Петър Караангов

Караангов, Петър Киров (Свети Врач, дн. Сандански, 11.11.1931). Гимназиално образование получава в родния си град. През 1952 завършва полувисшия Държавен библиотекарски институт в София, а през 1957 – българска филология в Софийския университет. Библиотекар в Централната библиотека на БАН (1952–1953). Коректор в издателство „Български писател“ (1958). Референт по работата с младите творци и по творческите въпроси в СБП (1958–1963), редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“ (1963–1964), главен редактор на издателство „Български писател“ (1964–1968), главен редактор в Студията за игрални филми „Бояна“ (1968–1971). Заместник-директор на Българския културен център във Варшава (1971–1972), заместник генерален директор по художественотворческите въпроси в „Българска кинематография“ (1972–1980), главен редактор на сп. „Пламък“ (1980–1983), директор на НБКМ (1983–1989), главен секретар на СБП (1989–1991).

За първи път публикува в началото на 50-те години на XX век в сп. „Читалище“, в. „Народна младеж“ и в. „Литературен фронт“. Автор е на повече от двадесет стихосбирки, на сатиричната комедия „Състезанието“ (1969), на пиесата „Онова, което мина: Театрална поема за двама“ (2008), на литературнокритически портрети, отзиви, рецензии, статии, пътеписи, интервюта.

Поезията на П. Караангов се отличава с интелектуална вглъбеност, с философска рефлексия върху красотата на света и нейната непостижимост и преходност. Драматично неудовлетворим е копнежът по всеобхватност и пълнота на изживяването, обречено от мимолетността на физическото съществуване – усещане, което интонира елегично стиховете му. В книгите на П. Караангов се появява в различни емоционални вариации мотивът за съдбовната връзка на изкуството с живота, за естествения стремеж на твореца да се домогне до корените на света, да остави знак, безпомощен да вникне в смисъла и да го изговори. Екзистенциално основополагащо е усещането за рода, за произхода, в гласа на кръвта се смесват фолклорни ритми и меланхолни интонации. Приказният провинциален град от детството съжителства с образци на високата европейска култура в скрити позовавания и цитати. Убеден във висшата естетичност на етическото, П. Караангов е чувствителен към обезличаващата урбанизация, към застрашаващата екологична катастрофа, към маргинализацията на културата и културността. Поетическият рисунък на П. Караангов търси зримия, осезаем предметен детайл, развива възможностите на словото в пластични визии, едновременно конкретни и художествено многозначни. П. Караангов предпочита ритъма пред римата, възпроизвеждайки естествено неправолинейното движение в природата. Търси необичайните съседства на думи, които разширяват значенията чрез далечни асоциации, обновяват и обогатяват езика. Работи както с класическия, така и със свободния стих, често използва асонансни рими.

Превежда от пол., срб. и макед. ез. Съставител и преводач от пол. език на антологията „Съвременни полски поети“ (1967), на стихосбирката „Вкусът на всеки сезон“ от Юзеф Озга-Михалски (1979). Съставител и редактор на поетически и фолклорни сборници.

П. Караангов е носител на почетното звание Заслужил деятел на културата, на националната литературна награда Пеньо Пенев (1982), националната литературна награда Иван Вазов за цялостно творчество (1999), Годишната литературна награда на СБП за 2011 за книгата „Прах от песен“, както и на ордена Стара планина – I ст. (2011).

Стихове на П. Караангов са преведени на повече от 20 езика. На чеш. език излиза книгата му „Ахилесова пета“ („Achillova pata“, 1990).

Александра Антонова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева