Пламен Антов (1964)

Литературовед, доцент в Института за литература, поет, писател и драматург. Специалист с широки изследователски интереси, свързани с процесите в съвременната българска литература, а също с области като антропология и теория на културата, философия на Просвещението и българска възрожденска литература/култура, модерност и постмодерност, символизъм, теория на романа. През 2006 защитава дисертация на тема „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“, през 2016 защитава големия си докторат „1880-те: литература и философия на историята. Вазов. Авторска воля и памет на творбата”. Автор на монографичните изследвания „Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература” (2016). Носител на национални награди за поезия и драматургия.