Рада Панчовска

Панчовска, Рада Стоянова (с. Оборище, обл. Пловдивска, 16.08.1949). Завършва средно образование в Панагюрище (1967) и българска филология в Софийския университет (1972). Работи като редактор във в. „Оборище“ (1973), филолог в Института за български език към БАН (1974–1977), управител на частно издателство „Проксима-РП“. Член на Съюза на преводачите в България и на Сдружението на българските писатели.

Дебютира с преводен разказ от В. Шукшин във в. „Студентска трибуна“ (№ 22–23, 1976) и със стихотворенията „Заслон“ и „Съвети“ в „Литературен фронт“ (1976, № 10).

Сътрудничи на сп. „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Мост“, „Съвременник“, „Панорама“, „Демократически преглед“, на в. „Народна младеж“, „Пулс“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др. Превежда на български език книги, поетически антологии и отделни творби от испаноезични автори – класици и съвременни творци, и от английски – творби на Джон Ленън.

Богата на теми и идеи, поезията на Р. Панчовска новаторски и оригинално осмисля вечни проблеми в човешкото битие. Максималната концентрация на мисълта, изразена в кратки, понякога афористични форми, разкрива личност с фина чувствителност и свои екзистенциални и философски прозрения. В интелектуално наситените ѝ стихове пулсират размисли за детството, за разминаванията и различията между хората, за науката, истината, свободата, изкуството, твореца, познанието, славата, родината и др. Животът е усетен като кратка среща с Вселената, в размислите за времето се откроява внушението за тънката нишка между живота и отвъдното.

В разрешаването на редица нравствени проблеми – за изначалната човешка жестокост и жажда за рушене, за човечността и вината, за победители и победени и др. – се откроява фигурата на творец хуманист, извървяващ обагрения с надежди, разочарования и горчиви прозрения път. Редица стихове се докосват до чужди географски пространства, чиито щрихи открояват питания за човешката участ. „Приписките“ ѝ са своеобразен разговор с четени и преведени поети, оригинално двугласие в споделянето и осмислянето на вечните теми и проблеми. Р. Панчовска има предпочитание към сонетната форма, силната поанта, неочакваната метафора, наративност в поетическия изказ.

Рада Панчовска е носител на награда за превод на Съюза на преводачите и Център за изкуства Сорос (1996), награда Христо Г. Данов (2001) и др.

Превежда на исп. език (в сътрудничество) творби на Е. Багряна, Бл. Димитрова, Н. Кънчев, Ив. Теофилов, Ив. Цанев, К. Кадийски. Нейни стихосбирки са преведени на исп., а отделни стихотворения на англ., грц., мак., нем., перс., рум., рус., словен., унг. ез.

                                                                                                               Людмила Хр. Малинова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова