Самуил Стрезов

Стрезов, Самуил Димитров (1901 – Сан Мигел, Аржентина, 21.04.1984). Приема се, че е роден през 1901. Има македонски корени. Завършва гимназия в София. Увлечен от романтичната идея за свобода и с надежда за по-добър живот заминава за Южна Америка (ок. 1920). Там е принуден да работи различни, често и опасни дейности, за да изкарва прехраната си: в петролните рафинерии на Комодоро Ривадавия, като сезонен работник в селското стопанство, като слуга. Под влиянието на най-близкия си другар Борис Шивачев усилено се образова и това му позволява да се заеме с журналистика и писателска дейност. Публикува в аржентинската преса, участва активно в местните емигрантски издания „Българска мисъл“ и „Български глас“ (по-късно „Родна реч“), сътрудничи и на българския печат. Твори в няколко области: художествена белетристика (в която описва главно собствения си живот), пътеписи, литературни статии и очерци. Данни за живота му след Втората световна война липсват. Умира през 1984 в градчето Сан Мигел, недалеч от Буенос Айрес, където е погребан.

Самуил Стрезов принадлежи към онова поколение в българската литература, което се оформя сред трудностите и лишенията на емигрантския живот в Южна Америка непосредствено след Първата световна война: Б. Шивачев, Матвей Вълев, Тодор Ценков, Александър Карпаров, Иван Аржентински и др. Но за разлика от тях той не се завръща повече в родината си и това е причината да остане почти напълно непознат в нея. Въпреки че през последните години редица изследователи (Румен Стоянов, Гергана Начева, Георги Николов, Роман Хаджикосев, Камелия Александрова) направиха немалко, неизвестните около живота на Стрезов преобладават. Отделни сведения се откриват в спомените на негови приятели и спътници (Б. Шивачев, Т. Ценков, Радослав Тричков), но главен извор за съдбата на писателя си остава неговият роман „Анга. Спомени на един емигрант“ – първото и основно произведение в творчеството на Стрезов. Написан на испански, романът е публикуван през 1929 в изд. „J. Samet“ (Буенос Айрес). Критиката го нарежда сред най-значимите книги през годината. Изтъква се неговият хуманизъм и принадлежността му към „скитническата“ традиция (М. Горки, П. Истрати). Романът се отличава с редица достойнства, включително и с жанровата си многоликост. Наред с художествената фикция, изследователите откриват в него пътеписни и репортажни елементи, като границите между тях са условни. Но определяща е мощната автобиографична основа. Стилът съчетава предметна пластичност и лиризъм, което придава особена енергия на повествованието. Романът се състои от две противоположно означени части – „Европа“ и „Америка“, проследяващи живота на героя: родната Македония (въстанието и кървавия погром), бягството в София, после Европа, а след това пристигането в Аржентина, скитането из страната в търсене на хляб (дивите пампаси на Патагония, джунглата); и накрая – срещата с една необикновена, невъзможна любов: индианската девойка Анга.

Откъси от романа са преведени на български и публикувани през 1929 във вестниците „Вардар“ и „Литературен глас“ и през 1930 в сп. „Новис“. Преводът в „Литературен глас“ е придружен с кратка бележка за автора, дело на неговия приятел Б. Шивачев. Предполага се, че само болестта и ранната смърт попречват на Шивачев да преведе цялата творба. Има сведения, че някои съвременни испанисти са направили свои преводи на романа, но така или иначе до днес той няма българско издание.

Самуил Стрезов е автор и на отделни белетристични фрагменти и разкази (по-скоро скици или отломки от единствения му роман), както и на пътеписи, публикувани в Аржентина и България (които също ни дават фрагментарна автобиографична информация). През 20-те и 30-те години сътрудничи активно на български издания (вестниците „Слово“, „Вардар“, „Заря“, „Развигор“, „Трезва младеж“; списанията „Новис“, „Демократическа младеж“, „Български турист“). Освен пътеписи („От Атлантическия до Тихия океан“, „Из планините на Аржентина“), в тях публикува и множество статии върху латиноамериканската, испанската и португалската литератури („Преглед на аржентинската литература“, „Луиз Ваз де Камоенс“, „Из испанската литература – Густаво Адолфо Бекер“ и др.). И същевременно запознава аржентинската публика с някои български писатели (Алеко Константинов). С това Стрезов, заедно с Б. Шивачев, е един първите български испанисти, който установява мост между двете култури.

С житейската си съдба и с творчеството си Стрезов е не само представително име в богатото „южноамериканско“ направление в българската литература, но и част от онзи дух на космополитизъм и екзотизъм, който в голяма степен я определя през периода между двете световни войни.

 

Пламен Антов

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Книги от Самуил Стрезов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Анга: романромани1929