Любомир Канов

Канов, Любомир Младенов (Банкя, 29.10.1944). Завършва гимназия (1962) и медицина (през 1976 получава диплома за специалист по психиатрия) в София. Работи като лекар психиатър в Лом, Курило и София. На 3.03.1977 е арестуван от органите на Държавна сигурност с обвинение в „клеветническа пропаганда и планиране бягство на Запад“ и е осъден на 1 ½ години лишаване от свобода. Присъдата излежава в Старозагорския затвор, където работи като дърводелец мебелист. След излизането си от затвора работи като общ лекар и психиатър в болниците в Курило и Карлуково. През 1984 емигрира в Канада при брат си. Там работи като санитар и учи английски, за да положи изпити за признаване на лекарската му диплома. През 1986 заминава за САЩ, Тексас, приет е да работи по университетска програма в психиатрична клиника. От 1989 се установява в Ню Йорк, където работи като психиатър. След възстановяването на собствеността върху земята в България известно време след 2002 се занимава с производство на вино от наследствени лозя в с. Комощица край гр. Лом – неговата марка Kanovvineyard печели международни отличия. От 1990 живее в Ню Йорк и в България.

Белетрист, есеист, публицист. Първата му публикация е в библиотека „Мост“ (приложение на самиздатския алманах „Мост“) през 1989 – разказът „Апокалипсис тогава“ (в съавторство с Вл. Бояджиев). Сътрудничи във в. „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“, „Култура“, сп. „Летература“, „Струма“, „Християнство и култура“ и др. Разказът му „Човекът кукувица“ излиза и в американското списание “North Atlantic Review”.

Част от разказите в дебютния му сборник „Човекът кукувица“ (1991) са замислени още през 70-те години, докато е в затвора. Други се зараждат в приятелско интелектуално обкръжение и съавторство. Канов пише творбите си в емиграция, но не би могло те да се нарекат „емигрантски“, защото отразяват българската културна и обществена ситуация на 70-те и 80-те години на ХХ в. Белетристиката му носи белезите на антиутопична проза, с елементи на магическия реализъм и романтическата гротеска от Хофманов тип. Тя разчита на иронията, гротеската, пародийното. За поетиката ѝ са характерни още карнавалното деформиране и свободното съчетаване на митологични, исторически и литературни образи, вплитането на логически абсурди в привидно традиционно повествование. Българските ѝ литературни и културни първооснови може да се търсят в авангардните дирения на българската литература след Първата световна война. Посланията са преди всичко морални и издават остро критичната позиция на автора спрямо явления от българската обществена и литературна действителност – една насока, особено ярко откроена в есеистиката (книгите „Между двете хемисфери“ и „Стрела от тръстика“) и многобройните му интервюта в печата и електронните медии. Те са резултат от обобщени наблюдения върху личното и социалното човешко поведение и са насочени против всяка политическа конюнктура, като защитават свободата на личността и отреждат признание на независимата човешка индивидуалност с нейното достойнство, отговорност и талант.

Съвместно с Влади Киров е автор на сценария на филма „Пату“ (2004), режисьор Станислава Калчева.

За „Човекът кукувица“ Л. Канов получава Наградата на Съюза на българските писатели (1991).

Негови творби са превеждани на англ., нем., пол., чеш. ез. Разказът му „Вълци в града“ е включен в антологията Bulgarische Erzählungen des 20. Jahrhunderts (Български разкази на ХХ век) (1996), съставена от Норберт Рандов.

Режисьорът Костадин Бонев му посвещава филма „Класификация на спомени“ (2009) – едночасов документален разказ за д-р Любомир Канов по сценарий на Влади Киров.

Пенка Ватова (текст и библиография)