Невена Стефанова

Стефанова, Невена Борисова (София, 20.02.1923 – София, 23.04.2012). Дъщеря на писателя Б. Светлинов. Завършва гимназия в София (1941) и живопис в Държавната художествена академия при проф. Ил. Петров (1946). През 1945 сключва брак с драматурга М. Величков. Пътува до Унгария, за да изучава унгарски език и да превежда унгарска поезия (1949–1951). Редактор в сценарната комисия на Студия за документални и хроникални филми на Българска кинематография (1951–1957), във Външния отдел на в. „Народна култура“ (1957), в сп. „Жената днес“ (1958–1959), в Студия за анимационни филми (1960–1962), в отдел „Белетристика“ на издателство „Български писател“ (1962–1975). Съставител на български брой на сп. Europe (1977). Член на FIJET (Международна федерация на журналисти и писатели по туризма) (от 1969). Съучредител на Клуба за гласност и преустройство (8 март 1988). Член на ръководството на българския ПЕН-център (от 1990).

Ранните  литературни интереси са свързани с ученическите кръжоци около вестниците „Звън“ и „Ученически подем“, в които участват и Ем. Манов, В. Петров, Ал. Вутимски, Ал. Геров, Б. Нонев. За първи път публикува своя творба в сп. „Българска реч“ през 1936. Нейни произведения излизат във вестниците „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Правда“, „Младежка искра“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Работническо дело“, в списанията „Златорог“, „Литературен живот“, „Изкуство“, „Славяни“, „Жената днес“, „Септември“, „Пламък“ и др.

Творчеството на Стефанова е жанрово своеобразно и многообразно. Лириката ѝ еволюира тематично, преминавайки през ентусиазма на следвоенната епоха и конюнктурната тематика на Съпротивата („Без име“), през патриотичното и пасторалното, често осмислени в лексиката на епохата („Гласовете на равнината“), до разработването на сложни философски теми – творчеството и неговите измерения, позицията на твореца в света, личностно-психологическата проблематика на съзряването. По-късната лирика на Стефанова се отличава със специфична конфликтност и травматичност, с издирване в посока не на съзерцанието и покоя, а на колизията и високия „интензитет“, на личностния сблъсък с реалностите на битието.

Прозата на Стефанова е преобладаващо в смесени жанрове на мемоаристиката, документалистиката и пътеписа. Личните спомени, многобройните ѝ пътувания до различни страни, както и няколкото ѝ плавания по море, дават материал за творбите ѝ. Отличителна черта на белетристиката ѝ е спонтанното, асоциативно повествование, често неспазващо стриктната синтагматична последователност. Темите за детството и майчинството определят подхода на Стефанова и я дистанцират от различните търсения на „женско писане“ в западноевропейската феминистична проза („Доверие“, „Откриване на света“). Основен обект на разказа, освен личната, разсъдителна рефлексия, е портретността („Чисти хора“, „Тридесет и три скици с перо и един автопортрет“) – тенденция, която намира израз и в няколкото ѝ книги за български художници („Книга за Васил Бараков“, „Книга за Златю Бояджиев“, „Книга за Давид Перец“). Тема на литературоведско-есеистичните ѝ текстове е осмислянето на мястото на българската литература и изкуство на фона на европейската култура („Страници от литературен бележник“).

Значима е дейността на Стефанова като преводач, съставител и редактор. Превежда най-вече от унгарски, френски и руски език: „Снегурочка“ на Н. Островски (1952), „Избрани стихове“ (1952) и „Витязът Янош“ (1953) на Ш. Петьофи, „Стихотворения“ от А. Йожеф (1953), „Избрани стихове“ от Е. Ади (1972), „Синята птица“ от М. Метерлинк (1978), „Пътешествия“ (1948) и „Човекът от луната“ (1986) от Н. Миклухо-Маклай, „Аз бях агент на Сталин“ от генерал В. Г. Кривицки (1992). Съставител на сборника „Унгарски народни приказки“ (1955), редактор на „Стръкчета трева. Избрани стихове“ от У. Уитман, съставител и преводач на „Антология на унгарската поезия“ (1967), на първата „Антология на съвременната френската поезия“ у нас (1967), съставител и редактор на „Антология на българската поезия“ във Франция (1968), съставител и преводач на „Сто шедьоври на баладата“ (1974) и „Сто шедьоври на европейската любовна лирика. ХХ в.“ (1981) и др. Заслужил деятел на културата (1980).

Творби на Стефанова са преведени на пол., рум., рус., унг., фр. и др. езици.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова