Светлана Стойчева (1959)

Литературовед, специалист по история на новата българска литература, история и теория на литературата за деца, теория на мита и българска митология; професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1993 защитава дисертация на тема „Приказното творчество на Николай Райнов“. Научните ѝ интереси са в областта на българския и европейския модернизъм, антропологията, синтеза между различните култури и между различните изкуства. Автор е на книгите: „Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията“ (1995), „Приказката в българската литература през XIX век. Опит върху емпирията на приказката“ (2009), „Литературата за деца – промени в завещаното“ (2014), „Боян Магесника. Изследване на литературния мит“ (2017), и на множество научни студии, статии и рецензии. Преподавала е също в Софийския университет, Нов български университет; работила е като лектор по българска литература и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай.