Михалаки Георгиев

Георгиев, Михалаки (Михалаки Георгиев Лозанов) (Видин, 11.08.1852 – София, 14.02.1916). Учи в родния си град, през есента на 1869 със застъпничеството на Драган Цанков заминава за Табор, Чехия, където завършва IV клас на реалната гимназия и изкарва двугодишен курс в известното Таборско индустриално-земеделско училище (1872–1874). След дипломирането си преподава природонаучни дисциплини в четирикласното училище във Видин (1874–1878). Първата му публикация е тематично свързана със специалността му – агрономство: „За храната на растенията“ (сп. „Право“, 1873). Сътрудничи и на сп. „Читалище“. Непосредствено след Освобождението Георгиев е назначен от видинския губернатор Сергей Тухолка за управител на Видинската митница, а впоследствие става ревизор в Митническия отдел при Министерството на финансите. В периода 1880–1884 той се връща към учителстването; преподава една година в Ломската държавна реална гимназия зоология, ботаника, физика, химия; изпълнява за кратко длъжността директор, а през последните си две учителски години е първостепенен учител в Софийската мъжка гимназия. През 1884 става началник на Земеделческо-търговското отделение при Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, а през 1892 – директор на първото българско Земеделческо и промишлено изложение в Пловдив (предшественик на днешния Международен панаир в Пловдив). На 16 август 1894 Георгиев встъпва в изпълнение на длъжността секретар при Княжеското агенство във Виена, където остава до края на 1896. С указ от 14 ноември 1896 е назначен на поста княжески дипломатически агент в Белград.

След падането на режима на Константин Стоилов на 18 януари 1899, Георгиев, заедно с още няколко политически лица, бива отзован. Насочва се към журналистическа и издателска дейност, която вече му е позната, тъй като още през 1884 създава в. „Домакин. Лист за земеделието, индустрията и търговията“. В периода 1906–1908 основава и редактира в. „Балканска трибуна“ – ежедневник, неофициален орган на т.нар. Опозиционен блок, който води борба против „личния режим“ на стамболовистките правителства на Д. Петков и д-р Грудев. В рубриката „На припек и на сенка“ писателят публикува редица хуморески, сатири, стихотворения и фейлетони, сред които: „Нова песен на стар глас“ (№ 1, 1906), „Какво дума дядо Лало от село Кършни-вир: Фейлетон“ (№ 2, 3, 7, 1906), „Фейзула ходжа ефенди: Фейлетон“ (№ 2,1906), „Каква „промяна“ иска народът? Статия“ (№ 361, 1906), „Последна молба на българския данъкоплатец. Стихотворение“ (№ 40, 1907), „Прахът на един тиранин. Стихотворение“ (№ 42, 1907), „Кой пие и кой плаща. Злободневка в стихове“ (№ 44, 1907), „Кой е недозрял, народът или водителите му? Статия“ (№ 375, 1907), „Властоносци, четете историята! Статия“ (№ 378, 1908), „Държавна дисциплина“ или „дисциплинарни държавници“. Статия“ (№ 397, 1908). Ежедневникът често е конфискуван от полицията, против редакторите се повеждат съдебни дела за обида на монарха. Повикан на разпит по едно от многобройните дела срещу печата, Георгиев отказва да внесе гаранция за неотклонение и е отведен в Черната джамия (тогавашния централен затвор).

В последните години от живота си е председател на Дружеството на столичните журналисти и Дружеството на българските писатели и публицисти, чиито делегации предвожда на X Всеславянски събор в Белград (1911) и на XI Славянски журналистически конгрес в Прага (1912). Член е на Физико-медицинското общество в София в резултат на четената от него публична лекция за ембриологическите органи на рибата (1880), от 1884 е редовен член на Българското книжовно дружество, а през 1885 е избран за дописен член на Сръбското земеделско дружество в България.

