Петър Динеков

Динеков, Петър Николов (Смолско, Софийска област, 17.10.1910 – София, 22.02.1992). Завършва Трета мъжка гимназия „Уилям Гладстон“ в София (1929) и славянска филология в Софийския университет (1933). Специализира във Варшавския университет (1934–1935) и в Ягелонския университет в Краков (1935). Учител по български език във Френския колеж в Пловдив (1936–1938). Дългогодишен преподавател в Софийския университет (1938–1979), където последователно става асистент в катедрата по славянски езици (1838), доцент (1941), професор (1945) в катедрата по българска литература. Член на Съюза на българските писатели (1945), член на управителния му съвет (от 1947), негов секретар (1950–1954, 1956–1958) и подпредседател (1948–1949). Член-кореспондент на БАН от 1947. Член на Международния комитет на славистите (1955–1982). Един от учредителите на Института за литература при БАН (1948), основател и многогодишен ръководител на секцията „Българската литература до Освобождението“ (1948–1983) в него. Ръководител на Архивния институт (1949–1951) и на Института „Ботев – Левски“ при БАН. Ръководител на катедрата по българска литература в Софийския университет (1960–1979), заместник-ректор на Университета (1962–1964). Академик на БАН от 1966. Директор на Института за фолклор (1973–1982) и на Кирило-Методиевския научен център към Президиума на БАН (1980–1989). Председател е на Българския национален комитет на славистите (1986). Член е на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж (1989).

Литературен историк, критик, литературовед, фолклорист, археограф, преподавател. Петър Динеков е главен редактор на „Списание на Българската академия на науките“ (1957–1964) и на сп. „Български фолклор“ (1975–1982). Член е на редакционните колегии на списанията „Българска мисъл“, „Български език“, „Септември“, „Литературна мисъл“ и др. Сътрудничи на едни от най-авторитетните литературни издания, сред които вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Вестник на жената“, „Глобус“ и списанията „Златорог“, „Славянски глас“. Главен редактор на първите два тома от четиритомната „Кирило-Методиевската енциклопедия“ (1985–2003). Член на редакционната колегия на 13-томните съчинения „Българско народно творчество“ (1961–1965). Под редакцията на П. Динеков и с негови предговори и коментари излизат отделни издания и/или събраните съчинения на българските класици Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Г. С. Раковски, П. П. Славейков, Ив. Вазов, Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Н. Бончев, Хр. Ботев, П. Р. Славейков, П. Яворов, Й. Йовков, М. Георгиев, Св. Минков и на полските класици А. Мицкевич, Юл. Словацки, Б. Прус, Юл. Тувим, Вл. Броневски, М. Яструн, К. Галчински и др.

Първата публикация на П. Динеков – „За стила. За живота на езика ни. Превод от есперанто“, е отпечатана на 1 ян. 1926 във в. „Есперанто“. Неговият творчески дебют е стихотворението „Сред мъглата“ в сп. „Копнежи“ през 1926. Получава стипендия от Фонда „Даровити деца“ на Министерството на народното просвещение с.г. Първото му изследване – „Любен Каравелов и младежта“, излиза във в. „Светлоструй“ през 1928. Едни от най-ранните статии във в. „Глобус“ – „Народни мотиви в поезията на Пенчо Славейков“, „Заветът на П. Р. Славейков“, „Проф. д-р Ив. Д. Шишманов и младежта“, илюстрират оформянето на научните интереси 18-годишния гимназист в българската хуманитаристика, фолклор, история и литература. В края на следването си П. Динеков е вече утвърдено име в литературните среди с повече от 200 публикации. Първата му монография – „София през XIX век до Освобождението на България“, излиза през 1937.

Петър Динеков чете лекции по история на старата българска литература (1941–1979), история на българската литература през Възраждането (1944–1979), български фолклор (1945–1979) и история на руската и полската литература (1944–1945). Ръководи научен кръжок по старобългарска и възрожденска литература и по български фолклор в Софийския университет в периода от 1952 до 1979. Неговите семинарни занимания изиграват съществена роля в изграждането на поколения изследователи на старобългаристиката, литературата на Българското възраждане, фолклористиката, компаративистиката и славистиката. Изнася отделни лекции по проблеми на българската и славянската литература в редица университети в чужбина. Организатор и участник в международни българистични и славистични форуми.

