Петко Тодоров




Кратка информация | |
---|---|
Име | Петко Юрданов Тодоров |
Роден | гр. Елена |
Починал | Шато д’Е, Швейцария |
Жанрове | драми, идилии, разкази, стихотворения |
Издания | Искра, Мисъл, Ново време, Светлина, Другар, Работнически вестник, Съвременна младеж, Червен народен календар |
Направления и кръгове | Кръгът „Мисъл“ |
Тодоров, Петко Юрданов (Елена, 26.09.1879 – Шато д’Е, Швейцария, 14.02.1916). Роден в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Учи гимназия в Търново (1894–1895). Като ученик се увлича от идеите на социалдемокрацията, чете марксистка литература, създава литературни групи, устройва неделни четения. През 1896 г. заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постъпва в „Лисе насионал“. Чете руска и френска литература (А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Л. Н. Толстой, Г. Флобер, Ги дьо Мопасан и др.), сътрудничи на в. „Ла Депеш“, свързва се с френски общественици – Ж. Жорес и др. Пише антимонархически статии. През 1897 г. се връща в България. Установява се в Русе, заедно с Ив. Белинов издава в. „Законност“, в който помества статии по обществено-политически въпроси. Заради Възвание към русенските граждани, насочено срещу правителството и княза, е изправен пред Русенския окръжен съд, но е освободен като малолетен. Следва право в Берн, Швейцария (1898), литература в Берлин и Лайпциг; завършва през 1904. В началото на XX в. под влияние на П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев подлага на преоценка обществените и естетическите си възгледи. Започва да изучава философията на немския индивидуализъм. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където се запознава и се сближава с М. Горки. Умира в Швейцария; тленните му останки са пренесени и погребани в София на 15 юни 1921 г.
Първото си произведение – очерк за Иларион Макариополски, Тодоров написва като ученик във второ отделение. В ученическите си години пише стихотворения, разказчета и скици, които печата в ученическите издания в. „Другар“ и в. „Съвременна младеж“, а по-късно – в списанията „Искра“, „Светлина“ и др. Някои от тях събира в първата си книга „Драски“ (с псевдоним Пенко). Следващата му книга „Стихове на скучната лира“ излиза под същия псевдоним. Ранното творчество на Тодоров е повлияно изцяло от идеите на социалдемокрацията, разработва социални проблеми, но не се отличава със забележителни художествени качества. Петко Тодоров продължава да пише социални разкази и в Тулуза – публикува ги в социалистическите издания „Ново време“, „Работнически вестник“, „Червен народен календар“ и др.
В края на 1899 г. написва първата си идилия – „Певец“, бележеща промяна в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетически течения, свързани с философията на индивидуализма. В следващите произведения – идилии и драми, Тодоров съчетава тези идеи с изконно български психоемоционални характеристики; в народностното начало търси общочовешки измерения в душевността и поведението на личността. Творбите му са романтико-реалистични.
През първото десетилетие на XX в. Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот – независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец. Произведенията му носят печата на горд характер, душевен финес и извисена духовност. Тодоров се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Бунта си срещу ефимерността на социалното и всекидневното човешко битие демонстрира в зрялото си творчество чрез гордо отшелничество. Живее в близко духовно родство с кръга „Мисъл“, с философските, естетическите и художествени търсения на д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. К. Яворов. Активно присъства в българския литературен живот; създава драмите „Зидари“, „Страхил страшен хайдутин“, „Самодива“, Невяста Боряна“, „Змейова сватба“ и „Първите“, един том „Идилии“. Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използваните като художествена канава народни поверия. Под влияние на Х. Ибсен и Г. Хауптман Тодоров превръща художествените си обобщения в образи-символи. Търсенията за самоизява на творческата, градивната личност стават основна тема в зрялото му творчество. Типичен герой на идилиите му е гордият, независим, волен човек – харамията, несретникът, отличаващ се със силен дух и висока нравственост (Калина от „Мечкар“, гусларят от „Гусларева майка“, Косьо от „Змейно“, Бойко от „Несретник“ и др.). Тодоров пресъздава интензивното духовно горене, драматичните кризи в съзнанието на самотника. Творбите му се отличават с романтично приповдигната емоционална атмосфера и изящен пейзажен рисунък. Богатата образност и своеобразният слог превръщат някои от идилиите в художествен синтез между поезия и проза.
Популярността на Тодоров се дължи повече на неговите драми, които и днес се поставят на сцена – най-вече на „Зидари“ и „Първите“. В драматургичното си творчество той залага на фолклорно-фантастични, песенни, приказни и баладни сюжети, разгърнати на фона на патриархалния бит, като откроява и в тях образа на самотника, на носителя на волния дух, копнежа по младост и свобода, конфликта между личността и социалната среда.