В софийския дом на Георгиев от 1880 често се събират интелектуалци и хора на перото: Иван Вазов, Христо Белчев, Иван Шишманов (бивш негов ученик от Видин, 1876), д-р Кръстьо Кръстев (също негов бивш ученик – от Софийската мъжка гимназия), Атанас Илиев, проф. Беньо Цонев, Тодор Влайков. Това е първият литературен кръг в България, оформил се след Освобождението. Той предхожда литературния кръг „Мисъл“ с няколко години.

Георгиев печата първия си разказ – „Кървавото примирие: епизод от Сръбско-българската война“ (1890), в сп. „Денница“. Следващите му произведения са публикувани на страниците на списанията „Мисъл“, „Български преглед“, „Летописи“, „Ученическа беседа“, „Младина“, „Илюстрация Светлина“, „Художествена култура“, „Виделина“, „Трудолюбие“ и във вестниците „Реч“, „Вечерна поща“, „Родина“, „Църковен вестник“.

Михалаки Георгиев е един от авторите на 90-те години на XIX в., заедно с Ив. Вазов, Т. Влайков и А. Страшимиров, чиито творби оформят жанровия модел на българския разказ. Характерно за времето, те често са маркирани от допълнително уточняване: „драска“, „скица“, „хумореска“, „черти из нашия съвременен живот“, „хумореска из нашия съвременен живот“, „разказ из нашия селски живот“, „спомени от турско време“, „разказ из народния живот“ и т.н. Част от разказите и повестите на писателя („С тебешир и с въглен“, „Кочо Кюскията“, „Разкумил кума си!“, „Неразбория“, „От късмета е всичко на тоя свет“, „Имане“, „Три срещи“, „Лъжовна клетва“, „От зло на по-зло“) са с подчертана социално-критическа насоченост. Тематично те се вписват в типичните следосвобожденски сюжети: разочарование от реалността, опозицията „преди – сега“, съвременността като крах на доосвобожденските идеали, или както авторът лаконично обобщава в разказа „Три срещи“: „Рози садихме, а само тръни поникнаха!“. Други разкази на М. Георгиев (подобно някои на Т. Влайков) се обръщат към миналото, идеализирайки го като свят на патриархални ценности, далеч от хаоса на настоящето („Рада“, „Тошо“, „Молла Мутиш бег“, „Тахир беговица“). Съществена роля играе езикът – като маркер на изгубения код на разбирането, но и като богатство, пластика, изпъстрен със северозападни диалектизми (предимно от родния му край) и турцизми.

Приживе Михалаки Георгиев не издава книга със съчиненията си. Едва към 1911 той започва да планира издаване на 1 или 2 илюстровани тома. За тях са били подготвяни скици, но заболяване и политически събития възпрепятстват начинанието. Една година след смъртта му редакцията на „Походна войнишка библиотека“ издава като пореден № 23 книжка, съдържаща три от най-известните му творби: „Рада“, „Молла Мутиш бег“ и „Бай Митар пророкът“. След края на Първата световна война Г. Д. Юруков публикува два тома съчинения на Михалаки Георгиев, в които влизат седемнайсет разказа и хуморески, подбрани и подредени от Борис и Александър Георгиеви (синове на писателя). Предговор към първия том пише Иван Вазов.

Носител е на множество отличия, сред които: ордени Св. Александър, V, IV и III степен, орден Желязната корона, III степен; Народен орден за гражданска заслуга, IV степен; различни медали и кръстове.

 

