Райко Алексиев

Райко Николов Алексиев
Кратка информация
Име Райко Николов Алексиев
Роден
гр. Пазарджик
Починал
гр. София
Жанровесатира, фейлетони
ИзданияБългаран, Балканска трибуна, Зора, Мир, Развигор, Щурец, Дневник, Отечество, Смях, Людокос, Сълза и смях, Аз знам всичко, Рибарски преглед

Алексиев, Райко Николов (Пазарджик, 7.03.1893 – София, 18.11.1944). Роден е в учителско семейство, което се мести в различни градове. Учи в гимназиите в Сливен и Враца. Следва литература в Софийския университет и посещава курсовете по рисуване в Държавното художествено училище. Участва в Първата световна война. Военните му рисунки са публикувани в сп. „Отечество“. Редактор е на сп. „Людокос“ и „Сълза и смях“, през 1917–1918 – на сп. „Барабан“, от 1919 – на сп. „Българан“. Работи като съставител и оформител на „Хумористична библиотека“ (1918–1919), сътрудничи на в. „Зора“ и др. Член е на дружество „Съвременно изкуство“ и на Дружеството на художниците. През 20-те години посещава Германия, Австрия и Италия, където учи живопис. От 1930 участва редовно в изложби – както с карикатури, така и с кавалетни платна. Председател (1936–1937, 1942–1944) на Съюза на дружествата на художниците в България. Издава и редактира в. „Щурец“ (1932–1944), в който публикуват много от значителните български автори – и леви, и „официални“: Елин Пелин, Тома Измирлиев (Фома Фомич), Матвей Вълев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Димитър Талев и мн. др. Арестуван и измъчван след 9 септември, умира от раните си. Посмъртно е осъден от Народния съд.

Съпруг е на актрисата Весела Грънчарова (Алексиева), двамата имат трима сина – Радослав, Веселин и Александър (Алекс Алексиев)

Започва да публикува карикатури като ученик през 1907 в изданията „Смях“, „Людокос“, „АЗ знам всичко“, „Балканска трибуна“, „Рибарски преглед“, „Дневник“, „Мир“, „Барабан“, „Развигор“ и др. Сътрудничеството му в хумористичните издания продължава до края на живота му. Илюстрира и оформя книги и участва в изложби. Автор е на злободневки и фейлетони, някои от които образуват цикли, имат постоянни персонажи и са публикувани като книги. В тях злободневната сатира и битовият хумор преминават в по-амбициозни пародийни творби: „Хумористична история на българите“ (1937). Алексиев е критик на властта и майстор на пародията, като в някои от карикатурите му се откриват и пародийни реплики към различни течения на европейския модернизъм в изобразителното изкуство.

Псевдоними: Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Мъртва стража, Скитник Перо, Спартакус, Тома Черни, Ферибачи, Фра Дяволо (и Fra Diavolo), Щурец и пр.

 

Николай Аретов