Надежда Радулова

Надежда Радулова; Държател: Надежда Радулова, личен архив
Кратка информация
Име Надежда Цветанова Радулова
Родена
гр. Пазарджик
Жанровепоезия, литературноисторически изследвания
ИзданияРодна реч, Литературен вестник, Народна култура/Култура, алтера

Радулова, Надежда Цветанова (Пазарджик, 24.04.1975). Завършва езиковата гимназия „Бертолд Брехт“ в Пазарджик (1994) и българска и английска филология в Софийския университет (1999). Завършва магистратура в съвместна програма на Централноевропейския университет в Будапеща (департамент Gender and Culture) и The Open University, Лондон (2001). Прави докторат към Катедрата по теория на литературата в Софийския университет на тема „Литературни палимпсести: Хилда Дулитъл, Джийн Рис, Марина Цветаева“ (2003).

Работи като редактор в сп. „алтера“ (2005–2009), главен редактор на издателство „Алтера“ (2009–2011), редактор в чуждоезиковия отдел на издателство „Просвета“ (2011–2014). В продължение на няколко години е съиздател (заедно с Димитър Савов) в издателството за детска литература „Тодор Нейков“ (2009–2014). Сътрудничи със стихове и публицистика в сп. „Родна реч“, „алтера“, в. „Култура“ и „Литературен вестник“. Съставя (заедно с Миглена Николчина) сборника „Места на любовта (В текстовете на десет източноевропейки)“ (2007).

Надежда Радулова дебютира с пет стихотворения в сп. „Родна реч“ (1992). Дебютната й стихосбирка „С мъничко зелено в усмивката“ излиза през 1994. Автор е още на стихосбирките „Дървото“, „Онемяло име“, „Алби“, „Памук, стъкло и електричество“, „Бандонеон“, „Когато заспят“ и „Малкият свят, големият свят“, излезли между 1994 и 2020, на книгата за деца „Чудна азбука“ (2012) и на изследването „Литературни палимпсести: Хилда Дулитъл, Джийн Рис, Марина Цветаева“ (2003).

Надежда Радулова е ярък представител на най-новата женска постмодерна поезия. В стиховете ѝ се наблюдава фин нюанс на диаболична атмосфера. Авторката изгражда сложен модел на света, в който подобно на концентрични кръгове се напластяват отрицание, неадаптивност, абсурд и приказни елементи. В произведенията ѝ се долавя атмосфера на добре структуриран хаос. По впечатляващ начин са смесени алогичност, фрагментарност и динамика; изобилства причудливото смесване на думи, които формират алтернативна, абсурдна представа за света. Радулова смята поезията за екстремен опит по границите на езика. За изграждане на абсурда в поетическата тъкан на лириката си тя използва разместването на буквите в даден стих и образуването на безсмислено звучащи думи. Тези творби напомнят виртуозното стихотворение на Луис Карол „Джаберуоки“ от книгата „Алиса в огледалния свят“, което впечатлява именно с ефектното разбъркване на буквите във всяка дума. Стиховете ѝ се отличават и с вплитане на приказни елементи, а също и с препратки към творчеството на Х. К. Андерсен. Надежда Радулова отделя изключително внимание на обгръщането с тайнственост на творбите си. Ключови характеристики в тях са загадъчността и трудната пропускливост към посланията, отправени в поезията ѝ.

В творчеството на поетесата се открива влиянието на творци като Атанас Далчев, Александър Геров, Борис Христов, Миглена Николчина, Емили Дикинсън, Федерико Гарсия Лорка, Т. С. Елиът, Марина Цветаева и Силвия Плат.

Важна част от профила на Н. Радулова е преводаческата ѝ работа. Тя превежда от английски език произведения на Филип Рот. Сам Савидж, Дж. М. Кутси и др.

Надежда Радулова е носител на националните награди Иван Николов (за книгата „Алби“, 2000), Николай Кънчев (за книгата „Когато заспят“, 2015), Кръстан Дянков (2009) за превода на „Човешкото петно“ от Филип Рот и „Фирмин: Приключенията на един градски плъх“ от Сам Савидж.

Нейни творби са преведени от англ., грц., нем., рум., рус., тур., унг., фр., и др. ез.

 

Боряна Владимирова

Аудиоархив


Надежда Цветанова Радулова (11.05.2018 г.)

Надежда Радулова чете стихотворението си „Роднина“

Файл: Радулова чете стихотворението си Роднина.mp3 (2,12 MB) Държател: Сп. „Тоест“ (https://toest.bg/nadezhda-radulova-rodnina)