Николай Марангозов

Николай Марангозов.; Държател: Национала библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Кратка информация
Име Николай Цанев Нейков
ПсевдонимНиколай Марангозов
Роден
гр. Плачковци
Починал
гр. София
ИзданияЗлаторог, Картинна галерия, Летец, Луна, Сердика, Стара планина, К’во да е, Литературен критик, Славейче, Смях и сълзи, Студентска борба

Марангозов, Николай (псевд. на Николай Цанев Нейков) (с. Късовци, дн. към гр. Плачковци, Габровска обл., 2.01.1900 – София, 3.11.1967). Учи в колиби Нейчовци, Ловешка обл., и в Трявна, завършва Априловската гимназия в Габрово (1920). Учител в Садово (1921–1923). Следва архитектура и същевременно работи в Дрезден и Берлин (1923–1932). Архитект на свободна практика (от 1932), архитект във „Въздушни войски“ (1942–1943), в „Балкантурист“ (1946–1947), главен редактор (1958–1965) на сп. „Картинна галерия“. По негови проекти са построени аерогарата в София, първите хотели в курорта „Дружба“ (дн. „Св. Константин“) край Варна и др.

За пръв път печата през 1908 във в. „Славейче“ (Казанлък). Като гимназист редактира сп. „Луна“ (Габрово, 1919). Сътрудничи на в. „К’во да е“, „Литературен критик“, „Студентска борба“, на сп. „Златорог“, „Смях и сълзи“, „Стара планина“, „Летец“, „Сердика“ и др., на немското сп. „Der Sturm“. Превежда предимно поезия – oт З. Н. Гипиус, С. П. Шчипачов, Н. С. Тихонов, А. Т. Твардовски. К. В. Симонов, Р. Гамзатов, Й. Бехер, М. Цимеринг, В. Незвал и др.  

Николай Марангозов е автор на стихотворения и поеми в класически и свободен стих. Обогатява жанрово българската поема с редица разновидности – поема-репортаж, поема-пътепис, поема-легенда, автобиографична поема и др. Тематичният обхват на поезията му е широк: от селския примитив и дивата природа до урбанистичния пейзаж и завоеванията на техническата цивилизация; от интимните трепети до гражданските и социалните вълнения, войната и следвоенните промени; от фолклорните предания и легенди до културно-историческите мотиви; от съприкосновението с корените до „интериорите“ на отчуждената и скептична душа. Творческата еволюция на Марангозов е показателна за тенденциите в българската литература между двете световни войни – от символизма през авангардните течения до реализма. Ранните му стихове, отпечатани в стихосбирката „Под разцъфналите липи“ и в сп. „Луна“, са в лоното на символизма. Цикълът „Хербарий“ (1919–1922), включен по-късно в сборника „Годишни кръгове“, е опит за пародийно преодоляване на символистична поетика. Стремежът към новаторство намира завършен художествен израз в стихосбирката „Нула. Хулигански елегии“, издадена в отсъствие на автора от Гео Милев, който измисля заглавието и псевдонима Н. Янтар. В бели, скъсени до минимум стихове Марангозов смесва елементи от полюсни семантични и стилистични равнища в ярка експресионистично-сюрреалистична образност при подчертано иронични, самоироничнн и гротескови ракурси. Осъщественото от Марангозов спояване на авангардни художествени принципи с елементи на родния примитив дава основание на Гео Милев да отправи известния си призив за „оварваряване“ на българската поезия.

Лириката на Марангозов от последвалото десетилетие продължава линията на „Нула“. Към края на 30-те години авангардистката теза за примитива като израз на универсално човешкото се преражда у Марангозов в народностно-демократична естетика и поетика. Поемите „Легенда за село Късовци“ и „На повратки в село“ са поврат към традиционната  реалистична образност и силаботоническия стих. Последвалите поеми и стихотворни цикли – „Заник и поник в Балкана“, „Родословие“ и др., се отличават с пластична образност и вкус към автентичното, с народнопесенна мелодика и етнографски колорит. Разнопосочните дирения на Марангозов са споени от стремежа към създаване на родно изкуство.

Други псевд.: Валерий Есен, Любокрас, Николаус

 

Цветанка Атанасова (текст и библиография)

Аудиоархив


Николай Марангозов (09.01.1960 г.)

Разказва за първото си отпечатано произведение във в. „Славейче“, когато е бил осемгодишен, как започва да пише за деца; авторско изпълнение на „Вечният Вазов“.

Файл: Марангозов – спомени и стихотворението „Вечният Вазов“.mp3 (3,58 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Николай Марангозов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Под разцъфналите липистихотворения1918
Нула : Хулигански елегии / Н. Янтарелегии1923
На повратки в село поеми1940 (1942, 1946, 1960, 1966, 2000,2005)
Легендилегенди1945 (1947)
Ковачница на мира 1944-1947стихотворения1947
Повест за бялата кооперация поеми1947
Годишни кръгове : 1919-1943поеми, стихове1948
Жива легендастихове1950
Приказен град стихове1950
От Ялово до Воронеж : Пътеписна поема поеми1951 (1955)
Писмо от Артек поеми1951
Чехословашка рапсодияпоеми, стихотворения1952
2 юли : Лиричен репортажрепортажи1953
Пионерски постстихове1954
Тринадесет есени : Лирична хроникахроники1954
Цвятко с татко с камионпоеми1954
На отечествен постстихотворения1955
Заветен пътстихотворения1957
Рилското морепоеми1957
Избрани стихотворения и поемипоеми, стихотворения1958
Паметен денприказки, стихове1958
Крилатото звено : Избрани творби за пионери1960
Избрани произведения / С предг. от Петър Динеков1961
Къщата с червеното мушкато : [Разказ в стихове за Г. Димитров]разкази, стихове1962
Заник и поник в Балканапоеми1963 (1966)
Запролетена родина стихотворения1965
Кремиковска приказка : Поема за поинерипоеми1965
Русия въжделена : Лирична хроника в 9 цикълахроники1965
На повратки в село ; Заник и поник в Балкана : [Лирически поеми]поеми1966
Сурвакари при Дядо [Димитър Благоев] поеми1966
Сама китка стихотворения1967
Родословиепоеми1969
Щъркелова пролетстихотворения1978
Стихотворения и поемипоеми, стихотворения1981
Пора весенняя / Пер. с болг. Леон Жановстихотворения1981

Книги за Николай Марангозов

АвторЗаглавиеГодина
Мочуров, Атанас СавовНиколай Марангозов : Лит.-крит. очерк1964
Георгиев, Никола ГеоргиевНа повратки в село - или към света? : Никола Вапцаров и Николай Марангозов по кръстопътищата на бълг. лит.1999