Моис Бенароя

Моис Бенароя (псевд. на Моше Хаим Бенарой) (Пловдив, 31.03.1896 – Париж, 11.05.1967). Завършва гимназия в Пловдив (1906), следва търговия във Виена и литература в Лайпциг и Берлин, където защитава и докторат. Работи в магазина на баща си в Пловдив, в мебелен магазин в София и като представител на американска компания за грамофонни плочи. В началото на юни 1931 емигрира със семейството си в Париж, където започва търговия с платове и открива модно шапкарско ателие. Междувременно работи като кореспондент на в. „Нова камбана“, развива интерес и към театралната режисура. Изпраща в България свои разработки върху творчеството на Иван Вазов и Пенчо Славейков – текстове, които остават непубликувани, но са запазени в личния му архив. Активен критик и литературовед с интереси, простиращи се в области като народопсихологията и въпросите на културата, обществото и нацията; автор и на стихотворения – Бенароя прекъсва литературната си дейност през 1936.

Още като ученик проявява литературни интереси. По-късно публикува стихотворения и статии с литературна критика в сп. „Хиперион“, „Хроники“, „Българска мисъл“, еврейското списание „Макаби“, в. „Народ“, „Пряпорец“, „Мисъл“, „Литературен свят“, „Нова камбана“ и др. Негови близки литературни приятели са писателите от кръга „Хиперион“ – Теодор Траянов, Иван Радославов, Вичо Иванов, Мирослав Минев и др. В течение на години българският евреин подпомага материално колегите си от този елитарен литературен кръг, особено Т. Траянов, с когото го свързват задушевни отношения. Двамата са съмишленици по проблеми на литературата и естетиката, Бенароя е автор на първата книга за Траянов („Траянов и неговият мир“, 1926), Траянов му посвещава стихосбирката си „Освободеният човек“ (1929). Съхранена е и ценна кореспонденция между Бенароя и Ив. Радославов.

Моис Бенароя пише серия от статии върху творчеството на световни писатели: Ернст Толер, Георг Брандес, Иван Крилов, Стефан Цвайг, Макс Нордау, Ерих Мария Ремарк, Емил Лудвиг, Шалом Аш, Роже Мартен дьо Гар, Марсел Пруст, Томас Ман, Станислав Пшибишевски, Пол Валери и др. Пише и върху български автори: Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Рачо Стоянов, Иван Радославов и др. Интересува се от българската народопсихология, от изграждането и пътищата на българското самосъзнание, от съдбата на българската нация и проблемите на българската интелигенция. Макар че относително рано се оттегля от литературния свят, името му остава в литературната история на 20-те години на ХХ в.

Елка Димитрова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова