Любен Дилов

Дилов Иванов, Любен  (Червен бряг, 25.12.1927 – София, 10.06.2008). Начално образование получава в София. През 1939–1945 живее със семейството си в Германия. Завършва гимназия в Луковит (1947) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като референт в Съюза на българските писатели (1953–1957). Редактор в литературната притурка на в. „Септемврийче“ – „Родни простори“ (1962), в сп. „Септември“ (1962–1975), сп. „Картинна галерия“ (1975–1982).

Като ученик печата разказчета в детския в. „Слънчоглед“ (1937). От 1951 сътрудничи с репортажи, очерци и статии на актуални теми във в. „Народна младеж“.

Разработката на сюжети от съвременната действителност в ранното му творчество се отклонява от художествените и идеологическите щампи на социалистическия реализъм – при обрисовката на персонажите вземат превес индивидуално-човешките характеристики, събитийността е стимул за деликатно нюансирани психологически състояния. Л. Дилов изследва личността на интелигента (най-често журналист или писател). Ситуациите на вътрешен смут и несигурност оголват нравствената недостатъчност на съвременния човек, но сигнализират и за определени неблагополучия в обществото, с което предизвикват неодобрението на някои критици – блюстители на комунистическата идейност. В търсене на поле за по-свободна изява на творческите си възгледи Дилов се насочва към художествената фантастика, привлечен от относителната ѝ необвързаност с идеологическата конюнктура.

Въпреки повишената художествена условност, образът на света запазва своите  реалистично-предметни очертания. Взаимодействието на „реалистичното“ с фантастиката се осъществява чрез разнообразни гротесково-игрови импровизации, засягащи проблематиката, персонажите, жанровата конструкция и др. Ролевото превъплъщение на героя като похват, най-отчетлив в романите „Парадоксът на огледалото“ и „Жестокият експеримент“, е задействан и в нефантастичната проза на Дилов („Почивката на Боян Дарев“, „Тръстиките“, „Очерк за самия себе си“). Ето защо може да се смята, че фантастичните му творби доразвиват общата водеща идея за многозначния, променящ се човек, за неутолимия му копнеж към познание и себепознание. Това предопределя и проблемите, над които размишлява Дилов: за породените от научно-техническата революция социални и светогледно-психически промени, за съотношенията жива – мъртва природа; човешки мозък – изкуствен интелект („Пътят на Икар“), за способността на „земния“ човек да преодолее еднозначната си детерминираност от екологичната среда и от исторически формираните културни конвенции и да поеме определени отговорности при излизането си в Космоса („Тежестта на скафандъра“). Връзката човек – Космос Дилов осветлява в многообразието на нейните социологически, светогледно-психологически, антропологични и др. аспекти. Израз на авторовия универсален, интегриращ подход е и пародийното преосмисляне на определени митологични и литературни реминисценции. Богатият си интелектуален опит Дилов споделя във „Впечатления от една планета. Записки на фантаста“, обединяващи негови размисли от различни години и по различни въпроси: за съотношението индивид – власт, наука – художествено творчество, за социалната употреба на езика, за гражданските позиции на творческата личност и др. Дилов е автор на фантастични произведения за деца и юноши, сред които най-значителен е романът в две части „Звездните приключения на Нуми и Ники“ и „До райската планета и назад“.

Член е на Световната асоциация на професионалистите-фантасти (World - SF). Учредител на наградата за българска фантастична литература Гравитон (1991). Носител на наградата на ЦК на ДКМС (1963) за книгата „Почивката на Боян Дарев“; на Международна награда за фантастика, присъждана от Министерството на културата на Полша (1973); на специална награда за литература Еврокон (1976), за „Пътят на Икар“, присъждана от Европейската асоциация на приятелите на фантастиката, която го утвърждават като един от изтъкнатите европейски писатели фантасти. Носител на чешкия почетен медал Карел Чапек за културен принос (1991). Член на Българския ПЕН-клуб.

Л. Дилов е познавач на немскоезичните литератури и техен популяризатор в България като преводач и автор на предговори. Съставител на сборници с проза от Зигфрид  Ленц (1972, 1974, 1979), на антологийни сборници „Съвременни немски разкази“ (1970), „Когато войната свърши“ (1971), „Морски новели от Австрия, Федерална република Германия, Швейцария“ (1976), „Немски фантастични разкази от Германската демократична република“ (1987), „Фантастика на Федерална република Германия, Австрия и Швейцария“ (1981) и др.

Творби на Дилов са преведени на японски и 10 европейски езика.

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Диана Ралева