Маргарит Минков

Кратка информация
Име Маргарит Иванов Минков
Роден
гр. Плевен
Починал
гр. София
ИзданияТеатър

Минков, Маргарит Иванов (Плевен, 11.05.1947 – София, 29.10.1997). Завършва гимназия в Плевен (1968). В София работи първоначално като сътрудник в детската редакция на БНТ (1970–1978), където създава сценариите за детските телевизионни сериали „Приказки с шапки“ и „Чудеса, чудеса“. Драматург в Драматичен театър Враца (1981–1983) и в Драматичен театър Сливен (1983–1984). Драматург на Театър Сълза и смях (1986–1994), а след това и негов директор (1994–1995). Народен представител в ХХХVІ Народното събрание. Драматург в Народния театър (1997).

Писателската си дейност М. Минков започва като сценарист на детски и куклени телевизионни филми. Първата негова театрална пиеса – „Ето какво се случи“ – е създадена през 1977; следват редица детски и исторически драматически творби, поставяни от 1981 из театрите в страната, а голяма част от тях и отпечатани в списанията „Театрална библиотека“ и „Театър“: „Пътешествие до Африка“ (1978), „Още веднъж за Моцарт и Салиери“ (1979), „Книга на царете“ 1980), „Вавилонската кула“ (1982), „Огненият пророк“ (1982), „Големият род“ (1983), „Вълшебното дъждовно време“ (1984), „В очакване на Дядо Мраз“ (1984), „Нощно съжителство“ (1985), „Хитър Петър“ (1986), „Жана Д’Арк“ (1988). Първата публикувана книга на Минков – „Приказки за разказване“ (1984) – е сборник с авторски детски приказки. След 1989 създава триптиха си пиеси, кореспондиращ с жанра на абсурдната драма: „Камината“ (1990), „Въведение в тяхната картина“ (1994) и „Втора сряда“ (1997). Трите пиеси приемат от формата и екзистенциалистката проблематика на „христоматийния“ абсурдизъм на С. Бекет, Й. Йонеско и Сл. Мрожек, трагикомичното жанрово разполагане и езика на безсмислицата и алогизма, но ревизират някои от особеностите му – в тях последователно са прокарани метафоричност на изказа и притчова форма. Същевременно в поетиката на Минковия абсурдизъм се открояват знакови за българското културно пространство мотиви, както и тематиката на политическия и социален диктат. Стилистиката на драматическия език в триптиха приема често вулгаризиран стил, съчетан с лирично-поетичния. Характерна особеност на трите пиеси спрямо представителни образци на западноевропейската антидрама е специфичното „поетично“ решаване на по традиция нерешимата абсурдистка ситуация. През 2000 излиза книгата „Пръстен в кладенец“ с избрани стихове на М. Минков – творби, предимно балансиращи между белия стих и лиризираната проза.

Минков е автор и на сценарий за игрален филм („За госпожицата и нейната мъжка компания” по повестта на Евгени Кузманов „История за оркестър”), рецензии за книги и театрални постановки, текстове на песни, драматически и музикално-театрални адаптации.

Носител е на редица литературни и театрални награди, сред които: наградата за приказка на Националния конкурс Ханс Кристиан Андерсен (1974), наградата на Седмицата на детската книга (1984), награда „за драматургичен дебют“ на VІІ национален преглед на българската драма и театър (1984), награда за драматургия Златния делфин (1988), наградата за драматургия на Съюза на артистите в България (1991), наградата за цялостен принос в областта на драматургията на Съюза на артистите в България (1998), почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (1998).

Негови драматически творби са преведени на пол., рус., англ. ез.

 

Николай Кирилов

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Маргарит Минков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Приказки за разказване : [За деца]приказки1984
Безкрайна приказка : Приказка : За предучилищна възрастприказки1987
Пръстен в кладенец : Стиховепоезия2000 (2007)
Пиеси I : Камината : Въведение в тяхната картина ; Втора срядапиеси2001
Пиеси II : Жана Д`Арк : Хроника за истински и въображаеми събития в две вечерипиеси2007
Весел, гъделичкащ смях : приказки за деца. Ч. 1приказки2015 (2017)
Весел, гъделичкащ смях : приказки за деца. Ч. 2приказки2017