Михаил Неделчев

Неделчев, Михаил Димитров (17.07.1942, София). Потомък на Кольо Фичето и на ген. Иван Фичев – началник щаб на българската армия по време на Балканската война. Завършва гимназия в София (1960), учи радиоелектроника във ВМЕИ (дн. Техническия университет) (1962–1964), завършва славянска филология в Софийския университет (1968). Участва като студентски представител в работата на Световния конгрес по славистика в Прага (1968) в навечерието на окупацията на града от съветската армия. Печели конкурс за аспирант в Софийския университет. След активна намеса на Държавна сигурност напуска Катедрата по теория на литературата и не защитава дисертация. Редактор в сп. „Родна реч“ (1968), в. „Литературен фронт“ (1970), в отдел „Литературно наследство“ при изд. „Български писател“ (1974–1989). Доцент по теория и история на литературата (2002), професор (2008), почетен професор на Нов български университет (НБУ) от 2010. Ръководител на департамент „Нова българистика“ (1999–2010) в НБУ, създател на литературноисторическата школа „Д-р К. Кръстев“ към департамента. Член на Редакционния съвет на списанието за университетска култура „Следва“. Участва в създаването на Съюза на демократическите сили (1989) като представител на Радикалдемократическа партия. Участва в работата на Националната кръгла маса (1990). Председател на Издателския синдикат на вестник „Демокрация“. Депутат от СДС – РДП в VII Велико народно събрание (1990–1991) и в 36-ото Народно събрание (1991–1994), в рамките на чийто мандат е председател на Комисията по радио и телевизия. Участва като постоянен представител в работата на Либералния интернационал. Главен редактор на сп. „Демократически преглед“ (1993–2003), председател на Управителния съвет на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. Председател на Сдружението на българските писатели (от 2000), член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България.

Литературен историк, критик, текстолог, публицист, М. Неделчев активно публикува, студии, статии и рецензии в периодичния печат. Първата му публикация, посветена на обществената дейност на д-р К. Кръстев, е отпечатана в сп. „Литературна мисъл“ (1965). В изследванията си Неделчев развива идеите за българския литературен персонализъм, за авторовата личност и нейните социални и екзистенциални роли. Той чете творчеството на класически и съвременни български поети през близостта, но и през радикалните оттласквания между литературния и политическия персонализъм, очертава съграждането на националния литературен канон чрез подбрани биографични кодове. Най-ярката литературна личност, която М. Неделчев изследва през целия си творчески път, е личността на П. К. Яворов. В книгите си „Яворов. Сюжети на последните години“ (2016), „Слово за Яворов“ (2018) и редица студии и статии той анализира многото различни социални, националногероични и фаталнолюбовни роли на поета. Според него той е трагическият поет на България, чието посмъртно битие съгражда уникални за българското културно пространство биографични и творчески митологеми.

Друга основна тема в творчеството на Неделчев е кръгът „Мисъл“ като колективен персоналистичен модел, който до голяма степен трасира пътя за развитието на българската литература. Именно д-р К. Кръстев, П. П. Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров чрез личното си творчество и в сп. „Мисъл“ създават елитно интердисциплинарно поле, в което хармонично се допълват национално и европейско, литературна наука и публицистика, философия и психология, полемичност и просветителство. В книгата „Литературноисторическата реконструкция“ (2011) М. Неделчев аргументира нова схема за периодизация на българската литература – не като хронологично подреден мегатекст, а като съвкупност от много и различни творчески сюжети, които могат да се допълват, разгръщат, но и да прекъсват в периодите на социално-политически преломи и естетически трансформации. В книгата си „Двете култури и техните поети“ (2012) критикът аналитично интерпретира въведената от него парадигма на стоическата нормалност на литературата в периода на социализма, представя фигурите на писателите, носители на морален авторитет, устояли на изкушенията на властта и на компромисите.

Михаил Неделчев е автор на бележките към т. I на събраните съчинения на П. К. Яворов (т. I – V, 1977–1979). Работи върху издаването и коментирането на творчеството на П. П. Славейков, П. Росен, Ас. Разцветников, Хр. Силянов, Вл. Полянов и мн. др.

Носител е на множество държавни и литературни и държавни награди, български и чуждестранни, сред които орден Св. св. Кирил и Методий, I степен (2012); наградата Христо Г. Данов (2003) за хуманитаристика; Национална литературна награда Яворов (Чирпан, 2008); Голям Златен пегас (Бургас, 1999); национална награда за критика Иван Радославов и Иван Мешеков (2007), почетна награда 50 години Яворови дни (Поморие, 2008) и др. През 2015 г. става първият носител на новоучредената награда Тодор Влайков (Пирдоп); на наградата за хуманитаристика Проф. Богдан Богданов (Нов български университет, 2018) Удостоен е с венецуелския орден Франциско де Миранда, I степен; носител е на Орден за заслуги към полската култура (1998).

Елка Трайкова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова