е първата българска стихосбирка, в която категорично се пренебрегва пунктоацията; тя разбива тематичния кръг на предвоенната поезия и се подиграва саркастично с нейните клишета, следвайки поетиката на футуризма, експресионизма и имажинизма в нейната синтетична и специфично балканска транскрипция. В „Железни икони“ (1927) изпъкват двете контрастни начала, върху които се гради синкретичната поетика на Ламар – антиестетиката и провокативността на авангардното мислене, и митологемите и специфичните изразни средства, извличани от фолклорната традиция. Това своеобразно преливане между авангарда и фолклора характеризира неговата поетика от 20-те и 30-те години и свидетелства за реализацията на родното в неговата ориентирана към авангардни форми стилистика. При Ламар става дума преди всичко за разпадането на сакралността на понятието „родно“ чрез силно огрубена, материално-приземнена и карнавално-шумна образност, която носи поетичното послание, но и която въвежда все по-шокиращи непоетизми: предизвикателства спрямо литературните клишета и самия статус на поетичното, формиран от литературната традиция. Пример за тази особена стилистика е поемата „Мирни-размирни години“, конструираща богато метафоричния и контрастен образен свят, който ярко подчертава несъвместимостта между душевността на българския селянин и военната реалност. Военната тематика е продължена и с поемата „Изток-Запад“, писана в годините на Втората световна война, в която войната се интерпретира чрез драмата на въвлечените в нея народи. След 1944 Ламар запазва своя интерес към мащабните епични форми, но се съобразява с наложените идеологически и естетически конвенции. Пример в това отношение е продължението на „Мирни-размирни години“, поемата „Горин Горинов“, най-адмирираната негова книга през 50-те, в която надделяват хрониката и поетическия репортаж за сметка на драматизма и психологическата дълбочина; същото може да се каже и за повечето му епически произведения от този период. Значително по-интересна е неговата лирика, формираща единно концептуално цяло с устойчиви теми и мотиви, чието развитие се изразява във все по-разнообразното им и задълбочено интерпретиране. Провокативността на ранната му лирика отстъпва пред търсенето на дълбочина и стремежа към равносметка, насочена както към личността, така и към историческото битие – и пред пантеистичната радост от едно дълбоко осъзнавано единство между човека и природата. Ламар остава без следовници и епигони в българската поезия. Творчеството му е мост между авангарда на 20-те и новаторските търсения на поколението от 40-те; той е първомайсторът и на поетическата гротеска, която дръзко прекрачва всички табута, лежащи между високите и ниски пластове на езика и си служи свободно с уличния жаргон и простонародното слово. Има значителни постижения и като прозаик – в пътеписа, анималистичната проза и детските приказки. Превежда от руски, най-забележителния му превод е поемата „Инония“ на Сергей Есенин.
Други псевд.: Ла, ЛиС (със Славчо Васев), ЛиМ (с Мицо Андонов), La
Едвин Сугарев (текст и библиография)
Аудиоархив
Ламар (20.08.1963 г.)
Изпълнява стихотворението си „Човекът и гнездата“.
Файл: изпълнява свое стихотворение.mp3 (3,23 MB) Държател: Архив на Българското национално радиоКниги от Ламар
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Арена : 7 стхотворения | стихотворения | 1922 |
Железни икони | поезия, проза | 1927 (2005 (Състав. Андрей Андреев)) |
Мирни размирни години | поезия | 1928 |
Запад-изток : Славянска поема | поеми | 1944 |
Горан Горинов : Войнишка поема | поеми | 1946 (1953) |
Бойни песни | стихотворения | 1949 |
Със ски по планините | пътеписи | 1950 |
Утро над родината | стихове | 1951 |
Строителни години | стихове | 1952 |
Гора вековна | стихотворения | 1954 |
Град се гради | поеми | 1954 |
Избрани произведения : 1920-1954 / Ламар ; Предг. от Пенчо Данчев | 1955 | |
Зора зазорила : Поеми и сонети | поеми, сонети | 1956 |
Скиорчето Раю | поеми | 1956 |
Избрани произведения | 1957 | |
По планини и равнини | разкази, стихотворения | 1958 |
Преславни походи : Избрани военни стихове | стихове | 1958 |
Мъдростта на годините | стихотворения | 1959 |
Васил Левски : Лирична животопис | 1960 | |
Големият майстор | приказки, разкази | 1960 |
Единак | приказки, разкази | 1961 |
Зуници над България | лирика | 1962 |
Светло и сред нощ | романи | 1962 |
Дъб под небето | стихотворения | 1963 |
Дъбово усое | импресии | 1965 (1973) |
От изгрев до залез | романи | 1966 |
Стихотворения, поеми / [С предг. от Пенчо Данчев] | поеми, стихотворения | 1966 (1967, 1968, 1969, 1970) |
Избрани произведения в 2 тома : Т. 1: 1967 | 1967 | |
Моите птици | разкази, описания | 1967 |
Meseli kuz / Cev. [от бълг.] Mehmet Cavusef | импресии | 1968 |
Избрани произведения в 2 тома : Т. 2 : 1968 | 1968 | |
Избрано | поеми, стихове | 1968 |
Претворения | стихове | 1968 |
Размразената лавина | есета, спомени, мисли | 1970 |
Сказания | стихотворения | 1970 |
Щъркели | разкази | 1970 |
Брегове на мислите : Стихове : 1966-1970 | стихове | 1971 |
Избрани творби / [Предг. Минко Николов] | поезия, проза | 1971 (1972, 1973) |
Шумка, зелена букова : Избрани стихотворения | 1971 | |
Намерени писма | поеми, стихове | 1973 |
Козлето в планината | стихотворения | 1974 |
Земни видения | поеми, стихове | 1975 |
Избрани творби / Подбор, ред. Борис Делчев. | 1978 |
Книги за Ламар
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Тошков, Михаил Георгиев | Ламар : [Разговори и беседи] | 1977 |
Дечева, Нели Илиева | Поздравете всички от мен | 1977 |
Сб. | Людмил Стоянов, Чудомир, Ламар в спомените на съвременниците си / Под ред. на Иван Сестримски и др | 1981 |