Изследователските интереси на П. Динеков са насочени към концептуализиране на литературноисторическите процеси и тяхната социокултурна роля, периодизацията на българска литература, развитието и движението на литературните и документалните жанрове и направления, връзките на българската литература с балканските и европейските литератури. Други тематични полета в научните му търсения са взаимоотношенията между фолклор и лично творчество, мястото на българските културните средища и ролята на интелигенцията в тях. Фундаментални за научното поле са сборниците от 1942 – „Литературни легенди“ и „Първи възрожденци“, които показват профила на ранновъзрожденската българска литература и някои от нейните по-късни постижения. Във фолклористичните си съчинения П. Динеков откроява значението на художествената стойност на фолклорното творчество, развитието и задачите на българската фолклористика и дейността на ключовите ѝ фигури – Братя Миладинови, К. Шапкарев, М. Цепенов и др. Приносни са литературните портрети на съвременни български писатели, които създава в резултат от непосредственото общуване с тях. Един от най-важните резултати от научната дейност на П. Динеков е утвърждаването на българската филологическа наука като важен клон на хуманитаристиката, занимаваща се с текстология и литературна история.

Научноизследователската дейност на П. Динеков получава висок отзвук в страната и чужбина. Изследванията му са публикувани в множество чуждестранни издания на различни езици в Полша, Германия, Англия, Франция, САЩ, Украйна, Русия, Италия, Япония, Швеция, Чехия, Словакия и в други стани.

През 1972 П. Динеков става Народен деятел на културата, през 1973 получава званието Доктор хонорис кауза на Варшавския университет, през 1980 – званието Герой на социалистическия труд и Кирило-Методиевската награда, през 1991 е удостоен с Наградата на София.

 

