Петко Росен

Петко Росен (псевд. на Петко Георгиев Чорбаджиев) (Ковчас, Лозенградско, дн. Турция, 15.10.1880 – Бургас, 30.04.1944). През 1891 семейството се премества в Бургас, където Росен е записан в Бургаското трикласно училищe. След смъртта на баща си напуска училище (1894), за да помогне на майка си при уреждането на тежкото материално състояние на семейството. През 1896 продължава трети клас в Сливенската гимназия, но и активно се самообразова, изпитва силно влияние от руската класическа литература, от народника Надсон, увлича се от социалистически идеи. В гимназията в Сливен учи заедно с Минко Савов – Неволин; в Сливен се запознава и дружи с Димитър Иванов – бъдещия Елин Пелин, с начеващия поет Димитър Подвързачов, с Пейо Яворов, с когото се сближава по линия на македонската борба. Изключен от Сливенската гимназия, Росен завършва гимназиалното си образование в Русе (1901) и още същата година със съдействието на Петко Каравелов записва филология в Софийския университет. След по-малко от година се прехвърля в Юридическия факултет. Общува с младежи със социалистически възгледи, член е на студентската македоно-одринска група. Състудент на Росен е и Кирил Христов. В София общува още с Петко Тодоров, среща се неколкократно с Пенчо Славейков, но най-дълга дружба го свързва с Антон Страшимиров, който е и негов литературен кръстник, запознава го с Тодор Влайков и д-р Кръстев. Поради участие в университетски бунт Росен е изключен от университета и продължава следването си в Париж и Женева. През 1909 завършва право в Женева и през същата година се установява в Бургас, където остава до края на живота си. Изпитва силното влияние на народничеството и толстоизма. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Работи като адвокат, занимава се и с родовите си имоти (чифлик, мелница, предачна фабрика и др.). Окръжен управител на Бургас (1918–1919). През 30-те години става член на Демократическата партия, а в периода 1931–1934 е народен представител от същата партия. Обявява се против войната и в защита на „непобедимата славянщина“. Заема постове в Славянския съюз, сред инициаторите е за създаване на българо-съветско дружество. За славянофилските си убеждения в навечерието на Втората световна война Росен е интерниран за шест месеца в Панагюрище (1939). Един от защитниците на българските евреи.

Росен е автор на критически отзиви, портрети, разкази, пътеписи, очерци. Публикува първата си критическа статия през 1904 в сп. „Демократически преглед“ („Съвременността в литературата ни“ (Антон Страшимиров и новата му повест „На кръстопът“). Подписва я с псевдонима Росен. Сътрудничи активно на списанието (1904–1906). На страниците на „Демократически преглед“ и под перото на Росен се заражда и критическият мит Траянов (статията „Моите симпатии“, която слага началото на традиционната по-сетне за списанието форма на годишни литературни прегледи ). Сътрудничи още на сп. „Мисъл“, в. „Заря“, в. „Слово“, в. „Свободна реч“, в. „Пряпорец“, в. „Бургаски фар“, в. „Бургаска поща“, сп. „Съвременна илюстрация“, сп. „Огнище“, сп. „Съвременна мисъл“, сп. „Слънце“, сп. „Свободно мнение“, сп. „Свободна дума“, сп. „Обществена обнова“, сп. „Демократия“ и др., в които публикува пътеписи и кратки критически бележки. Завежда отдел „Литературна хроника“ на сп. „Просвета“, където помества поредица от литературни портрети и кратки рецензии. Голям успех и популярност печели със статията си „Кому принадлежи Ботев“. Интензивни литературни полемики предизвикват статиите на Росен „Г. Стаматов и неговият критик“, „Харман“ „Моите симпатии“, „Условията и българският писател“, „Вълк мина през село“ и др. Интересни като формат са и неговите кратки рецензии, публикувани под заглавието „Литературен ситнеж“ в сп. „Обществена обнова“ (1920, № 10) и сп. „Демократия“ (1922, № 12). Приживе излизат книгите на Росен „От Дунав до Бяло море. Видено и преживено“ (1927, 1943), „На Енювден. Литературни сенки и силуети“ (1928), „Между народа. Видено и чуто“ (1933), „В поле широко. Видено и преживено“ (1938). Петата му книга „През гори зелени“ остава в ръкопис – замислена като втори том на излязлата през 1938 книга „В поле широко. Видено и преживено“. Тя е спряна от Националната пропаганда през 1943, защото „авторът ѝ бил с лоша атестация“.

Първата книга на Росен „От Дунав до Бяло море. Видено и преживено“ възхвалява българската земя, проследява политическата и културната ѝ история. Втората – „На Енювден. Литературни сенки и силуети“, включва очерци за български поети и писатели, повечето от които авторът лично познава. Третата му книга – „Между народа. Видено и чуто“, е писана по време на депутатския му мандат и съдържа размисли върху характера на българина, философията на неговата история, богатствата на фолклора и етнографските му ценности. Четвъртата книга на Росен – „В поле широко. Видено и преживено“, е подчертано автобиографична и разгръща народопсихологически наблюдения. Макар и не твърде обемно, творчеството на Росен е ярко като идеи и изразни средства. Народопсихолог, пътеписец, той коментира явления и събития и от социалния живот – закони, наредби, реформи. Пътеписните му текстове се отличават с богата културно-историческа фактура, етнопсихология и философия, пейзажна естетика.

Росен е известен и с поредицата литературнокритически фейлетони „Сурва, сурва година“, помествани ежегодно през януари във вестниците „Зора“ (1928–1932) и „Слово“ (1932–1944). В периода 1923–1928 фейлетоните не излизат. Литературнокритически текстове на писател, остроумни и афористични, създавани с убеждението, че „критиката е изкуство, не наука“, „сурвакниците“ са преглед на литературната продукция за предходната година, разделена по жанрове – поезия, белетристика, критика, литература за деца, периодични издания. Отличават се с богата ерудиция, с анализи на модерни течения като символизма, експресионизма, парнасизма, футуризма и др., със синтетични и остроумни портрети, а критическият език на Росен е богат на метафори и афористични обобщения, често пъти остър и краен. Самият автор определя стила си като „критичен сарказъм“. Статиите му „Условията на българския писател“ (в. „Зора“, № 73–75, 3–6 авг. 1919), „Моите симпатии“ (1906, сп. „Демократически преглед“), „Г. Стаматов и неговият критик“ („Демократически преглед“, 1904, № 15) провокират полемики.

Книгите на Петко Росен не са преиздавани, нито популяризирани по време на тоталитарния режим у нас. През 1963 излиза томът „Спомени и размисли“. Негови избрани съчинения със заглавие „През гори зелени“ излизат едва през 1982. В периода 2011–2015 е осъществено пълно събрание на съчиненията му в 10 тома.

Александра Антонова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Петко Росен

ЗаглавиеЖанровеГодина
Патриотическата песен на Освобождението ни : Речречи1908
От Дунав до Бяло море : Видено и преживяно1927 (1943)
На Енювден : Литературни сенки и силуетилитературнокритически очерци1928
Между народа : Видено и чуто1933
В поле широко : Видено и преживяно1938
Спомени и размислиспомени, размисли1963
През гори зелени : Разкази, очерци, статииочерци, разкази, статии1982
Съчинения : в 10 тома2011 (2011-2015)

Книги за Петко Росен

АвторЗаглавиеГодина
Воденичарова, Е. Д. Петко Росен2006
Радойнова, Д. Росеново и Петко Росен 2010