Моис Бенароя

Кратка информация
Име Моше Хаим Бенарой
Познат катоМоис Бенароя
Роден
гр. Пловдив
Починал
Париж, Франция
Жанровелитературнокритически очерци, монографии, писма, статии, стихотворения
ИзданияБългарска мисъл, Хиперион, Хроники, Литературен свят, Народ, Нова камбана, Пряпорец, Мисъл, Макаби
Направления и кръговеКръгът около сп. „Хиперион“

Моис Бенароя (псевд. на Моше Хаим Бенарой) (Пловдив, 31.03.1896 – Париж, 11.05.1967). Завършва гимназия в Пловдив (1906), следва търговия във Виена и литература в Лайпциг и Берлин, където защитава и докторат. Работи в магазина на баща си в Пловдив, в мебелен магазин в София и като представител на американска компания за грамофонни плочи. В началото на юни 1931 емигрира със семейството си в Париж, където започва търговия с платове и открива модно шапкарско ателие. Междувременно работи като кореспондент на в. „Нова камбана“, развива интерес и към театралната режисура. Изпраща в България свои разработки върху творчеството на Иван Вазов и Пенчо Славейков – текстове, които остават непубликувани, но са запазени в личния му архив. Активен критик и литературовед с интереси, простиращи се в области като народопсихологията и въпросите на културата, обществото и нацията; автор и на стихотворения – Бенароя прекъсва литературната си дейност през 1936.

Още като ученик проявява литературни интереси. По-късно публикува стихотворения и статии с литературна критика в сп. „Хиперион“, „Хроники“, „Българска мисъл“, еврейското списание „Макаби“, в. „Народ“, „Пряпорец“, „Мисъл“, „Литературен свят“, „Нова камбана“ и др. Негови близки литературни приятели са писателите от кръга „Хиперион“ – Теодор Траянов, Иван Радославов, Вичо Иванов, Мирослав Минев и др. В течение на години българският евреин подпомага материално колегите си от този елитарен литературен кръг, особено Т. Траянов, с когото го свързват задушевни отношения. Двамата са съмишленици по проблеми на литературата и естетиката, Бенароя е автор на първата книга за Траянов („Траянов и неговият мир“, 1926), Траянов му посвещава стихосбирката си „Освободеният човек“ (1929). Съхранена е и ценна кореспонденция между Бенароя и Ив. Радославов.

Моис Бенароя пише серия от статии върху творчеството на световни писатели: Ернст Толер, Георг Брандес, Иван Крилов, Стефан Цвайг, Макс Нордау, Ерих Мария Ремарк, Емил Лудвиг, Шалом Аш, Роже Мартен дьо Гар, Марсел Пруст, Томас Ман, Станислав Пшибишевски, Пол Валери и др. Пише и върху български автори: Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Рачо Стоянов, Иван Радославов и др. Интересува се от българската народопсихология, от изграждането и пътищата на българското самосъзнание, от съдбата на българската нация и проблемите на българската интелигенция. Макар че относително рано се оттегля от литературния свят, името му остава в литературната история на 20-те години на ХХ в.

 

Елка Димитрова

Книги от Моис Бенароя

ЗаглавиеЖанровеГодина
Палестина 1919
Теодор Траянов и неговият мир1926
Стефан Цвайг 1929
Руската революцияфрагменти1930