Псевд.: Пенко, Н. Бойко, П. Слезкин, Стрезо и др.
Елка Константинова, Пенка Ватова
Библиографията е изготвена от Мила Тронкова
Книги от Петко Тодоров
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Идилии : Т. 1-2. | идилии | (1945–1946 ) |
Драски | миниатюри, скици, стихове | 1894 |
Стихове на скучната лира | стихове | 1895 |
Защитителна рѣчь на П. Ю. Тодоровъ произнесена предъ Руссен. окрѫж. сѫдъ, при разглеждание дѣлото по обвинението му въ оскѫрбление особата на князъ Фердинанда | 1898 | |
Зидари : Драма в 4 д. | драми | 1899 (1929, 1939, 1982) |
Самодива : Драма | драми | 1904 (1931) |
Идилии | идилии | 1908 (1918, 1969, 1985, 2003) |
Драми | драми | 1910 |
Съчинения | 1922 (1929) | |
Невяста Боряна ; Страхил страшен хайдутин : Драми | драми | 1932 |
Змейова сватба : Драма в 2 д. | драми | 1932 |
Първите : Драма в 3 д. | драми | 1934 (1949, 1961) |
Славяните и българската литература : Лит. статии | статии | 1944 |
Драми | драми | 1946 |
Избрани произведения | 1948 | |
Събрани произведения : В 3 т.: Т. 1: Идилии, разкази и очерки | идилии, очерци, разкази | 1957 |
Събрани произведения : В 3 т.: Т. 2: Драми | драми | 1957 |
Събрани произведения : В 3 т.: Т. 3: Ранни творби, статии, документи | 1958 | |
Писма: Под ред. [и с предг.] на Любен Георгиев | писма | 1966 |
Избрани творби | 1968 | |
Идилии, разкази, драми | драми, идилии, разкази | 1972 |
Събрани съчинения В 4 т.: Т. 1: Идилии | идилии | 1979 |
Събрани съчинения В 4 т.: Т. 2: Драми | драми | 1980 |
Събрани съчинения В 4 т: Т. 3: Статии | статии | 1980 |
Събрани съчинения В 4 т.: Т. 4: Писма | писма | 1981 |
Идилии и новели | идилии, новели | 1993 |
Произведения [Цветан Радославов, Стоян Михайловски, Кирил и Методий, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров]. Ч. 3. | 2002 |
Книги за Петко Тодоров
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Кирилов, Иван | П. Ю. Тодоров : Биографични бележки | (б. г.) |
Кръстев, Кръстьо | Петко Тодоров [Кръстев, Миролюб, К.] | (б. г.) |
Колектив | Петко Ю. Тодоровъ : Литературенъ сборникъ за десетгодишнината отъ смъртьта на писателя | 1926 |
Vilinskij, Sergij | Petko Jur. Todorov : (Život a dílo) | 1933 |
Куев, Куйо | Народни думи и изрази в творчеството на П. Ю. Тодоров | 1935 |
Данчев, Пенчо | Индивидуализъм в българската литература | 1949 |
Чилингиров, Стилиян | Моите съвременници : Спомени | 1955 |
Велчев, Велчо | Откъс от дневника на писателя П. Ю. Тодоров | 1956 |
Велчева, Елена | Страници из живота и творчеството на П. Ю. Тодоров : Към идейната характеристика на писателя | 1959 |
Колектив | Тодоров, Петко - Неизвестни статии на П. Ю. Тодоров във френския печат | 1959 |
Константинов, Георги | Писатели реалисти [Кн.] 2. | 1960 |
Георгиев, Любен | Петко Ю. Тодоров : Литературно-критически очерк | 1961 |
Борис Делчев (ред.) | Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров в спомените на съвременниците си | 1963 |
Георгиев, Любен | Петко Ю. Тодоров : Монография | 1963 |
Зарев, Пантелей | Панорама на българската литература. Т. 2. | 1969 |
Зарев, Пантелей | Панорама на българската литература. Т. 2. | 1977 |
Павлов, Константин | Ясенов, Христо Ч. 2. | 1999 |
Колектив | Литература на новата българска държава XIX-XX век. Т. 6. | 2002 |
Вачева, Албена и др. | Неканоничната българска литература Ч. 1. | 2009 |
Иванова-Гиргинова, Мариета Стоянова | Блянове по модерна драма : драматическият проект на Петко Тодоров. | 2010 |
Чилингиров, Стилиян | Моите съвременници : Т. 1. | 2015 |