Петя Дубарова

Кратка информация
Име Петя Стайкова Дубарова
Родена
гр. Бургас
Починала
гр. Бургас
Жанроведневници, импресии, писма, поезия, приказки, разкази, стихотворения
ИзданияПламъче, Родна реч, Народна младеж, Септемврийче, Средношколско знаме, Студентска трибуна, Младеж, Черноморски фронт

Дубарова, Петя Стойкова (Бургас, 25.04.1962 – Бургас, 4.12.1979). Учи в английската езикова гимназия в родния си град. Самоубива се със сънотворни лекарства, ненавършила 18 години.

Започва да пише още от ранна детска възраст, нейни стихове са публикувани във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Духовен наставник ѝ е Григор Ленков, за когото тя пише, че е сред малкото „достойни хора, хора чисти и необикновени“, и чиято кончина през 1977 я разстройва дълбоко. Първата ѝ поетична книга – „Аз и морето“, излиза посмъртно през 1980. Впоследствие са издадени и останалите нейни стихотворения, разкази, импресии, приказки. Нестихващ читателски интерес предизвикват и писмата, и дневникът ѝ.

Поетическото наследство на Петя Дубарова често се асоциира с детска чистота, юношеска дързост и виталност, с образа на „слънчево момиче“, с темите за морето, Бургас, лятото, училището, любовта. Заслужават внимание обаче и философските ѝ рефлексии върху страданието, което ѝ „носи щастие“, върху „дълбокото на живота“, от което „лъха нещо гнило“, върху вътрешния живот на поета, върху сложността на човешките взаимоотношения.

Яркият талант и ранната кончина на Петя Дубарова са неразривно свързани в рецепцията на нейното творчество. Впечатляващо множество писатели и литературни критици я оценяват изключително високо: „най-младата, но може би по-голяма от всички нас“ (Хр. Фотев), „родена поетеса“ (Г. Константинов), „толкова талантлива“ (Ел. Багряна), „високоодарено момиче“ (В. Петров), „изключителен талант“ (М. Неделчев) и мн. др. Същевременно многократно се набляга и на отсъствието ѝ като „пареща болка за българската литература“ (Св. Игов), и на потенциала ѝ да се развие в „една от най-големите български поетеси“ (П. Матев), ако беше останала жива.

Петя Дубарова е явление в българската литература и култура и с вдъхновението, което поражда – както у утвърдени творци, така и у неизкушени от изкуствата хора. За нея се пишат стотици стихотворения, посвещения, спомени, дори писма, оставяни на гроба ѝ или адресирани до дома ѝ. По нейни стихотворения са създадени множество песни по музика на Т. Русев, Ст. Диомов и др., изпълнявани от Й. Христова, В. Костова, Р. Кирилова, Н. Рангелова, Домино и мн. др. Дубарова е свързана с музиката и приживе – увлича се по емблематичните за 60-те и 70-те рок групи, превежда техни текстове от англ. (напр. „Време“ на Пинк Флойд). Издадени са и преводите ѝ на творби на Робърт Бърнс. Приживе изпълнява епизодична роля във филма „Трампа“ (1978) на Г. Дюлгеров, но и след смъртта си е герой на различни филми, рисувана е от художници, отлята е в паметник в Бургас. Родната ѝ къща функционира като музей от 1995. На нейно име е създаден национален литературен конкурс за творби на юноши и девойки.

Нейни творби са преведени на англ., грц., нем., пол., рус., унг., фр. и др. езици, издавани са в престижни европейски и американски антологии.

 

Калина Захова