Петър Чухов
Чухов, Петър Любомиров (София, 23.06.1961). Бакалавър по библиотечни науки от Държавния библиотекарски институт (1981) и магистър по социология от Софийския университет (1995). Работил е в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в Столична библиотека. Член е на Управителния съвет на Българския ПЕН център, на Сдружението на българските писатели, Българския хайку клуб, Хайку клуб „София“ и др.
Автор е на петнадесет книги с поезия и проза, сред които се открояват следните заглавия: „Мулето на Педро“, „Малки дни“, „Снежни човеци“, „Безопасни игли/ Safety pins“ – двуезична книга с хайку и сенрю на български и английски, „Игри без играчки“ – детска книга в три части, „Камуфлаж“ – разкази и роман, „Сбогуване с нарцисизма“, „АДdicted“, „Достатъчно дълго“.
Петър Чухов е типичен представител на постмодернизма в българската литература. Майстор е на хайку и на кратките поетически и прозаични форми. Стилът му е музикален и изчистен до краен предел, като съдържанието е сгъстено за сметка на обема. Поезията му изразява широка гама от настроения – от тънка ирония и хумор до екзистенциална драма и възвишена трагика. Много често втвърдени клишета от ежедневния език, европейската култура или българската литература биват преосмислени, преобърнати и иронизирани в стихотворенията му, като по този начин постигат обновяване на традицията. Прозата му е силно лиризирана, драматизирана и фрагментарна и може да бъде четена като продължение на поезията му. В нея той тръгва от действително преживяното, за да пренесе читателя в сферата на въображаемото, където фантазия и реалност се преплитат и така постигат своите дълбоки значения.
Чухов пише музика и текстове за песни, свирил е в много рок групи, по-важните от които са „Субдибула“, „Стенли“, „Par Avion Band“, LaText. През 2005 заедно с писателите Иван Христов и Емануил А. Видински и етномузиколога и преводач Анджела Родел основава групата за етнорок поезия „Гологан“.
Петър Чухов е носител на Националната награда за поезия Иван Николов за стихосбирката „Малки дни“ (2002), на Голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004), на Славейкова награда за лирично стихотворение (2005, 2016), на Голямата награда на музея „Башо“ в Япония (2007); на Националната награда за лирика Иван Пейчев (2017).
Негови произведения са включени в много антологии в България и чужбина. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави.
Иван Христов