Петко Тодоров

Петко Тодоров.; Държател: Национала библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Кратка информация
Име Петко Юрданов Тодоров
Роден
гр. Елена
Починал
Шато д’Е, Швейцария
Жанроведрами, идилии, разкази, стихотворения
ИзданияИскра, Мисъл, Ново време, Светлина, Другар, Работнически вестник, Съвременна младеж, Червен народен календар
Направления и кръговеКръгът „Мисъл“

Тодоров, Петко Юрданов (Елена, 26.09.1879 – Шато д’Е, Швейцария, 14.02.1916). Роден в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Учи гимназия в Търново (1894–1895). Като ученик се увлича от идеите на социалдемокрацията, чете марксистка литература, създава литературни групи, устройва неделни четения. През 1896 г. заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постъпва в „Лисе насионал“. Чете руска и френска литература (А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Л. Н. Толстой, Г. Флобер, Ги дьо Мопасан и др.), сътрудничи на в. „Ла Депеш“, свързва се с френски общественици – Ж. Жорес и др. Пише антимонархически статии. През 1897 г. се връща в България. Установява се в Русе, заедно с Ив. Белинов издава в. „Законност“, в който помества статии по обществено-политически въпроси. Заради Възвание към русенските граждани, насочено срещу правителството и княза, е изправен пред Русенския окръжен съд, но е освободен като малолетен. Следва право в Берн, Швейцария (1898), литература в Берлин и Лайпциг; завършва през 1904. В началото на XX в. под влияние на П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на немския индивидуализъм. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където се запознава и се сближава с М. Горки. Умира в Швейцария; тленните му останки са пренесени и погребани в София на 15 юни 1921 г.

Първото си произведение – очерк за Иларион Макариополски, Тодоров написва като ученик във второ отделение. В ученическите си години пише стихотворения, разказчета и скици, които печата в ученическите издания в. „Другар“ и в. „Съвременна младеж“, а по-късно – в списанията „Искра“, „Светлина“ и др. Някои от тях събира в първата си книга „Драски“ (с псевдоним Пенко). Следващата му книга „Стихове на скучната лира“ излиза под същия псевдоним. Ранното творчество на Тодоров е повлияно изцяло от идеите на социалдемокрацията, разработва социални проблеми, но не се отличава със забележителни художествени качества. Петко Тодоров продължава да пише социални разкази и в Тулуза – публикува ги в социалистическите издания „Ново време“, „Работнически вестник“, „Червен народен календар“ и др.

В края на 1899 г. написва първата си идилия – „Певец“, бележеща промяна в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на индивидуализма. В следващите произведения – идилии и драми, Тодоров съчетава тези идеи с изконно български психоемоционални характеристики; в народностното начало търси общочовешки измерения в душевността и поведението на личността. Творбите му са романтико-реалистични.

През първото десетилетие на XX в. Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот – независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец. Произведенията му носят печата на горд характер, душевен финес и извисена духовност. Тодоров се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Бунта си срещу ефимерността на социалното и всекидневното човешко битие демонстрира в зрялото си творчество чрез гордо отшелничество. Живее в близко духовно родство с кръга „Мисъл“, с философските, естетическите и художествени търсения на д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. К. Яворов. Активно присъства в българския литературен живот; създава драмите „Зидари“, „Страхил страшен хайдутин“, „Самодива“, Невяста Боряна“, „Змейова сватба“ и „Първите“, един том „Идилии“. Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използваните като художествена канава народни поверия. Под влияние на Х. Ибсен и Г. Хауптман Тодоров превръща художествените си обобщения в образи-символи. Търсенията за самоизява на творческата, градивната личност стават основна тема в зрялото му творчество. Типичен герой на идилиите му е гордият, независим, волен човек – харамията, несретникът, отличаващ се със силен дух и висока нравственост (Калина от „Мечкар“, гусларят от „Гусларева майка“, Косьо от „Змейно“, Бойко от „Несретник“ и др.). Тодоров пресъздава интензивното духовно горене, драматичните кризи в съзнанието на самотника. Творбите му се отличават с романтично приповдигната емоционална атмосфера и изящен пейзажен рисунък. Богатата образност и своеобразният слог превръщат някои от идилиите в художествен синтез между поезия и проза.