Маринели Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Михалаки Георгиев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Билките в народната ни медицинаизследвания1883
Положението на филоксерната зараза в гр. Видин и мерките, които се препоръчват за ограничение на заразатаизследвания1884
Отчет върху Всеобщото земско унгарско изложение в Будапеща през 1885 г. : Рапорт до г. М-ра на финанситерапорти1885
Рапорт от Началника на Отделението за земледелието и търговията при Министерството на финансите Михалаки Георгиев [отностно производството и износа на бълг. вина] до г-на М-ра на финанситерапорти1885
Сведения по икономическото състояние на Българиясведения1888
Статистически сведения за земледелческата производителност на България при надвечерието на I-то Българско земледелско-промишлено изложениесведения1892
Така се лъже човек! : Хуморескахуморески1899
Три срещи : Спомени от миналотоспомени1899
От късмет е всичко на тоя свят : Разказ из съвр. животразкази1904
Бирникът дошел! : Комедия в 3 д. и 1 сцена / Повест, пиесирана от Михалаки Георгиевкомедии1905
Тахирбеговица : Драмат. опера в 3 д. : Из живота в България през време на робството / Текст Михалаки Георгиев. Музика Дим. х. Георгиевопери1910
Неразбория : Хуморескахуморески1917
Три разказаразкази1917
Съчинения : Т. 1–2 / С предг. от Иван Вазов : Т. 1 Разкази и хуморескиразкази, хуморески1919
Съчинения : Т. 1–2 / С предг. от Иван Вазов : Т. 2 Разкази и хуморескиразкази, хуморески1921
Из „Бирника дошел“ : Дълбоко трогателна соц. драма : 1 д. и 1 сценадрами1924
Избрани разкази : Т. 1–3 / Под. ред. на Ал. Филипов, П. Динековразкази1937 (1937–1938)
Избрани разкази : Т. 1–2 / Под. ред. на Ал. Филиповразкази1942
Шарен святпроза 1942
Избрани разкази : Т. 1. Под ред. на Ал. Филипов. – 3. изд. разкази1946
Избрани разкази / Ред. и предг. на Цветан Минковразкази1952
Съчинения : В 2 т. / Под ред. на Симеон Султанов, Иван Сестримски, В. М. Георгиев. С предг. от Петър Пондев1961
Разкази / Под ред. на Георги Караславовразкази1973
Меракът на чичо Денчо : Избрани творбипроза 1980 (2003)

Книги за Михалаки Георгиев

АвторЗаглавиеГодина
Георгиев, Б. М. Михалаки Георгиев : Биогр. бел. и спомени1960
сб.Цани Гинчев, Михалаки Георгиев, Константин Величков, Тодор Г. Влайков, Цанко Церковски в спомените на съвременниците си / Под ред. на Димо Минев и др. 1964
Русев, П. Н. Михалаки Георгиев : Лит.-крит. очерк1965
Василев, М. Михалаки Георгиев : Лит.-крит. очерк1976
сб.Литературен архив : Т. 1–8 : Т. 8: Михалаки Георгиев / Встъп. статия, публикация и комент. Весела Михайлова Малеева ; Отг. ред. Соня Баева1981
Димитрова, С. Михалаки Георгиев : Био-библиография / Библиогр. ред. Цецка Михайлова2001

