Мария Грубешлиева

Грубешлиева, Мария Иванова (Кюстендил, 13.06.1900 – София, 31.01.1970). Завършва гимназия в София. През 1931 участва в учредяването на Съюза на трудовоборческите писатели, а през 1937 – в Международния конгрес на писателите в защита на мира и културата, проведен в Испания. Съпруга на писателя Людмил Стоянов. През Втората световна война споделя с него интернирането му извън София. Завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“ (1956–1970).

Дебютира със стихотворенията „Пред Бяло море“ и „В църквата“ („Вестник на жената“, 1929, № 390). Сътрудничи на сп. „Хиперион“, „Вестник на жената“, в. „Кормило“, „Щит“, „Литературен преглед“ и др. Движи се в средите на лявата интелигенция. Превежда от руски и френски творби на Ал. Пушкин, Л. Толстой, Г. Мопасан, О. Балзак, М. Алигер, Л. Арагон и др.

Мария Грубешлиева пише стихотворения, разкази, повести, романи, творби за деца, пиеси (драматизация по нейни разкази, в съавторство с Константин Луканов), пътеписа-репортаж „Какво видях в Испания“.

В първите ѝ лирически изяви доминират минорната тоналност и изповедността, откроява се мотивът за любовта. Някои стихове носят белезите на постсимволизма. В отделни творби от втората ѝ стихосбирка се чувства влияние от поезията на Е. Багряна („Езически песни“). Впоследствие специфичен облик на поезията ѝ придават социалните мотиви, вплели трагични отломки на човешки съдби, внушената хуманистична позиция за съдбата на бедните: работника, рибаря, децата, непознали игра, и др. Изказът е естествен, без патетика, на места с натуралистични щрихи. Впечатлява сюжетността, подчертаваща характерния за периода художествен стил – прозаизация на лириката. Съдбата на родината, войната, разминаването между хората остават трайни мотиви в поезията ѝ от 30-те и 40-те години на XX в.

След 1944 в стиховете ѝ навлизат темите за новия живот, антифашистката борба, опазването на мира, оживяват чуждите градове (Прага, Будапеща, Москва) и др. В някои творби прозвучават фалшиви нотки. Връщане към съкровено-личното се откроява в стихосбирката „Всеки ден“ (1960), където впечатлява мъдростта на лирическия Аз, самоанализът в тежки екзистенциални моменти, интерпретациите на темата за морето, образът на Париж, пейзажната лирика.

В белетристиката на М. Грубешлиева се открояват кратките ѝ разкази. Те разкриват живота и манталитета на хората в града – свят на полюси, изпълнен със социални и нравствени проблеми. Централна тема в тях е семейството, отношенията между мъжа и жената; детето е периферен образ. Акцентът е върху нравствената проблематика, засягат се темите за лъжата, изневярата, егоизма, отговорността, неравния брак, развода и др. Персонажите са пъстри, от различни социални прослойки. Повествованията разкриват съдбата на жени с различен социален статут и лични съдби: от крайните квартали и от хайлайфа, на стари моми, вдовици и др. Откроени са редица проблеми: за съдбата на незаконнороденото дете, проституцията, изоставената жена, самоубийството, житейския избор и др. Често персонажите от света на богатите са обрисувани по-скоро негативно: част от жените – като лекомислени, капризни, честолюбиви, търсещи развлечения (сб. „Женени хора“), а мъжете – като алчни, непочтени, духовно ограничени, хитри и пресметливи. Героите, които имат леви убеждения или симпатизират на тях, са представени като духовно по-възвишени личности. Писателката навлиза в сюжета директно, умее да индивидуализира персонажите, чрез пестелив детайл насочва към емоционалното и психологическо състояние на героите. Ретроспекцията в разказите е предпочитан сюжетен похват. Недоизказаността, отвореният финал характеризират нейния художествен стил.

Романът ѝ „Насрещен вятър“ проследява съдбата на вдовица и четирите ѝ деца. Заглавието е своеобразна метафора на трудния, изпълнен с болки и изпитания живот на майката. В творбите ѝ за деца основни са темите за труда и мързела, благодарността, възнаграденото добро, хитростта и лъжата.

Мария Грубешлиева е носител на Димитровска награда (1950); удостоена е със званието Народен деятел на културата (1969).

Псевд.: Мария Балина, Б. Струмски, Мария Брулева

Людмила Хр. Малинова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова