Мария Калинова

Кратка информация
Име Мария Калинова Димитрова
Позната катоМария Калинова
Родена
гр. Сливен
ИзданияРодна реч, Литературен вестник, Книгите днес

Калинова, Мария Димитрова (Сливен, 11.06.1983). Завършва гимназия в Сливен (2001) и българска филология в Софийския университет (2006), където защитава докторска дисертация на тема „Литературна публичност и конструирането на фигурите на моралността“ (2011). Хоноруван преподавател по възрожденска литература (2009– 2010) и теория на литературата (от 2011) в Софийския университет. Редовен асистент към „Катедрата по теория и история на литературата“ (от 2013). Редактор е на сп. „Книгите днес“ (2005–2006), на „Литературен вестник“ (от 2009) и на книги с поезия към издателство „Фондация Литературен вестник“ (от 2011). Участва в редица интердисциплинарни изследователски проекти и национални и международни теоретични семинари (от 2006). Съвместно с В. Видински и К. Спасова организират университетски форуми и работилници върху проблеми на съвременната хуманитаристика.

Първата публикация на М. Калинова е цикъл стихотворения в сп. „Родна реч“ (1998).

Дебютната ѝ книга с поезия – „Окото“ (2004), излиза в резултат от получена първа награда в Националния младежки конкурс „Веселин Ханчев“. Характерни черти на поетиката ѝ са: реторика на анатомичния изказ, телесен език, липса на сантименталност, смислова сгъстеност, силна автотекстуалност, разглобяване на познатите метафори. Във втората ѝ стихосбирка „Подножието на вечерята“ (2008) ключово място заемат фигурата на бащата и едиповата тема, силно застъпена през 90-те години в българската литература (А. Личева, Д. Табакова, Я. Букова, Я. Василев). Поезията ѝ оказва сериозно влияние върху творческите дебюти на редица поети – Я. Василев, Н. Петров, Л. Трифонова и др.

Калинова е автор на множество статии по проблеми на литературната теория, на епистоларната култура на Българското възраждане, както и на критически текстове върху съвременната българска художествена литература. Въз основа на дисертацията е написана монографията ѝ „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (2012). Тя проблематизира модернизаторския проект на самопросвещението и конструирането на интелектуалеца като публична фигура, както и специфичните употреби на идиличния дискурс и политическата сатира през българския XIX век. Изследователските търсения на М. Калинова се доближават до двете най-ярки интелектуални общности, контрастиращи на българския тоталитаризъм – до т.нар. „невидима“ школа от 60-те години (М. Янакиев, Н. Георгиев, Р. Коларов) и до концепциите на теоретиците от 80-те години (М. Николчина, Вл. Тодоров, Ал. Кьосев, К. Янакиев). Хабилитационният ѝ труд „Екзотопия: за външния контекст на дискурса“ разглежда субекта при Михаил Бахтин през един постфройдистки психоаналитичен пласт (2020).

За своите поетически и научни текстове М. Калинова е удостоена с редица награди, сред които: Национална диплома за постижения в областта на литературата (МОН, 2001), лауреат на XX Национална олимпиада по български език и литература (2001), първа награда в конкурса Веселин Ханчев (2003), наградите Михаел Клет (2005), Иван Николов (2009), Владимир Башев (2010) и др.

Нейни творби са преведени на англ., нем., исп., хърв., рум. и др. езици.

 

Андриана Спасова