Мара Белчева

Мара Белчева ; Дата: 1889; Държател: Национален литературен музей
Кратка информация
Име Мара Иванова Белчева
Родена
гр. Севлиево
Починала
гр. София
Жанровекритически бележки, лирика, спомени, стихотворения
ИзданияЗлаторог, Листопад, Слово

Белчева, Мара Иванова (Севлиево, 8.09.1868 – София, 16.03.1937). Завършва гимназия в Търново. В периода 1883–1885 следва във висш девически институт във Виена. Завръща се в България заради смъртта на баща си Иваница хаджи Ангелов. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се запознава с поета и политик Христо Белчев, за когото се омъжва през 1886. Остава вдовица на 23 години след убийството на Белчев (тогава министър на финансите) при атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов (1891). За кратко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд, преподава на децата му български, френски, немски и английски езици. Следва филология във Виена (1896), където изучава световна и европейска литература и чужди езици. От 1903 житейският ѝ път е свързан с Пенчо Славейков, до края на живота му през 1912. В българската литературна история М. Белчева остава известна като спътница на поета. По време на Междусъюзническата война (1913) е учителка и милосърдна сестра. След известно пребиваване в Женева се завръща в България и се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа дейност.

Най-ранните ѝ стихотворения са публикувани в периодичния печат през 1907. Първата ѝ стихосбирка – „На прага стъпки“, излиза след известно забавяне в Лайпциг през 1918. Първоначалната критическа рецепция на книгата – на Владимир Василев в сп. „Златорог“ (1922) и на Васил Пундев във в. „Слово“ (1922), извежда на преден план силното въздействие и разпознаваемата поетика на Пенчо Славейков. Една година по-късно излиза и изчерпателната критическа статия на Владимир Минев в сп. „Лиспопад“ (1923), в която аргументирано се подчертава самостоятелният поетически глас и креативността на М. Белчева. Сред основните теми и мотиви в поезията ѝ се откроява мотивът за пътя като странстване, съдба, стена на отчуждението. Милена Кирова обръща внимание върху следните особености в поетиката на М. Белчева: драматично преживяване на приближаване–отдалечаване на лирическия аз, стилизирана емоционална дистанция, потребност от самоидентификация в множествено число, съзнателно обезличаване като тип културно въздействие. В своите тематични и естетически търсения поезията ѝ се доближава до художествения свят на Екатерина Ненчева и Дора Габе.

В ръкопис остава стихосбирката „Венеца на дните“ (1921), която М. Белчева пише в немското село Вертах. Шест от творбите ѝ са публикувани в друга редакция и с различно заглавие в сп. „Златорог“ (1921). Стихотворенията ѝ са написани в духа на фолклорната поетика, но носят модерни послания, обърнати са към индивидуалистичното възприемане на личността. За първи път сред българските поетеси М. Белчева интерпретира темата за сватбата и любовния сюжет (Людмила Малинова). Втората ѝ стихосбирка – „Сонети“ (1925), се отличава с религиозно-мистична и екзистенциална проблематика. Присъствието на мъжкия образ в поетическия свят на Белчева намира разнообразни превъплъщения, преплитащи духовното, библейското със земното, еротичното.

Мара Белчева е редактор на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков от 1923. По-късно през същата година публикува в самостоятелно издание предговора към книгата „Пенчо Славейков. Бегли спомени“. Нейните мемоари и критически проучвания върху живота и творчеството на П. П. Славейков изиграват важна роля за канонизирането му в литературната история. Статията на М. Белчева „Бог в поезията на П. Славейков“ (1936) е именно подобен опит за разчитане на философските възгледи на поета. В последната си издадена стихосбирка – „Избрани песни“ (1931), поетесата посвещава един от четирите цикъла на паметта на Славейков.

Известни са преводите ѝ от немски език – философската книга „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше (под редакция на Пенчо Славейков от 1915) и драмата „Потъналата камбана“ от Герхарт Хауптман. Познава добре нем., фр., ит., пол. и други литератури.

 

Андриана Спасова

Книги от Мара Белчева

ЗаглавиеЖанровеГодина
На прага стъпкилирика, стихотворения, стихове1918 (1992, 1995 (Представена от Иван Сестримски))
Пенчо Славейков : Бегли спомениспомени1923
Сонетисонети1925
Избрани песнипесни1932
Един живот : Поезия, преводи, дневник, спомени, писма / Състав. и бел. Мирела Иванова ; Предг. Ирен Иванчевдневници, писма, поезия, спомени1995
Весталка, неразбулена мечта / [Състав., ред. Светлана Янчева]лирика2014
Мара Белчева : В 2 тома : Т. 1, Поезия / [Състав., текст Милена Кирова] ; [бел., комент. Албена Вачева]поезия2018
Мара Белчева : В 2 тома : Т. 2 : Проза и преводи / [Състав. Милена Кирова] ; [бел., комент. Албена Вачева] ; [подб., комент. Катя Зографова]проза 2018

Книги за Мара Белчева

АвторЗаглавиеГодина
Сестримски, Иван ДимитровМара Белчева : Лит. портр.1994
Касабова, Благовеста Йорданова "Ръми в душата ми..." : Щрихи към портр. на Мара Белчева 1995 (2009 (С подзаглавие скици от портрета на Мара Белчева)
Кайкиева, Мария Мара Белчева : 1868-1937 : Био-библиография1996
Първанова, Анастасия Цекова Творчеството е любов : Евгения Марс, Мара Белчева, Яна Язова1999