Никола Фурнаджиев

Никола Фурнаджиев; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Никола Йорданов Фурнаджиев
Роден
гр. Пазарджик
Починал
гр. София
Жанровепътеписи, рецензии, статии, стихотворения
ИзданияНов път, Ученическа мисъл, Изгрев, К’во да е, Наши дни, Съвременник
Направления и кръговеКръгът около сп. „Нов път“

Фурнаджиев, Никола Йорданов (Пазарджик, 27.05.1903 – София, 26.01.1968). В детството си Н. Фурнаджиев сменя няколко местожителства – работата на баща му като техник в Околийското инженерство налага семейството често да се мести. Живеят последователно в Сливен, Елена, отново в Сливен и в Чирпан. Отраства сред впечатления от войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна), работническите бунтове и социалистическите брожения. През 1922 завършва гимназия в Чирпан и записва медицина в София. Става член на стачния комитет на студентската стачка от 1924, след което минава в нелегалност. След атентата в църквата „Света Неделя“ на 16.04.1925 е арестуван в Чирпан, доведен под стража в София и затворен в Дирекцията на обществената безопасност. Спасява го застъпничеството на социалдемократа Димитър Нейков, приятел на баща му, остава „под надзор“ в Чирпан за известно време. През 1930 завършва философия и педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. От 17.09.1930 до 20.05.1931 е член на редакционната колегия на в. „Съвременник“ (заедно с Георги Константинов и Йордан Стубел), където през 1932 обнародва остра статия срещу Хитлер и фашизма. Работи като стажант-учител в Трета мъжка гимназия в София, като библиотекар в Министерството на народното просвещение (1932), учител в Българското училище в Цариград (1933–1938), в Пазарджик (1938–1939) и във Втора девическа гимназия в София (1940–1944). След 1944 започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 до 1949 е главен редактор на в. „Литературен фронт“, следва назначението му като главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в издателство „Български писател“ и редакторството му в сп. „Септември“ (1961–1963). Членува в БКП и СБП.

Първото запазено стихотворение на Н. Фурнаджиев (в ръкопис) е тъжно нюансираното „Песен“ (13.11.1917). За пръв път публикува свой текст като ученик в хумористичния вестник „К’во да е“ (1918) – хумористичното стихотворение „Неволи“. Броят е конфискуван за „обида на пагона“ (антивоенни текстове) и редакторите заедно с неколцина „кводаисти“ са арестувани. Фурнаджиев престоява две нощи в мазето на Военното комендантство и претърпява два разпита. Следва редовното му сътрудничество на вестника – там той публикува около 30 стихотворения, както и множество прозаически текстове с псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Ранните му литературни пристрастия клонят към един доста разнороден пантеон от български поети: Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев. За свои учители избира Славейков и Яворов, символистите също оказват влияние върху началните му стихотворни опити, към които самият той по-късно е скептичен. Любим поет му е и Александър Блок – още като ученик превежда неговото стихотворение „О подвигах, о доблестях, о славе“ и го публикува в сп. „Изгрев“. По-късно ще обикне Гео-Милевия призив към оварваряване, като обаче се дистанцира от вкуса му към авангардистките експерименти. През 1919 печата в сп. „Ученическа мисъл“ с псевдонима Ник. Брезин. През 1923–1924 сътрудничи на сп. „Нов път“, редактирано от Георги Бакалов – това е и началото на сериозното му поетическо присъствие – такова каквото то остава в литературната ни история. В Бакаловото списание Фурнаджиев е активен сътрудник със стихове и рецензии (за книги, периодични издания, театрални постановки). Това е и времето и мястото на „четворката от „Нов път“ – общността от млади литератори, формирана под влияние на Г. Бакалов и превърнала се в емблема на списанието му. Тя се състои от критика Георги Цанев и писателите Николай Фурнаджиев, Асен Разцветников и Ангел Каралийчев. През 1924 Бакалов издава първите книги на тримата си млади сътрудници писатели. Така се появяват стихосбирките „Жертвени клади“ на А. Разцветников и „Пролетен вятър“ на Н. Фурнаджиев, както и сборникът с разкази „Ръж“ на А. Каралийчев (до този момент само той има свое издание – брошурата с поемата „Мауна Лоа“). Трите книги, заедно с Гео-Милевата поема „Септември“ поставят основите на т.нар. „септемврийска литература“ (тук ще попадне и романът на Антон Страшимиров „Хоро“ (1928), както и редица други по-малко известни текстове от 20-те години и след това). Макар книгите на писателите от „Нов път“ да са в трудно видима връзка със Септемврийското въстание (за разлика от Гео-Милевата поема например), те са негов литературен отзвук и така се приемат от обществеността, което води до политически реакции срещу тях. Убеден комунист и привърженик на революционното изкуство, Фурнаджиев е сред активно съпреживяващите Септемврийските събития от 1923, неговият „Пролетен вятър“ обаче е много повече книга на стихиите и на митично-фолклорните реалии, отколкото на социално-политическата действителност. Има впрочем и версия, според която Септември ’23 с историческия си братоубийствен мотив по-скоро задейства старо лично угризение на поета, отколкото реално направлява стихосбирката. Така или иначе, книгата е сред уникалните текстове на литературата ни и дори самият ѝ автор повече не успява да удържи ярката ѝ, мощна, самобитна стилистика. Приеман от някои критици като имажинист заради образността на ранната си поезия, Фурнаджиев не идентифицира себе си с това направление.