Статии за Михалаки Георгиев

АвторЗаглавиеИзданиеДатаБрой
Х. Ц. [Борина Христо]Мих. Георгиев „Тахир-беговица“ : [За либретото]. Българска сбирка1910N 10
Михалаки Георгиев По случай представянето в Нар. Театър новата българска оперетка „Тахир-беговица“Художествена култура1911N 15-16
Берсенев, А. [Стоянович, Георги]. „Тахир-беговица“ : Критически етюд.Съвременна илюстрация1915N 9
Без авторМихалаки Геогиев. Заря1916N 612
Георгиев, ИванИзкуството да се живееЦърковен вестник1920N 9
Зографов, Д. С. Разказите и хумореските на Мих. Геордиев : [Рецензия]Слънце1921N 6-8
Дичев, П. Михалаки ГеоргиевЗора1926N 1996
Без авторМихалаки ГеоргиевНапред1926N 18
Божинов, АлександърХумора на здравото и хумора на болното времеСлово07.07.1926N 1222
Пашев, Б. Из очерците : „Селото в литературата ни“. Сеяч1929N 2-3
Филипов, АлександърМихалаки ГеоргиевБългарски писатели1929Т 4.
Бабев, ДимитърМихалаки ГеоргиевЛистопад1931N 9-10
Бадев, ДимитърМихалаки Георгиев – една забравена петнадесет годишнина : 14.II.1916Народна правда1931N 11
Куев, КуйоБележки по езика на Мих. ГеоргиевРодна реч1935N 2
Чилингиров, СтилиянМихалаки ГеоргиевБългарска мисъл1936N 4
Божков, Стойко„Избрани разкази“ : [Рецензия]Вестник на жената1937N 712
Николов, Малчо„Избрани разкази“ : [Рецензия]Златорог1937N 8
Тодоров, АнгелЛитературно наследствоЮжна зора (Пловдив)1937N 4
Козлуджов, Запрян"Дума - дума изкарва" : Наративното моделиране на патриархалния свят в прозата на М. Георгиев и Т. ВлайковНаучни трудове - Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Филология1937Т. 35
Андреев, Симеон„Избрани разкази“Просвета1937N 5
Бучков, ЛюбомирПисател и общественик [Михалаки Георгиев]. Час08.12.1937N 15
Данаилов, Сл.Михалаки Георгиев Избрани разкази. Т. 1 и 2.Просветно единство1938N 4
Динеков, Петър„Избрани разкази“ : РецензияОтец Паисий1938N 3
Николов, МалчоМихалаки Георгиев : 1854-1916. Българска реч1938N 6
Стоянов, М. Михалаки Георгиев – „Избрани разкази“. Т. 1.Литературен глас27.04.1938N 392
Минков, ЦветанМихалаки Георгиев : Меракът на чичо ДенчоИз българската поезия1939Ч. 2.
Бабев, ДимитърМихалаки ГеоргиевРодна реч1940N 4-5
Белев, КръстьоМихалаки ГеоргиевАнтология на новата българска литература1940Кн. 2.
Бончев, Б. Михалаки ГеоргиевЛитературен праг1940N 8
Динеков, ПетърМихалаки Георгиев : По случай 25 г. От смъртта му. Просвета1940N 7
И. Б. [Йордан Бадев].Извори на здрав и бодър смях : Михалаки ГеоргиевЗора1941N 6543
Здравелин, ПеткоТворчеството на Михалаки ГеоргиевСветлоструй1941N 14
Пенев, ПенчоМихалаки ГеоргиевДъга1941N 411
Арнаудов, МихаилЕдин незабравим поет на българското селоЛитературен глас21.05.1941N 516
Бучков, ЛюбомирБитът в прозата на Михалаки ГеоргиевЛитературен глас21.05.1941N 516
Каракостов, СтефанИван Вазов и М. ГеоргиевЛитературен глас21.05.1941N 516
Без авторПисател и народникЛитературен глас21.05.1941N 516
Динеков, ПетърРазказите на Михалаки ГеоргиевЛитературни легенди1942
Загоров, Н. Моралът на приказкитеДневник1943N 12991
Ненов-Бдинец, АсенМихалаки Георгиев и Т. Г. Влайков.Заря1943N 6666
Минков, ЦветанМихалаки ГеоргиевОчерки по българска литература1946
Руж, ИванУрокът на старите майсториВедрина1946N 30
Х.Михалаки ГеоргиевЧиталище1946N 1
Кацкова, ЛилияМихалаки Георгиев : 11.VII.1854 – 14.II.1916.Литературен фронт16.02.1946N 24
Георгиев, Б. М. Михалаки Георгиев като стопановедРадикал1948N 2
Пенев, Крум94 години от рождението на Михалаки Георгиев : 1854-1916-1948. Народ1948N 1174
