Марко Марчевски

Марко Марчевски ; Държател: Национален литературен музей
Кратка информация
Име Марко Маринов Марков
ПсевдонимМарко Марчевски
Роден
гр. Дряново
Починал
гр. София
Жанровеповести, приказки, разкази, репортажи, романи, публицистика
ИзданияСептември/ Летописи, Българан, К’во да е, Кормило, РЛФ, Свят, Щит, Пламък, Ехо, Възход, Лост, Поглед

МАРЧЕВСКИ, МАРКО (псевд. на Марко Маринов Марков) (с. Марча, дн. част от гр. Дряново, 1.10.1898 – София, 10.04.1962). Роден в бедно семейство, завършва гимназиалното си образование в гр. Дряново и веднага след това заминава за София, където се отдава на литературна дейност. В този най-ранен период публикува главно хумористични стихове във в. „Българан“, „К’во да е“, „Поглед“, „Свят“, „Ехо“, „Село“ и „РЛФ“. Постепенно влиза в средите на левите писатели, особено след Първата световна война, когато заедно с Н. Хрелков и Ст. Мокрев започва да издава литературния седмичник „Възход”, който скоро е спрян заради публикация на Гео Милев. Веднага след това заедно с Хрелков, Гео Милев, Хр. Ясенов, А. Страшимиров и други леви писатели се включва в създаването на новото списание „Пламък“, на което е издател. След спирането му е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за 3 години. По пътя за Хасковския затвор при смяна на влака на гара Раковски успява да избяга и се прехвърля в Гърция, но е заловен и изпратен в концлагер на о. Сирос. (Всичко това научаваме от мемоарната книга „Априлски дни 1925“ от 1956, която съдържа интересни свидетелства за възникването на сп. „Пламък“ и събитията от 1923–25.) През септември 1925 М. Марчевски емигрира нелегално от Гърция в Съветския съюз, където продължава да се занимава с журналистическа и литературна дейност – отначало в Ленинград, а след това в Харков, където се установява задълго. Завършва литературния институт „Тарас Шевченко“ в Харков, а след това и аспирантура, чете лекции по българска литература. Там издава (на бълг. ез.) и първите си книги с разкази „Бунт“ (1930) и „Окървавената Огоста“ (1931) със сюжети от Септемврийските събития в България.

Завръща се в родината през 1934, продължава да сътрудничи с разкази, репортажи и публицистика на левите издания („РЛФ“, „Кормило“, „Щит“ и др.). Споделя впечатленията си в репортажния двутомник „Осем години в Съветския съюз“ и „Утро над полята“ (1934–35). Осакатен от цензурата, той излиза в автентичния си вид през 1945 под общия наслов „Съветски хора“. През 30-те години Марчевски публикува сборници с разкази и романи („Село“, 1937 – за „класовото осъзнаване“ на българското село; „Страх“, 1938 – със сюжет от ранната съветска действителност), в които се опитва да утвърждава метода на т.нар. социалистически реализъм, но художествената стойност е засенчена от идейната тенденция. Изключение е юношеско-историческата повест „Калофер войвода“ (1938). Но най-стойностното му дело през този период са двете енциклопедии, които издава – „Малка философска енциклопедия“ (1939) и „Малка литературна енциклопедия“ (1940), те имат етапно значение. През този период неколкократно е арестуван, интерниран е в Смолян, по време на войната е изпратен в концлагер (1941–43), а след освобождаването си минава в нелегалност.

След 1944  се отдава основно на детско-юношеска литература, включително и като редактор за издания за деца: „Весело другарче“, съвм. с К. Калчев (1944). През 1946  редактира в. „Лост” (съвм. с Дим. Пантелеев). Работи като редактор в изд. „Народна младеж” (1947–48) и сп. „Септември“ (1952–54). Чете лекции по руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951–61).

Именно последният период в творческия му път, когато се насочва основно към юношеската литература, е най-ползотворният. Марчевски създава класически образци, като успява да съчетае по успешен начин идеологическата норма на епохата с динамичен сюжет, който увлича младите читатели. За кратко време написва поредица повести и романи, в които разказва за деца-герои от антифашистката съпротива: „Сините скали“ (1948), „Партийна тайна“ (1948), „Героите на Белица“ (1950), „Митко Палаузов“ (1951). В тях биографично-документалната основа е превърната в пълноценно художествено четиво със силен приключенски елемент. Всички те имат множество преиздания до 1989. Приключенски е сюжетът и на повестта „Тайнствените светлини“ (1958) – за залавянето на проникнал през границата диверсант.

Най-голямото и трайно постижение на М. Марчевски е „Остров Тамбукту“, ч. І (1956) и ч. ІІ–ІІІ (1957), който е класическият български приключенски роман. Макар актуалният идеологически елемент да не липсва и тук, той е органично вписан в сюжета. Романът е увлекателно четиво за приключенията на български корабокрушенец на остров в Индийския океан, където попада на дневника на Магелан. Действието се развива по време на Втората световна война. Островът се оказва плацдарм на съперничеството между японци и американци, еднакво брутални спрямо местните „диваци“. Напразно главният герой се опитва да постигне мир между тях и белите колонизатори – накрая островът е унищожен от американските снаряди. Романът има издания в Украйна (1960) и Русия (2008).