Непосредствено след поетическите екстази и потреси от въстанието и последвалите официозни критики четворката от „Нов път“ става обект на атака и от „своята“ политическа страна. След литературното четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на П. К. Яворов (2.11.1924) А. Разцветников, А. Каралийчев, Н. Фурнаджиев и Г. Цанев биват нарочени от БКП в „общоделство“ с буржоазията заради участието си в събитието заедно със сътрудниците на „Златорог“. Следват ожесточени нападки към „четворката“ от страна на „Нов път“ и литературно-научното приложение на в. „Наши дни“ в лицето на Георги Бакалов и Тодор Павлов, чието сектантство достига дотам, да заявят, че Яворов като буржоазен индивидуалист няма защо да бъде честван. Оттогава датира и разривът на четиримата млади литератори с „Нов път“ и „Наши дни“, и началото на сътрудничеството им с далеч по-литературното издание „Златорог“. (Всъщност „четворката“ планира свое, по-широко издание, в което да влизат и леви земеделци, и социалдемократи, но атентатът през 1925 и последвалите гонения осуетяват осъществяването на тази идея.) Така от 1925 Фурнаджиев вече е златорожец. Периодът след „Пролетен вятър“ за него е белязан от творческо униние – текстовете му издават душевно раздвоение и мъчително лутане, за известно време дори престава да публикува. През 1928 излиза втората му стихосбирка „Дъга“, а през 1938 публикува „Стихотворения“. Втората половина на 30-те и началото на 40-те години за поета минават под знака на антифашистките настроения и надежди за край на стария и раждане на нов свят (в поетическата матрица на Христо Смирненски). Първите си стихотворни прояви след 9 септември 1944 очаквано посвещава на теми и персонажи на „новото време“ и на настроения на казионния оптимизъм. Стиховете му се населват с партизани, съветски освободители, социалистическо строителство и родни красоти, в центъра на които стои, разбира се, Партията. Появяват се стихосбирките „Велики дни“ (1950), „По пътищата ти вървях“ (1958), „Избрани стихотворения“ (1968), „Слънце над планините“ (1961), „Най-трудното“ (1964). Пише книги с поезия за деца. През 1952 излиза първата му пътеписна творба – „Между приятели“, а три години по-късно и втората – „Пътуване до Чили“. И в кариерата, и в писането си някогашният самобитен поет и радетел за социална справедливост все повече се доближава до фигурата на държавния поет. Все пак в късната му лирика прави впечатление умъдреният глас на равносметката.

Никола Фурнаджиев добива известност и с преводите си на поезия от руски език.

Носител е на Димитровска награда (1951, 1959), обявен е за заслужил деятел на културата (1965).

Псевд.: Веселяк, Дядо Лука, Ник. Брезин, К. Йорданов, Скорпион, Ч. Тодоров, Фиделио.

Произведенията му са преведени на англ., пол., рум., рус., унг., фр., чеш. и др. езици.

 

Елка Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Аудиоархив


Никола Йорданов Фурнаджиев

Изпълнява стихотворенията си „Конници“ и „Пролетен вятър“.

Файл: Фурнаджиев изпълнява свои стихотворения.mp3 (2,63 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Никола Фурнаджиев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Пролетен вятър: Стихотворениястихотворения1925 (1981, 1995, 2000, 2006)
Дъга: Стихотворениястихотворения1928
Златни клонки: Сб. приказки за децаприказки1933
Стихотворениястихотворения1938 (1962, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1973,1978, 1992)
Правописен речник с упътвания във връзка с материала по български език в основното училищеучебни помагала1939 (1942)
Велики дни стихотворения1950
Между приятели: Пътни бележкипътни бележки1952
Смели пионери: Стихове за деца и юношистихове1953 (1956)
Пътуване до Чили: Срещи и впечатленияпътеписи, пътни бележки1955
По пътищата ти вървях: Стихотворениястихотворения1958
Лагерна вечер: Стихове за деца и юношистихове1959
Слънце над планините: Стихотворениястихотворения1961
Години чудни: Стихотворениястихотворения1962
Избрани стихотворениястихотворения1963 (1968)
Най-трудното: Лирикалирика1964
Родино свидна: Избрани стихотворения за деца и юношистихотворения1964
Какъв ще стана: Стихотворениястихотворения1966
Съчинения: В 4 т. (1970-1973)пътеписи, спомени, статии1970
Избрани преводи1983
Съчинения: В 2 т1983
Пробудена земя: Стихотворения [за деца]стихотворения1989

Книги за Никола Фурнаджиев

АвторЗаглавиеГодина
Цанев, Георги Никола Фурнаджиев: Литературно-критически очерк1963
КолективАсен Разцветников, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев в спомените на съвременниците си1976
Грънчарова, Стоянка Никола Фурнаджиев: 1903-1968: Био-библиография1983
Сестримски, Иван Никола Фурнаджиев : Литературнокритически очерк1986
Кьосев, Александър Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време1988
Бояджиев, Димитър Димитър Бояджиев, Теодор Траянов, Никола Фурнаджиев : Инвентарни описи [на архивни документи]1988
Мевсим, Хюсеин Никола Фурнаджиев и Истанбул: Студия2015