Андриана Спасова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Петър Динеков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Стара българска литература : Кратък курс : Ч. 1–2лекции (1950–1953)
София през ХIХ век до Освобождението на Българияизследвания1937
Софийски книжовници през ХVI век : 1. Поп Пейоизследвания1939
Кузман А. Шапкарев – събирач на народни умотворенияизследвания1940
Към въпроса за отношението на българите към делото на Феликс Каниц : Докладвано от проф. Ст. Романски в Истор.-филол. клон на 18.VI.1936 г. : [Отпеч.]1942
Литературни легенди1942
Първи възрожденци1942 (1944)
Българска народна поезия1949
Литературни образи1956 (1957, 1968)
Петко Р. Славейков : Творчески пътмонографии1956
Български фолклор : Ч. 1 –изследвания1959 (1972, 1980, 1990)
Писатели и творбистатии1959
Лев Николаевич Толстой : [Живот и творчество]монографии1960
Делото на Димитър и Константин Миладиновиизследвания1961
Възрожденски писателиочерци1962 (1964, 2007)
Литературни въпросистатии1963
Старобългарски страници : Антология1966 (1968)
Из историята на българската литературастатии1969
Между свои и чужди : Лит. статиистатии1969
Историческа съдба и съвременностизследвания1972
В света на Христо Ботев : Статиистатии1976
При изворите на българската културастатии1977
O bulgarskiej literaturze, folklorze i zwiazkąch z Polską1977
Между фолклора и литературата : Към 1300-год. на бълг. държавастатии1978
Похвала на старата българска литературастатии1979 (1988)
Cyril and Methodius and Bulgarian culture : [Очерк] / Transl. [от бълг. на англ. ез.] Micaela Iovineочерци1981
La obra de Cirilo y Metodio y la cultura Bulgara : [Очерк] / Peter Dinekov; Trad. [от бълг. на исп. ез.] Shukri Redzhepov et al. – Sofia : Sofia-Pressочерци1981
L'oeuvre de Cyrille et Methode et la culture bulgare : [Очерк] / Trad. [от бълг. на фр. ез.] Roumiana Markovaочерци1981
Дело Кирилла и Мефодия и болгарская культура : [Очерк]очерци1981
Das Werk Kyrills und Methods und die Bulgarische Kultur : [Очерк] / [Прев. от бълг. на нем. ез.]очерци1981
В живота и литератураталитературнокритически очерци1982
Литература и културастатии1982
Method ein bedeutender Slawenlehrer : [Очерк] / Aus dem Bulg. [на нем. ез.] Lotte Markowa, Katija Georgiewaочерци1985
Methode – zelateur de la culture slave : [Очерк] / Trad. du bulg. [на фр. ез.] Kiril Todorovочерци1985
Metodio, el ilustre maestro eslavo : [Очерк] / Trad. del bulg. [на исп. ез.] A. Kovacheva et al.очерци1985
Methodius, the slav enlightener : [Очерк] / Transl. from the Bulg. [на англ. ез.] by Roumyana Delchevaочерци1985
La personalita di Metodio, maestro degli slavi : [Очерк] / Trad. dal bulg. [на итал. ез.] Assia Daceva et al.очерци1985
Славянский просветитель Мефодий : [Очерк] / Пер. с болг. Александра Федотоваочерци1985
Les disciples de Cyrille et de Methode en Bulgarie : Rapp. presente au IIe Congr. intern. des bulgarisants, Sofia, mai 1986 / Trad. du bulg. [на фр. ез.] Mariana Pentchevaдоклади1986
The disciples of Cyril and Methodius in Bulgaria : Rep. at the II intern. congr. on Bulg. studies Sofia, May 1986 / Transl. from the Bulg. [на англ. ез.] by R. Delchevaдоклади1986
Die Schuler Kyrills und Methods in Bulgarien : Ref. auf dem II Intern. Bulgaristenkongr., Sofia, Mai 1986 / Ubers. aus dem Bulg. [на нем. ез.] Jutta Dimmitriewaдоклади1986
Ученики Кирилла и Мефодия в Болгарии : Докл. на II Междунар. конгр. по болгаристике, София, май 1986 г. / Пер. с болг. Лидии Христовойдоклади1986
Los discipulos de Cirilo y Metodio en Bulgaria : Inf. ante el II Congr. intern. de bulgaristica, Sofia, mayo 1986 / Trad. del bulg. [на исп. ез.] Grozdanka Alvaradoдоклади1986
От Възраждането да днешния денлитературнокритически очерци1987
По следите на българската литература и наукалитературнокритически очерци, статии1988
Проблеми на старата българска литературастатии1989
Размисли върху българската литература и култураизследвания2001
Дневници : 1933–1992 : Т. 1– / Състав. Ас. Георгиев; Ред. Б. Христовамемоари2015

Книги за Петър Динеков

АвторЗаглавиеГодина
Янакиева, Т.Петър Динеков : Биобиблиография1982
Кол.Литературознание и фолклористика : [Сб. статии] в чест на 70-год. на акад. Петър Динеков / Ред. кол. Ат. Стойков – отг. ред. и др.1983
Кол.Личната библиотека на акад. Петър Динеков : Каталог : Т. 1. Книги с дарствени надписи1998
Кол.Спомени и размисли за Петър Динеков : 100 години от рождението му / [Състав., ред. кол.: Ст. Бояджиева и др.2010
Белчева, Ев.Самотен в своето време: Кн. 1 : [Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух]2016
Белчева, Ев.Петър Динеков : Портрет на критика като млад – опит за реставрация по писма и спомени : Откъс от „Самотен в своето време“, Книга 2 : „Златорожката връзка“ Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура : (74 неизвестни писма)2016
Белчева, Ев.Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев : Два портрета в ретро – от натура : 73 неизвестни писма2017
Кол.Академик Петър Динеков и хуманитарната наука – идеи, позиции, концепции : Сборник с материали от Колегиума, посветен на 100 години от рождението му2018