Популярността на Тодоров се дължи повече на неговите драми, които и днес се поставят на сцена – най-вече на „Зидари“ и „Първите“. В драматургичното си творчество той залага на фолклорно-фантастични, песенни, приказни и баладни сюжети, разгърнати на фона на патриархалния бит, като откроява и в тях образа на самотника, на носителя на волния дух, копнежа по младост и свобода, конфликта между личността и социалната среда.

Псевд.: Пенко, Н. Бойко, П. Слезкин, Стрезо и др.

 

Елка Константинова, Пенка Ватова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Книги от Петко Тодоров

ЗаглавиеЖанровеГодина
Идилии : Т. 1-2. идилии (1945–1946 )
Драскиминиатюри, скици, стихове1894
Стихове на скучната лирастихове1895
Защитителна рѣчь на П. Ю. Тодоровъ произнесена предъ Руссен. окрѫж. сѫдъ, при разглеждание дѣлото по обвинението му въ оскѫрбление особата на князъ Фердинанда1898
Зидари : Драма в 4 д.драми1899 (1929, 1939, 1982)
Самодива : Драмадрами1904 (1931)
Идилииидилии1908 (1918, 1969, 1985, 2003)
Драмидрами1910
Съчинения1922 (1929)
Невяста Боряна ; Страхил страшен хайдутин : Драмидрами1932
Змейова сватба : Драма в 2 д. драми1932
Първите : Драма в 3 д. драми1934 (1949, 1961)
Славяните и българската литература : Лит. статиистатии1944
Драмидрами1946
Избрани произведения1948
Събрани произведения : В 3 т.: Т. 1: Идилии, разкази и очеркиидилии, очерци, разкази1957
Събрани произведения : В 3 т.: Т. 2: Драмидрами1957
Събрани произведения : В 3 т.: Т. 3: Ранни творби, статии, документи1958
Писма: Под ред. [и с предг.] на Любен Георгиевписма1966
Избрани творби1968
Идилии, разкази, драмидрами, идилии, разкази1972
Събрани съчинения В 4 т.: Т. 1: Идилииидилии1979
Събрани съчинения В 4 т.: Т. 2: Драмидрами1980
Събрани съчинения В 4 т: Т. 3: Статиистатии1980
Събрани съчинения В 4 т.: Т. 4: Писма писма1981
Идилии и новелиидилии, новели1993
Произведения [Цветан Радославов, Стоян Михайловски, Кирил и Методий, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров]. Ч. 3. 2002

Книги за Петко Тодоров

АвторЗаглавиеГодина
Кирилов, ИванП. Ю. Тодоров : Биографични бележки (б. г.)
Кръстев, Кръстьо Петко Тодоров [Кръстев, Миролюб, К.] (б. г.)
КолективПетко Ю. Тодоровъ : Литературенъ сборникъ за десетгодишнината отъ смъртьта на писателя1926
Vilinskij, Sergij Petko Jur. Todorov : (Život a dílo)1933
Куев, Куйо Народни думи и изрази в творчеството на П. Ю. Тодоров1935
Данчев, Пенчо Индивидуализъм в българската литература1949
Чилингиров, Стилиян Моите съвременници : Спомени1955
Велчев, Велчо Откъс от дневника на писателя П. Ю. Тодоров1956
Велчева, Елена Страници из живота и творчеството на П. Ю. Тодоров : Към идейната характеристика на писателя1959
КолективТодоров, Петко - Неизвестни статии на П. Ю. Тодоров във френския печат1959
Константинов, Георги Писатели реалисти [Кн.] 2. 1960
Георгиев, Любен Петко Ю. Тодоров : Литературно-критически очерк1961
Борис Делчев (ред.)Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров в спомените на съвременниците си1963
Георгиев, Любен Петко Ю. Тодоров : Монография1963
Зарев, ПантелейПанорама на българската литература. Т. 2. 1969
Зарев, Пантелей Панорама на българската литература. Т. 2. 1977
Павлов, Константин Ясенов, Христо Ч. 2. 1999
КолективЛитература на новата българска държава XIX-XX век. Т. 6. 2002
Вачева, Албена и др.Неканоничната българска литература Ч. 1.2009
Иванова-Гиргинова, Мариета Стоянова Блянове по модерна драма : драматическият проект на Петко Тодоров.2010
Чилингиров, Стилиян Моите съвременници : Т. 1.2015