Николай Хайтов

Хайтов, Николай Александров (с. Яврово, Пловдивска обл., 15.09.1919 – София, 30.06.2002). През 1938 завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 – Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет на Софийския университет. След като се дипломира като инженер-лесовъд, работи в горски стопанства из Родопите и Рила.

Дебютира на тридесет и шест години с очерци и публицистични статии. Сътрудничи на сп. „Септември“, в. „Работническо дело“, в. „Кооперативно село“ и др. Очерците, които публикува в периодичния печат, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“, главен редактор е на сп. „Родопи“ (от 1966). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1966), негов секретар (1966–1968) и председател (1993–1999). Избран е за академик на БАН през 1997.

Автор е на редица книги с документално-историческа тематика – „Хайдути“ (1960), „Жени-хайдутки“ (1962), „Родопските комити разказват“ (1972), „Капитан Петко войвода“ (1974). През 1965 излиза „Шумки от габър“ – есеистична книга за Родопите, в която история, съвременност и природа се преплитат, за да изградят един завладяващ образ на планината.

Две години по-късно излиза и малък сборник, който превръща Николай Хайтов в един от най-значимите автори на съвременната българска литература – „Диви разкази“. След публикуването си книгата предизвиква трескава рецепция – в рамките на 10 години тя е преиздадена 6 пъти в общ тираж от около 200 000 екземпляра. Творбата става формален повод за полемика, началото на която слага статията на Никола Георгиев „Препрочитайки „Диви разкази“ от 1973, публикувана в сп. „Литературна мисъл“. Основният опонент на Н. Георгиев е Тончо Жечев. Около двамата се групират два „лагера“ – този на т. нар. „импресионистична критика“ (Т. Жечев, Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров и др.) и този на идващото ново поколение литературоведи, което се стреми към „аналитично“ изследване на литературата (Н. Георгиев, Искра Панова, Огнян Сапарев, Атанас Натев и др.). Основният прицел на „аналитиците“ обаче е не толкова импресионистичният подход, а по-скоро догматичната марксическа критика. Според литературоведа Боян Манчев полемиката около „Диви разкази“ представлява кулминацията и едновременно с това заключението на един процес на реформиране на българското литературознание. Въпреки разразилия се спор творбата получава безспорна подкрепа и от двата лагера и бива преутвърдена.

И други статии и книги на Хайтов предизвикват широки обществени дискусии: за гроба на Левски, за българския език, за български национални герои като Капитан Петко войвода.

Николай Хайтов пише и над 10 пиеси. По негови сценарии са създадени филмите „Козият рог“ (1972), „Дърво без корен“ (1974), „Мъжки времена“ (1977), телевизионната поредица „Капитан Петко войвода“ (1981), „Орисия“ (1983) и др.

Носител е на Димитровска награда за проза (1969), на литературната награда Йордан Йовков (1995), на Вазовата награда за литература (1997), както и на орден Стара планина (2000).

Произведения на Хайтов са преведени на около 30 езика.

 

Иван Христов

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Книги от Николай Хайтов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Съперници : Разкази и очерциочерци, разкази1957
Искрици от огнищетодрами1959 (1968)
Разбулена Родопа : Пътеписипътеписи1960
Хайдути : [Истор. очерци]исторически очерци1960 (1968, 1971, 1974, 1976, 1979, 1985, 2000, 2008 )
Смолян : Три върха в среднородопската историяизвороведски изследвания1962
Жени-хайдуткиизвороведски изследвания1962
Старите у домадокументалистика1962
Матей Преображенски-Миткалото : [Биогр. очерк]биографични очерци1964
Шумки от габър : Разкази разкази1965 (1966, 1971, 1973, 1977, 1981, 1984 )
Родопски властелини : [Истор. очерци]исторически очерци1965 (1974, 1976, 1983, 2000)
Асеновград в миналото : [Истор., стоп. и етногр. очерк]исторически очерци1965 (1983, 2001)
Диви разкази разкази1967 (1969, 1970, 1972, 1974, 1976, 1980, 1983, 1986, 1989, 1992, 2000, 2001, 2005, 2017)
Листья граба : [Разкази и очерци]очерци, разкази1968 (1980, 1988)
Дикие рассказыразкази1969 (1977, 1981)
Ангел войвода : Роман в картини [за деца]романи1970
Приключения в гората : [Разкази за деца]разкази1970
Ламята : Приказна повест [за деца]повести1970 ((1977, 1995)
Родопските комити разказват: Сборник спомени и разкази [1896–1912]разкази, спомени1972
Капитан Петко войвода : [Истор. очерк]исторически очерци1974 (1981, 1984, 1990)
Чакър войвода : [Разкази за деца]разкази1974
Змей : Повесть-сказка [за деца]повести1974
Бодливата роза : [Есета]есета1975 (1976, 1977, 1981, 1986 )
Публицистика : Човек-природа, език-литература, история, краезнание-фолклор, разниисторически очерци, документалистика1975
Перуански записки : [Пътепис]пътеписи1975
Разкази с опашки : Разкази за децаразкази1976
Момчил юнак : [Истор. разказ за деца]разкази1976
Надникване в съкровеното : [Интервюта]интервюта1977
Хвъркатото корито : Разкази и есетаесета, разкази1979 (1982)
Хвъркатото корито : Разкази и есетаесета, разкази1979 (1982)
Избрани произведения: В 2 т.1979
Магьосникът от Брезе : Разказиразкази1980
За творчеството : [Интервюта]интервюта1982
Разкази и есетаесета, разкази1984
Миналото на Яврово, Девин, Манастир : [Ист. очерци]исторически очерци1985
Да възседнеш глиган : Разказиразкази1985
Последните мигове и гробът на Васил Левски : [Изследване]изследвания1985 (1987)
Пиесипиеси1986
Светогорски запискипътеписи1987 (1994)
Истини в сянка : Статии, есета, интервютаесета, интервюта, статии1987
Африкански записки : [Пътепис]пътеписи1988
Диви разкази ; Шумки от габър : [Разкази]разкази1999
Хайдути ; Родопски властелини : [Очерци]очерци2000
Бележки по тефтерчето на Васил Левскибележки2001
Троянските коне в България : Публицистика : Кн. 1–22001 (2002, 2004, 2013)
Кой и защо унищожи гроба на Васил Левскиизследвания2004 (2018)
Непубликуван дневник 1986–1992дневници2009
Съчинения в седемнайсет тома2009