Без автор100-годишнината от рождението на Михалаки ГеоргиевОтечествен фронт1952N 2570
Сестримски Иван. Относно рождената дата на Михалаки ГеоргиевИзвестия на Института за литература1952
Минков, ЦветанМихалаки Георгиев : 100 г. от рождението на писателяЛитературен фронт18.12.1952N 51
Минков, ЦветанМихалаки Георгиев : [По случай 100 г. от рождението му]Отечествен фронт1954N 3093
Попвасилев, СтефанМихалаки ГеоргиевСтроители на родната реч1954Т. 1.
Цонев, Йордан и др.Михалаки ГеоргиевКласици на българската художествена литература1954
Сестримски, ИванМихалаки ГеоргиевНародна младеж29.06.1955N 154
Константинов, ГеоргиМихалаки ГеоргиевПисатели реалисти1956Кн. 1
Константинов, ГеоргиМихалаки ГеоргиевСептември1956N 7
Сестримски, ИванНеизвестен разказ на Михалаки ГеоргиевСептември1959N 7
Пондев, ПетърДо извора на мъдросттами живата реч на народаЛитературна мисъл1961N 3
Недялков, ХристоМихалаки Георгиев като поет – сатирикСептември1964N 2
Константинов, ГеоргиМихалаки ГеоргиевПисатели – реалисти от Друмев до наши дни1965
Русев, ПеньоХуморът на Михалаки ГеоргиевЕзик и литература1965N 2
Константинов, ГеоргиВойна против сиромашията : М. Георгиев – 50 г. от смъртта муЛитературен фронт24.02.1966N 9
Аврамов, ВеселинМихалаки ГеоргиевРодна реч1968N 5
Авджиев, ЖельоМихалаки Георгиев. Българската литература след Освобождението1970
Елефтеров, СтефанМихалаки ГеоргиевСептември1972N 8
Константинова, Елка. Неподправена народна мъдрост : 120 г. от раждението на М. ГеоргиевПламък1972N 20
Първанова, АнастасияОригинален, правдив – като народа мъдър...Родна реч1973N 1
Панова, МагдаСоциалнопсихологически аспекти на отношението към земята : Според произведенията на Т. Г. Влайков, М. Георгиев, К. Петканов, А. Страшимиров и Елин Пелин.Социологически проблеми1976N 5
Ничев, ДраганЛитературните спорове нямат давност : М. Георгиев и Л. ЛазаревичПрофили и етюди1977
Пондев, ПетърМихалаки ГеоргиевБългарска художествена проза1977
Кръстев, Кръстьо К.В царството на легионите : „С тебешир и въглен“.Етюди, критики, рецензии1978
Кръстев, Кръстьо М. Георгиев и Веселин. Етюди, критики, рецензии1978
Кирова, ЛилияОчарователен хумор и жив реализъмСептемри1982N 8
Стаматов, ЛюбомирЕдин от откривателите на българското село : 130 г. от рождението на М. ГеоргиевЛитературен фронт30.09.1982N 39
Василев, МихаилМихалаки ГеоргиевТрадиции и съвременост1985
Василев, МихаилМихалаки Георгиев – пророкът. Родна реч1985N 9
Георгиев, ЛюбенМихалаки Георгиев – един от най-българските писатели в литературата ниСептември1986N 6
Георгиев, ЛюбенКато рисунки от натура : В света на Михалаки-Георгиевите страдалци и правдотърсачиЛитературна мисъл1987N 6
Радев, РадославВ търсене на темата : „Тема“ на К. Величков и „Под яворовото дърво“ на М. ГеоргиевЕзик и литература1987N 3
Георгиев, ЛюбенРеализъм, критичност, народност : Преблемът на народ и държава в творчеството на М. ГеоргиевЛитературна традиция и съвременност1991
Бакрачева, АлбенаБлизост в отличията : Особености на повествованието у М. Георгиев и О. Голдсмит.Език и литература1992N 2
Папазян, КиркорНеудобният : Първият директор на Първото изложение Пловдив'1892 [М. Георгиев]Глас30.07.1992N 177-178
Бошнаков, ДимитърИма ли кандидати за диригентската палка : 140 г. от рождението на М. Георгиев.Земеделско знаме11.08.1992N 154
Савов, СавчоМихалаки Георгиев : 140 г. от рождението на писателяРодна реч1994N 7-8
Стаматов, ЛюбомирЗабравеният реалист : За творчеството на М. ГеоргиевСловото днес23.02.2006N 7