Людмил Станев

Станев, Людмил Станчев (Варна, 11.08.1959). Завършва гимназия (1979) и висше образование – специалност „Медицина“ (1985) –  в родния си град. След дипломирането си няколко години работи като лекар по селата. Между 1990 и 2000 живее в София, а след това се завръща във Варна, където е лекар в Бърза помощ. През 90-те години е сценарист в Първия частен театър „Ла Страда“; работи и в БНТ като съсценарист в шоуто на Тодор Колев „Как ще ги стигнем...“ и в телевизионните предавания „Мармалад“ и „Улицата“ с автор и режисьор Теди Москов. По същото време е колумнист във в. „Стандарт“, където води авторска рубрика „Медицински преглед на седмицата“, както и във в. „24 часа“. Заедно с аниматора Анри Кулев прави поредица комикси за в. „Преса“ (2012). Людмил Станев е сценарист на 12 епизода от ситкома „Клиника на третия етаж“ (1999–2000). Автор и водещ на седмичното двучасово магазинно предаване за литература, музика и изкуство по Радио Варна „Морска гара“ (от 2000). Публикува свои разкази в списанията „Ах, Мария“, „Страница“, „алтера“, във вестниците „Литературен вестник“, „24 часа“, „Сега“ и др. Член на редакционната колегия на сп. „Страница“.

Първата му публикация е разказът „Дневникът на един българин“ във в. „Демокрация“ (1990). Още с първите си книги – „Няма такава книга“ (1993), „Неприятният татарин“ (1995), „Ненакърнимо“ (1998), Л. Станев привлича вниманието на критиката и интереса на читателската публика. Творчеството му се определя като хумористично, но зад привидно непретенциозните кратки текстове, тематично ориентирани към съвременността, се очертава образът на човека на 90-те години на ХХ век, положен в особена смислова карнавалност. Пародиране на жанрове, на езикови шаблони и стереотипи; аналогии и препратки към литературни герои, сюжети и писатели; контаминиране на събития и времена – това са техниките, чрез които отвъд смеха разказите на Л. Станев говорят за сериозните неща в живота: за самотата, за объркаността на човека, опитващ се да оцелее и подреди в съзнанието си агресията на хаоса от езикови режими, сред които е положен. Въпреки че са композирани от отделни текстове, понякога жанрово разнородни (в „Ненакърнимо“ и в „По-малко“ например са вписани и кратки стихове), книгите на Л. Станев не са сборници, а завършена цялост, за което допринасят и рисунките на художника Кольо Карамфилов. Диалогичността е тяхна отличителна особеност и функционира на различни нива: от предисловията обръщения от автора към читателите, през „аз“-наратива, който приближава някои текстове до автобиографичното споделяне, до присъствието и връзките с други литературни текстове. В интервю авторът определя книгите си „от алегро до адажио“. Действително, наред с текстовете, предизвикващи усмивка, присъстват и такива, които неприкрито, но със смирение говорят за тъжното и драматичното: „Ненакърнимо“ от едноименната книга, „Стъклените бащи“, „Вдовици в жегата“ и др. Литературният историк и критик Светлозар Игов определя произведенията на Л. Станев така: „Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса“.

Людмил Станев е носител на Националната литературна награда Христо Г. Данов (2004), на Националната награда за литература Чудомир (2004), на Наградата на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“ (2015), на специалната награда на кмета на Варна от XVIII фестивал за късометражно кино на червенокръстките и здравни филми (2019) и на Първа награда на конкурса за късометражно кино Синелибри (2019) за сценария на филма „Концерт за кларинет и оркестър“ (2019), на литературната награда на гр. Елена Стоян Михайловски (2021) и на почетната награда Позиция на Международния литературен фестивал „Варна Лит“ (2021).

Негови разкази са преведени на грц., нем. и фр. ез.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова