Миряна Башева

Башева, Миряна Иванова (София, 11.02.1947 – София, 12.07.2020). Дъщеря на Иван Башев, загинал при инцидент на Витоша като министър на външните работи. Завършва гимназия в София (1965) и английска филология в Софийския университет (1972). Работи като литературен сътрудник в Българската телевизия (1970–1971), редактор в сп. „Отечество“ и СИФ „Бояна“, в сп. „Факел“, във в. „Сега“. Дебютира със стихове във в. „Литературен фронт“ (1972). Сътрудничи със стихове и публицистика в сп. „Септември“, „Пламък“, „Отечество“, във в. „Студентска трибуна“, „Народна култура“, „Народна младеж“ и др.

Първата стихосбирка на Башева „Тежък характер“ (1976) предизвиква положителни реакции от страна на критиката не само със своя поетически език (съчетание между преднамерено груба и дръзка образност с финес на чувството и мисълта), но и с въвличането в поезията на културните фетиши на поколението на поетесата, еднакво отзивчива към образите на ниското и на възвишеното. Тя вплита успешно съчетания на народните говори, диалекти, ползва се от турцизми по неподражаем начин.

Жената в поезията на Башева избухва при недопустимото ѝ опредметяване като „дама“ („Тежък характер“) – възвишена категория, която е заменена с „тънка дамска кожа“. Дистанцирана от понятието за „нежен пол“, фалшива брошка от старо време, тя държи за шията плача, с буйна грива се блъска във вятъра, не помни името на предишни любови, а очаква тази, която ще успее да я задържи, без да използва безпомощните стонове на „хилавите чувства“. Често подхожда с ирония към онзи смахнат навлек с медицинското име – сърце; друг път нещастието на жената се слива с празните фанфари на града, на ежедневната нелюбов, а нейният събеседник заплаща с лихвите говоренето за отсъствието на любимия човек.

Когато обвинява принца от приказките в демагогия, когато нощта се е превърнала в груба, стара мумия – тогава поетическото alter ego на Башева се обръща към собствената си езикова практика. Постоянно деконструира митовете за вечната и изгаряща любов, пред която съдбата развява риза на усмирител и бодро размахва бича („Нека да е лято“) с думите: „пак ли да гоним музика из тия глухи души?“ Почти във всяка стихосбирка на Башева пишещият човек се появява като отговор на прекалено тъжните си творчески прояви, които винаги се блъскат в драмата на живота. И няма друг път за този занаят, освен късането на сърце и нерви, изричането на истините в очите, назоваването на нещата с реалните им имена, колкото и груби понякога да са тези думи.

Стиховете на Башева представят мисленето и настроенията на младежта от средата на 70-те години, изразяват не показен бунт, а дистанцирано несъгласие и ясно разграничение от пошлата действителност. Създадени от иронична лирическа позиция, те се отличават с непримиримост към остарелите форми на съществуване и на изкуство, към консумативното отношение спрямо живота, с непоносимост към фалша и демагогията на политическата и социалната действителност при комунистическия режим. Башева смело въвежда в стиха си нови стилистични пластове, използва думи от младежкия жаргон, които придават на поезията ѝ особен чар.

По текстове на Башева („Дано“, „Тежък характер“, „Булевардът“ и др.) са създадени естрадни песни от П. Чернев, М. Белчев, Ст. Димитров, А. Косев, Ю. Ступел, С. Русинов и др., постигнали значителна популярност.

Творби на Башева са преведени на англ., нем., фр., пол., рус. и др. ез.

Йордан Василев, Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Йордан Василев