Занимателен сюжет разгръща и недовършеният роман „Диарбекирски заточеници“, от който е написана само първата част (1960). Заедно с „Калофер войвода“ той бележи историческата тематика в юношеско-приключенското творчество на писателя. Именно то е, което гарантира мястото му в българската литература, въпреки че М. Марчевски твори в широк спектър – от сборници с народни приказки и разкази за трудната съдба на децата в т.нар. „трети свят“ (в късните си години) до политически репортажи и публицистика (в ранните), включително съставителство на енциклопедии, руско-български речник (1938) и разговорник (1945), практическо ръководство за изучаване на руски език (1940). Превежда руско-съветски писатели (М. Шолохов, М. Горки, Илф и Петров, А. Гайдар и др.), както и юношески творби от англ. и фр. ез. („Чичо-Томовата колиба“ от Х. Бичър-Стоу, „Петнадесетгодишният капитан Дик Сенд“ от Ж. Верн и др.).

Други псевд.: Марко Марковски, Марчо Марчовски, Марчо-Марча, Панкрас, д-р Панкрас, Щастлив нещастник и др.

 

Пламен Антов

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Аудиоархив


Марко Марчевски (02.11.1960 г.)

Чете разказа си „Мечо“

Файл: Марчевски чете свой разказ.mp3 (5,13 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Марко Марчевски

ЗаглавиеЖанровеГодина
Бунт : Разказиразкази1930
Окървавената Огоста : Разказиразкази1931
В страната на розите : Разказиразкази1932
Червеното знаме : Разказиразкази1932
Врагове : Романромани1934
Осем години в Съветския съюз : Кн. 1–21934
Утро над полята1935
Село : Повестповести1936
Страх : Повестповести1936 (1945)
Любов, брак и семейство. Свободна любов. Брак и семейство. Правата на жената : Що е морал?1937
Заблудени овчици : Разказиразкази1938 (1939)
Калофер войвода : Повестповести1938 (1948)
Малка философсконаучна енциклопедия1939
Българин в Москва : Рус. бълг. разговорникразговорници1940
Малка литературна енциклопедия (илюстрована) : Ч. 1–2енциклопедии1940
Практично ръководство за лесно изучаване на руски език1940
Критика на критиците1941
Руско-български разговорник : Руский в Болгарии ; Българин в СССРразговорници1944 (1945)
Руско-български речникречници1945
Септемврийски дни и нощи : Разкази и повестиповести, разкази1945
Съветски хора : [Репортажен роман]романи1945
Хайдути : Пиеса в 4. д., 1 к.пиеси1945
Малка литературна енциклопедия : Т. 1енциклопедии1946
Народни приказки : За деца и юношиприказки1946
Съветската култура1947
Кой е най-силен : Нар. приказкаприказки1948
Български народни басни и приказкибасни, приказки1948
Партийна тайна : Повестповести1948
Сините скали : Роман за юноширомани1948 (1949, 1955)
Дядо и риба : Приказка за децаприказки1949 (1955)
Партийна тайна : Повестповести1949 (1952, 1954, 1965, 1967)
Mavi kayalar : Cocuk ve genclere romanромани1950
Героите на Белица : Романромани1950 (1952, 1954, 1964)
Кирил Христов Киров, най-добрият машинист-петстотник : Очеркочерци1951
Митко Палаузов : Биогр. повестповести1951 (1952, 1953, 1957)
Mitko Palauzof : Biyogr. hikayeповести1952 (1966)
Parti sirri1954
Кой е най-силен : Бълг. нар. приказкиприказки1955
Остров Тамбокту : Ч. 1–3романи1955 (1959)
Априлски дни : [Мемоари]мемоари1956
Митко Палаузов : Пиеса в 3 д., 7 карт. : За начална и средна училищна възрастпиеси1956
Тихо пристанище : Повестповести1956
Belitsa kahramanlari : Romanромани1957
Остров Тамбукту : Романромани1958 (1960)
Тайнствените светлини : Повест : За горна училищна възрастповести1958
Tambuktu adasi : Roman романи1959 (1959–1960)
Повестиповести1959
Диарбекирски заточеници : Роман в 2 ч. : За средна и горна училищна възрастромани1960
Партизански повести : Сините скали ; Партийна тайна ; Митко Палаузовповести, романи1960
Джакомо ще стане капитан : Разказиразкази1961
Добрата чучулига : [Приказка]приказки1961
В една тъмна нощ : Приключенски повести и разказиповести, разкази1962
Златната пещера : Разкази за юноширазкази1962
Момче и мечка : Разказразкази1962
Митко Палаузов : Биогр. повест : За начална и средна училищна възрастповести1962 (1963, 1966, 1969)
Митко Палаузов : [Повест]повести1962
Лоша дума : [Приказка]приказки1964
Героите на Белица; Партийна тайна : Повести за децаповести1970 (1979)
Остров Тамбукту : Роман [за юноши]романи1970 (1973, 1977, 1985, 1989)
Тихая пристань : Повестьповести1971
Митко Палаузов : Повестповести1973
Митко Палаузов : Повест : За средна училищна възрастповести1974 (1975, 1979, 1984)
Партизански повести : Героите на Белица ; Партийна тайнаповести1974 (1975)
Ozgurluk savasi1977
Митко Палаузов : Повест : За средношколциповести1978
Остров Тамбуктуромани1979
Сините скали : Повест [за деца]повести1982
Героите на Белица : [Роман] ; Партийна тайна : [Повест]повести, романи1985
Митко Палаузов : Повестьповести1988
Дядо за риба : Приказкаприказки1989
Митко Палаузов ; Сините скали : Повести [за деца]повести1989

Книги за Марко Марчевски

АвторЗаглавиеГодина
Генов, Кр.Марко Марчевски : Литературно-критически очерк1961